„Фестивал за европейска солидарност“ отбелязва 35 години от падането на Берлинската стена. „Стени“ е тематичният фокус на фестивала, както и тема на международна конференция в рамките на форума, съобщават организаторите от Културният център на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ и сдружение „Център за четене и култура“.
По думите им фестивалът е мозайка от културни, художествени, публични и академични събития, зад които застават повече от 15 международни партньора, сред които държавни, образователни и научни институции, посолства и културни институти, културни организации и издателства. Различните компоненти от фестивалната програма са свързани в мрежа от общи проблеми, фокусирани върху преградите, които ни разделят и мостовете, които ни свързват, отбелязват организаторите.
Първото събитие в рамките на фестивала ще е на 7 октомври, когато е планирана дискусия по книгата „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“ на професора по украинска история в Харвард и директор на харвардския Украински изследователски институт – Серхий Плохий.
Разговор за романа „Фердидурке“ на Витолд Гомбрович ще се състои на 16 октомври. Книгата ще бъде представена в Полски институт в София от проф. Влоджимеж Болецки, д-р Катерина Кокинова и издателя Дани Радичков. Част от събитието ще бъде и лекция за творчеството на писателя, което е официално забранено от комунистическия режим в Полша в продължение на десетилетия.
Програмата до края на октомври включва още представяне на пълнометражния дебют на германската режисьорка Анника Пинске – „Всички говорят само за времето“. Прожекция ще има на 30 октомври в театрална зала на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Събитието ще се реализира с подкрепата на „Гьоте институт“.
На 11 ноември пред Мемориала на Берлинската стена в парка на НДК виолончелистът проф. Анатоли Кръстев ще изпълни музикален пърформанс „Ростропович срещу Стената“. „На същата дата преди 35 години забележителният руски виолончелист Мстислав Ростропович изнася пред рушащата се Берлинска стена импровизиран концерт. Сред отломките около Чекпойнт "Чарли" той изпълнява вдъхновено, по собственото си спонтанно желание, няколко сюити на Йохан Себастиан Бах. Оттогава това импровизирано изпълнение на великото музикално наследство на Европа е символ на победата на свободния творчески дух над стените и над всички диктатури“, разказват организаторите.
Международната конференция „Стени“ ще се състои между 11 и 13 ноември, а в нея ще вземат участие повече от 30 учени от различни държави. Сред тях ще бъдат Пол Бетс – професор по „Модерна европейска културна история“ в Оксфордския университет, политологът Джей Роуел – директор на френско-германския изследователски център „Марк Блок“ в Берлин, политологът Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). В рамките на конференцията ще има три дискусионни панела, посветени на перспективата на артисти, дипломати и журналисти към темата „Стени“.
Част от фестивала ще са и есенните „Литературни срещи“, чието мото ще бъде „Това е стена“ - по стихотворението на Борис Христов „Стената“. Сред гостите ще бъдат руският журналист и писател Михаил Зигар, българският писател Георги Господинов, родената в Киев и живееща от 25 години в Берлин писателка – Катя Петровская и германската писателка и журналистка – Джаки Томе.
„До съвсем скоро изглеждаше, че Европа е преодоляла вековната си враждебна разпокъсаност и е постигнала мир. След дълъг и труден процес на обединение, продължил десетилетия, 27 страни вече имат общи законови и административни рамки, осигуряващи свободно придвижване, огромен пазар, обмен на хора и идеи, взаимна търпимост на различията. Събитията от последните няколко години обаче – световната финансова криза, мигрантските вълни, Брекзит, пандемията, войните в Украйна и близкия Изток – неочаквано издигнаха нови стени. Те вече въвеждат забрани, разпалват конфликти, откриват фронтове“, пише по повод фестивала проф. Александър Кьосев - професор по културна история на модерната епоха и директор на Културния център на СУ.
По думите му солидарността е нещо повече от добро институционално устройство. „Тя не се изчерпва с парламент и комисии, със стандарти, стопански съюзи, дори с военни алианси - предполага общо съзнание за принадлежност. В самото ѝ сърце е емоционалната връзка между всички европейци, усещането за „ние“ и готовността за взаимна подкрепа. А това изисква и културен проект - съзнание за общо наследство и обща културна съдба – и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето“, допълва проф. Кьосев.
/ ГН
/ХТ/
news.modal.text
