Институтът за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) тържествено ще отбележи утре своята 55-а годишнина, заедно с 45-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и 20-годишнината на Международната научна сесия ''Космос-Екология-Сигурност''. Това съобщават от Института.
Годишнините ще бъдат отбелязани с тържествена юбилейна сесия-събрание, която ще се състои в сградата на Българската академия на науките на 22 октомври 2024 г. от 14:00 часа в зала ''Проф. Марин Дринов''.
Събитието ще се проведе под егидата на президента на Република България Румен Радев.
В предварителната програма на честването е предвидена пресконференция от 13:30 часа. Официалното откриване ще бъде в 14:00 часа от проф. д-р Георги Желев, директор на ИКИТ-БАН. Изказване ще направи летецът-космонавт Георги Иванов, от чиито първи полет се отбелязват 45 години.
На събранието ще има и приветствия от чуждестранни гост космонавти – Бертелан Фаркашщ - Унгария, Владимир Ремек – Чехия, и Думитру Пронариу – Румъния. Очаква се в откриването да се включат президентът на Република България - Румен Радев, председателят на БАН - акад. Юлиан Ревалски; командирът на Военновъздушните сили - генерал-майор Димитър Петров.
На събитието ще бъде представен доклад – ''Академичното участие на ИКИТ-БАН в признаването на България за 18-а космическа държава и по-нататъшното развитие на българската космическа наука''.
Организаторите допълват, че ще бъдат връчени грамоти и плакети на заслужили. В рамките на събитието чл. кор. проф. Петър Гецов ще открие 20-ата Международна научна конференция ''Космос-Екология-Сигурност''. Уводни доклади ще изнесат учени от САЩ, Индия, Австрия и Египет.
''За 55 години Република България се утвърди в космическото семейство като шеста страна, изпратила двама свои космонавти – Георги Иванов и Александър Александров, ние станахме трета страна в света, произвела космическа храна и не на последно място - изобретихме първата в света космическа оранжерия ''СВЕТ'', в която за първи път бе отгледана пшеница от семе до семе. Повече от 150 научни апаратури и уреди защитиха мястото ни сред първите, овладяващи мащабно космическото пространство. Днес оригинални български апарати работят на Международната космическа станция /МКС/. На 19 февруари 2022 година бе изстрелян поредният български уред за изследване на космическата радиация ''ЛЮЛИН – МО'', който и днес работи на орбита около Марс. С тези постижения българските учени и специалисти, дадоха своя неоспорим принос за бъдещ полет на космонавти и астронавти до Луната и Марс. Нашите космически постижения са безспорни и ако желаем да запазим достойно място в космическото семейство, е необходимо да популяризираме всичко, което създаваме'', отбелязват от Института за космически изследвания и технологии.
/ЙВЛ
/ХК/
news.modal.text
