site.btaНационалният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“

Националният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“
Националният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“
Корицата на книгата. Снимка: НИМ

Националният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“ на доц. д-р Владимир Пенчев, съобщават от екипа на музея.

Те отбелязват, че в труда авторът описва една от най-големите колективни монетни находки на този рядък късновизантийски номинал, съхраняваща се във фонда на Националния исторически музей. 

„През периода 1983 – 1985 г., на Националния исторически музей – София на няколко пъти бяха предложени за откупуване значителен брой много интересни сребърни късновизантийски монети от голям номинал (ставратони). Още от пръв поглед стана ясно, че това са части от някаква голяма колективна находка, аналогична на която не се съхранява в нито един от българските музеи“, разказват от НИМ. По думите им музеят е положил максимални усилия да прибере за нумизматичната си сбирка колкото се може повече екземпляри от състава на въпросната находка.

„За около три години (1983-1985 г.) успяхме да откупим общо 198 монети. Десетина години по-късно, органи на МВР заловиха при опит за нелегален износ през границата още 112 екземпляра от състава на въпросното монетно съкровище. Тези монети също постъпиха в нумизматичния фонд на НИМ – София. Така, понастоящем в него се съхраняват общо 310 ставратона от състава на тази изключително важна в научно отношение находка“, разказват те.

По думите им несъмнено находката от село Вресово, представена дори и само в запазената от нея част, която се съхранява в нумизматичната сбирка на НИМ – София, е най-голямото, известно на нумизматическата наука съкровище, съставено от ставратони на първите трима императори, секли този монетен вид – Йоан V, Андроник IV и Мануил II.

„Останалите колективни монетни находки, съдържащи такива монети, са много по-малки по обем. Освен това, Вресовската находка е много хомогенна – състои се само от сребърни византийски монети и то само от номинала „ставратон“. Всички останали съкровища със ставратони и техни подразделения (осминки и половинки ставратони) съдържат и различни „чуждестранни“ сребърни монети, като последните обикновено са болшинство. Типичен пример в това отношение е откритото през 2018 г. при археологическите разкопки в Калиакра голямо съкровище със сребърни и златни монети от XIV –  началото на XV век, в което само сребърните монети са 895 броя. Едва четири екземпляра от тях са ставратони, всичките на Йоан V Палеолог“, разказват от НИМ.

/ВСР

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:14 на 10.10.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация