site.btaЧешката режисьорка Клара Тасовска изследва изкуството като убежище и катализатор за свобода

Чешката режисьорка Клара Тасовска изследва изкуството като убежище и катализатор за свобода
Чешката режисьорка Клара Тасовска изследва изкуството като убежище и катализатор за свобода
Чешката режисьорка Клара Тасовска изследва изкуството като убежище и катализатор за свобода, снимка – Sofia DocuMental

„Не съм всичко, което искам да бъда“ на чешката режисьорка Клара Тасовска е изследване на изкуството като убежище и катализатор за свобода и себеоткритие. Лентата получи голямата награда в петото издание на фестивала за документално кино с фокус върху човешките права Sofia DocuMental.

Продукцията е отличена от международното жури заради „майсторското използване на драматургия, монтаж и звуков дизайн, които преплитат фотография, спомени и лична история и се превръщат в свидетелство за непреходната сила на изкуството като средство за оцеляване и себепознание“. Освен финансовата награда, осигурена от Българския фонд за жените, Клара Тасовска получи и статуетката на фестивала – стъклен чук, през който художничката Светлана Мирчева интерпретира силата на режисьорките документалистки.

През 1968 г., в Чехословакия, тогава 16-годишната фотографка Либуше Ярцовякова, позната като съветската Нан Голдин, предизвиква репресивния режим на „нормализация“ с бунтарския си дух и черно-бяла камера. Отхвърлена от художествените училища заради това, че не принадлежи към работническата класа, тя намира утеха и вдъхновение сред пражките маргинали – работници от печатница, ромски и виетнамски мигранти, ЛГБТ+ хора от клуб T-Club. Докато живее бурния си живот на пиянски приключения и кризи на идентичността, Либуше документира пътуването си със снимки и дневници от Чехословакия до Берлин и Токио. 

Членовете на журито на Sofia DocuMental присъдиха почетен диплом на „Физика на семейното щастие” на режисьорката Аника Mейер за нейното „динамично и вълнуващо изследване на паметта, семейството и напрежението в граничното пространство между фасада и реалност”. 

Наградата на публиката е за „Джохацу – изчезналите”. Филмът на Андреас Хартмани Агата Мори е за хилядите хора, хора изчезват безследно в Япония поради различни причини – проблемна връзка, нарастващи дългове или заплахи от мафията – понякога с помощта на така наречените фирми за нощно преместване.

/ДД

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:09 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация