site.btaФранклин Делано Рузвелт умира на 12 април 1945 г., в негова памет България организира траурно събрание

На този ден преди 80 години умира 32-ият президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт. В архива на БТА откриваме, че по повод смъртта му са организирани траурни събрания в България за отдаване на почит към личността му и неговата дейност. На официално държавно ниво, до семейството на Рузвелт и американската администрация, съболезнователни телеграми изпращат регентите, министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на външните работи Петко Стайнов.

Три дни след смъртта на Рузвелт, на 15 април, в Народния театър в София се провежда официално траурно събрание в чест на американския президент. На него присъстват по-голямата част от политическият елит на България, висшият генералитет, цялото чуждо дипломатическо тяло в страната, действащата по това време Съюзна контролна комисия, както и много общественици.

На събитието в Народния театър дълги речи за живота и заслугите на Франклин Рузвелт произнасят премиерът Кимон Георгиев и външният министър Петко Стайнов.

В бюлетин „Дневни вести“ на БТА четем за изпращането на съболезнователни телеграми по повод смъртта на Рузвелт, както и речите на Кимон Георгиев и Петко Стайнов в Народния театър:

София, 12 април 1945 г. /БТА/ По случай кончината на председателя на САЩ Рузвелт се изпратиха следните телеграми: „Госпожа Рузвелт, Уайт Хаус, Вашингтон. Дължим да Ви изразим най-дълбоките си съчувствия за тежката загуба, която сте претърпяла. Това е също така загуба за човечеството и демокрацията, но паметта на бившия президент ще продължава да ръководи света.

Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски, Тодор Павлов

Регенти на България“

„Г-н Хари Труман, председател на американските Съединени Щати, Уайт Хаус, Вашингтон. Българският народ дълбоко съчувства на американския народ за голямата загуба сполетяла демокрацията и човечеството със смъртта на председателя Рузвелт. Велик човек, той ще остане признат водач на всички миролюбиви народи и неговите идеали ще сочат винаги, правия път за постигане на демократичен мир в световното общежитие. Нека паметта му остане ръководно начало за всички истински демократи и миролюбци.

Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски, Тодор Павлов

Регенти на България.“

„Госпожа Франклин Рузвелт, Белия дом, Вашингтон. От името ща българското правителство и от мое име, моля приемете искрени съболезнования по случай неочакваната смърт на Вашия именит съпруг. Ние сме изпълнени с дълбока почит към великите дела, които обезсмъртиха неговото име в общата борба на свободолюбивите и демократични народи.

Кимон Георгиев, Министър-председател на България“

„Господин Едгар Р. Стетиниус, Държавен секретар на външните работи, Вашингтон. Натоварен съм от българското правителство да поднеса през Вас на председателя на САЩ и на американския народ най-горещите съболезнования, както на Министерския съвет така и на българския народ за загубата на председателя Рузвелт, велик борец за свобода и демокрация. Съобщението за неговата смърт се посрещна с голямо вълнение във всички български среди и потопи в дълбока скръб българските граждани, които следяха с най-голям ентусиазъм неговите усилия да се запазят устоите на свободата в света и да се гарантират правата и на малките народи в бъдещия световен мир.

Петко Стайнов, Министър на външните работи на България“

***

София, 13 април 1945 г. /БТА/ Началникът на военната канцелария при Регентството генерал Недялков и първият секретар Секулов, днес посетиха американския политически представител в България, пълномощния министър Барнс, комуто изказаха съболезнованията на регентите за голямата загуба, която американският народ и световната демокрация претърпява с внезапната смърт на председателя Рузвелт.

Министърът на външните работи проф. Петко Стайнов, придружен от началника на протокола и пълномощния министър Стратиев, посети американския представител, комуто изказа своите лични и на българското правителство съболезнования.

***

София, 14 април 1945 г. /БТА/ Правителството и Националният комитет на ОФ урежда утре, неделя, точно в 10 ч. преди пладне в Народния театър, тържествено траурно събрание за почитане паметта на великия председател на САЩ, Франклин Делано Рузвелт.

На събранието ще произнесат речи министър-председателят Кимон Георгиев - от името на българския народ; главният секретар на Националния комитет на ОФ - г-жа Цола Драгойчева - от името на ОФ; министърът на външните работи проф. Петко Стайнов - от името на българското правителства и проф. Минков - от името на американските и английски възпитаници в България.

На траурното събрание ще присъстват членовете на правителството, Съюзната контролна комисия, цялото дипломатическо тяло, чуждите военни мисии в страната, членовете на Националния комитет на ОФ и др. Държавният симфоничен оркестър и оркестърът при Народната опера, при съдействието на артистите от Народната опера Таня Докова, Любен Минчев и Михаил Попов, ще изнесат следната музикална програма: Траурен марш от III-та Симфония от Бетовен; Лукс етерна из реквиема на Верди и последната част от VI-та симфония на Чайковски.

Цялото тържество ще бъде предавано по радиото и озвучено.

Входът за публиката е свободен. Тя ще бъде допусната в театъра от 9:30 ч. до 9:45 ч. Софийският градски комитет на ОФ кани столичното гражданство да се стече масово на траурното тържествено събрание, за да изрази почитта си към великия покойник, борец за мир и демокрация. Гражданите, които не ще могат да влязат в Народния театър, ще имат възможност да следят цялата програма от площада пред театъра, където са инсталирани високоговорители.

***

София, 15 април 1945 г. /БТА/ Правителството и Националният комитет на ОФ уредиха днес в 10 ч. пр. пл., в Народния театър, тържествено траурно събрание за почитане паметта на великия председател на САЩ Франклин Делано Рузвелт.

Сцената на Народния театър е украсена с американски знамена и със зеленина. Пред големия портрет на покойния председател ­ обвит с американското знаме и креп, стоят на почетна страна възпитаници от Военното народно училище „Васил Левски“. На събранието присъстваха регентите проф. Венелин Ганев, Цв. Бобошевски и Тодор Павлов, членовете на правителството, Съюзната контролна комисия, а начело със заместник-председателя на Комисията генерал-полковник Бирюзов, цялото дипломатическо тяло, чуждите военни мисии, членовете на НК на ОФ, генералитетът, висши чиновници при министерствата, видни общественици и множество народ. Държавният симфоничен оркестър, съвместно с оркестъра при Народната опера, изпълни националния химн на САЩ, след което изпълни траурен марш III-та симфония на Бетовен, Лукс етерна из реквиема на Верди и последната част от VI-та симфония на Чайковски. (…)

Министър-председателят Кимон Георгиев, от името на българският народ произнесе следната реч: „Господа регенти, уважаеми господин представителю на Американските съединени щати, уважаеми госпожи и господа. Събрани да отдадем почит на починалия председател – Франклин Рузвелт, ние всички изпитваме дълбоко вълнение при мисълта за тежката и неизразима скръб, каквато представлява в настоящия момент неговата внезапна смърт за цялото човечество. Борбата на свободолюбивите народи против агресията и насилието е спечелена. Близка е пълната и окончателна победа над общия враг. Светът знае, че тази победа е дело преди всичко на „Тримата големи водачи“, на техния гений, на тяхната стоманена воля и на тяхното единство и съгласие. Но наред с военното поразяване на неприятеля, „Тримата големи“ търсиха да постигнат една обща по-висша цел - да организират траен мир и обща сигурност за всички народи. Истинско нещастие е, че единият от тях, великият и вдъхновен водач на американския народ, Франклин Рузвелт, прекъсна своя земен живот преди още тия усилия да бъдат окончателно завършени. Неговите заслуги за света са огромни и няма никога да бъдат забравени... Той съумя, благодарение на своите гениални качества и на своя безграничен личен авторитет - за което свидетелства, впрочем, и безпрецедентното му в историята на Америка преизбиране на четири пъти за президент, да спечели американския народ за върховните жертви, които той даде за общата кауза на цялото човечество. (…) Заедно с всички свободолюбиви страни, българският народ взима искрено участие в дълбоката скръб на американския народ, по случай неочакваната смърт на великия човек и демократ Франклин Рузвелт. (…)

Министърът на външните работи проф. Петко Стайнов, от името на правителството, произнесе следната реч: „На мене се падна високата чест като министър на външните работи да изразя пред вас чувството на уважение и адмирации, които българското правителство и българският народ имат към паметта на великия председател на САЩ - Франклин Делано Рузвелт, който завчера напусна своя земен живот.

За българския народ, наистина Рузвелт символизира великата американска демократическа държава - и уважавайки Рузвелт, с това се даваше израз на уважението в нашия народ и към самата американска държава и североамериканския народ.

Но в съзнанието на нашия демократичен и свободолюбив народ имаше и едно уважение лично към Рузвелт. Ако запитате който и да е срещнат българин, човек от народа, и той ще ви каже неговата характеристика с три думи, и Рузвелт, истинският Рузвелт ще бъде пред вас: „Борец за свобода и демокрация“. Ето това е преди всичко Рузвелт за всяко българско сърце. И не от днес, а от деня на неговото възшествие на председателския стол преди повече от 10 години, Рузвелт означаваше борец за свобода и демокрация за всеки българин - защото всеки българин - дори и този в най-отдалечената балканска колиба знаеше за Рузвелт.

Престъпни управници, оръдия на чужда, противобългарска и противонародна политика, насилствено, с чужда помощ и при протест от цяла свободолюбива България, обявиха война на САЩ - на родината на Рузвелт, за да откъснат с това България от връзките й със свободолюбивите народи, но аз съм длъжен днес още един път високо да заявя и зная, че когато заявявам това, целият български народ, който в този момент слуша своя министър на външните работи, единодушно го одобрява, когато казва: Българският народ никога не е желал, нито е одобрил войната срещу САЩ и изобщо войната срещу великите демокрации. България все пак официално беше във война с Америка и ние наскърбихме този велик човек това пламтящо за правда сърце, в което ние знаем по-отрано, че имаше едно малко кътче и за българския народ и за българската правда. А че това е така, това го показва и посланието, чрез което Рузвелт съобщи на американския Конгрес обявяването на войната: Вашингтон, юни 1942 /Ройтер/ В посланието на Рузвелт до конгреса се казва: „Правителството на България обяви война на Съединените щати. Даваме си сметка, че това правителство не е действало по свои собствен почин, нито съобразно желанията на своя собствен народ, а като оръдие на Хитлер.“ Ето една истина, която никога не трябва да бъде забравена; …ето една истина, която очертава и цялата политика на народното и демократично правителство на Отечествения фронт.

Макар и на хиляди километри от нас Рузвелт беше видял право, защото той беше човек на правдата - той виждаше, той и предвиждаше. Не напразно някои го нарекоха пророк.

Позволете ми да ви дам и друго едно доказателство за това. На 6 януари 1942 година в своето годишно послание до американския Конгрес, Рузвелт заяви: „Мнозина се питат, кога ще свърши тази война? Но този въпрос има само един отговор. Тя ще свърши щом ние я свършим чрез нашите комбинирани усилия, чрез нашите общи сили, чрез нашето съвместно решение да отидем докрай в битката, докрай във всяка дейност; до края на германския, италиански и японски милитаризъм, И ние няма да се задоволим с по-малко… Ние се бием заедно с британския народ, който се би сам през течение на дългите и ужасни месеци, който с кураж, с твърдост и с умение доведе до несполука неприятеля; ние се бием заедно с руския народ, който видя хитлеристките орди да наскачат чак до вратите на Москва, и който с една почти свръх човешка воля и кураж, застави неприятелят да се превие и да се оттегли… Ние се бием за сигурността, за напредъка, за мира, но не само за нас, но за всички хора; не само за нашето поколение, но и за бъдните поколения. Ние се бием, за да очистим света от старите болести.., и никакъв компромис не е в състояние да тури край на войната... Между доброто и злото не е възможен никакъв компромис. Само една пълна победа, е достойна да възнагради тези, които днес са шампионите на търпимостта, на честността, на свободата и на вярата.“ Така говореше Рузвелт на своя народ през 1942 година, когато мнозина още се колебаеха и вярваха под влияние на германската наркоза, на възможността на едно разделение на съюзниците и на един компромисен мир. Но ето, че краят идва и пред нас е една пълна, обща победа на съюзниците, един пълен безкомпромисен мир - такъв, какъвто още през 1942 година винаги го е виждал Рузвелт - защото Рузвелт беше наистина един пророк! (…)

Е, добре. Франклин Рузвелт имаше такова велико и пламтящо сърце, защото в този материк, който лесно се приспиваше в дрямката на изолационизма, той можа да вдигне милионни полкове, ескадрили и флоти, и през океани, през далечни материци ги поведе, за да смажат врага на истината, на демокрацията и на правдата и да наложат царството на свободата и на народните правдини.

Този човек сближи Америка с Англия и я подкрепи в най-трудните моменти на войната. Този човек вдигна Америка към Европа и изтръгна американския народ от егоистичен изолационизъм и се бори с всички предразсъдъци на ред кръгове в Америка и тури началото на своето властване и началото на възстановяване връзките със Съветска Русия, което постепенно се превърна в най-мощния боен съюз на вековете - бойния съюз на трите велики демокрации… Този съюз не е от 1941 година, когато започна германската агресия срещу Съветския съюз и когато формално се сложиха подписите под един договор. Този договор бе по-отрано в съзнанието на големите държавници, които днес възглавяват трите велики демокрации и които хранеха един към друг най-голямо доверие и уважение… Ето какво още преди 10 години Сталин, великият водач на Съветския съюз, мислеше за своя американски съюзник - Рузвелт, според едни изявления, които е направил пред един английски бележит писател – Уелс: „Когато казвам, че е невъзможно да бъде осъществен принципа на плановото стопанство при запазване на икономическата база на капитализма, с това аз нито в най-малка степен не искам да намаля големите лични качества на Рузвелт, неговата инициатива, мъжество и решителност. Без съмнение, от всички капитани на съвременния капиталистически свят, Рузвелт е най-силната фигура.“ (…)

Този човек, който имаше ум за да организира и да предвижда, който имаше дух да обединява, увлича и води 130-милионен народ в най-тежка война, който имаше сърце, за да се раздава на приятели, които умееше да избира и чрез полезното сътрудничество на които той украсяваше своята творческа държавническа кариера, този човек склопи очи най-неочаквано и по цялата земя, по която има хора, които обичат свободата, се понесе една въздишка на скръб. Един голям човек умря! (…)

Великата американска земя, която крие в своите недра праха на толкова великани председатели като Джордж Вашингтон, Франклин Линкълн, Джеферсън - чиито имена блестят като първостепенни звезди в световните, а преди всичко в американските анали на борбите за свобода и демокрация, днес, в тоя същия ден, в който ние сме събрани тук, ще приеме и покрие с пръст тленните останки на Рузвелт. (…)

Сталин - другарят на Рузвелт от Техеран и Ялта; Сталин, съюзникът на Рузвелт, е повел многомилионни армии от Изток и помита на хиляди километри пред себе си враговете на свободата и днес е стигнал в бърлогата на звяра, където се готви да го унищожи. Рузвелт от Запад, с една свежа въодушевена от духа на свободата милионна армия, доведена също от хиляди, хиляди километри, командвана от Айзенхауер, е навлязла също дълбоко в бърлогата на звяра заедно с победоносните британски полкове на Чърчил и Монтгомъри. Всички тия войски, след като разбиха и Атлантическата стена, и непревземаемата Зигфридова укрепена линия, днес се готвят да забият последното си копие върху тялото на хитлеристкия звяр, за да си подадат ръка над неговия труп със съветските си съюзници.

Рузвелт има великата заслуга, че въоръжи не само своите полкове, не само своите флоти, не само своите въздушни ескадрили; той въоръжи и останалия свят чрез своя закон за „Наем – заем“. Той организира американското производство в невиждани в историята размери и можа да достави оръжия и превозни, средства на всички съюзници. И днес, когато последните топовни изстрели ще прелитат над Берлин - столицата на Хитлер, в тях ще отеква победният вик на американските работници, които Рузвелт организира и въодушеви да работят за победата на свободата и демокрацията… Ние тук в България, чрез нашите наистина малки, но юначни полкове, които също сме пратили да помагат, за да се гони звяра в бърлогата му, сме предизвестени за тая предстояща победа на силите на демокрацията над тъмния хитлеризъм. По кървавата диря, която в своите настъпления и победи оставят и нашите полкове тръгнали от върховете на Балкана, през македонските и сръбски планини, през Дунава, Драва, Балатон и Мур, когато те развяваха и българските победни знамена и ние всички техни братя и сестри, от тук насочваме поглед към там, където днес те летят и където те очакват да срещнат наскоро децата на Рузвелт, зелените янки и техните звездни знамена. Начело на тия победоносни армии, тези наши момчета ще срещнат наистина именити американски генерали - и Айзенхауер и Брадли, и Патън, и Пач - но те няма вече да срещнат техния върховен командир Рузвелт.

Обаче неговият дух ще бъде над всички тия полкове и ще ги ръководи и в последната битка; неговият дух ще е в сърцата на всички тия милионни полковете този дух ще прозвучи и в последното „Ура“, което ще изтръгне от гърдите на войниците на Сталин и Чърчил по улиците на Берлин и ще възвести на целия свят, че най-после окончателно е възстановено царството на свободата и на демокрацията в Европа, за която се бори и умря Франклин Делано Рузвелт.“

Франклин Делано Рузвелт е роден на 30 януари 1882 г., когато Съединените щати се състоят от 39 щата с общо население под 50 милиона души. Към датата на смъртта му, 12 април 1945 г., САЩ се състои от 48 щата със 130-милионно население (Хаваи и Аляска стават официално щати на САЩ през 1959 г.), а държавата излиза от Втората световна война като една от двете суперсили в света. Рузвелт е президент в продължение на 12 години – от 1932 до 1945 г. (встъпва в длъжност за първи мандат през януари 1933 г.).

Неговото управление във вътрешнополитически план е белязано от последиците на срива на борсата в Уолстрийт познати като „Голямата депресия“, всеобхватните икономически реформи, известни като „Новият курс“, започнал с т. нар. програма „Сто дни“, както и с превръщането на Демократическата партия в най-голямата политическа сила в страната за сметка на Републиканците.

Във външната политика Рузвелт балансира между изолационизъм и космополитизъм в довоенния период. След началото на Втората световна война и особено след „блицкрига“ на Германия във Франция през юни 1940 г. Съединените щати постепенно започват да се ангажират с подкрепа за съюзниците от Антихитлеристкия пакт, най-вече чрез метода „Наем-заем“. С нападението на Пърл Харбър от Япония на 7 декември 1941 г. САЩ се включва открито в конфликта, давайки своя принос за победата над страните от Оста, водейки войната в Тихия океан срещу Япония и участвайки в заключителния етап на бойните действия в Европа.

По време на войната Франклин Рузвелт изгражда близки отношения с лидерите на Съюзниците Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин, които са с основна заслуга за победата над страните от Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония). Поради този факт и доверителните му отношения със Сталин, смъртта на Рузвелт става причина властта на Отечествения фронт в България да организира траурни събития в памет на американския президент и да отбележи големия му принос за победата на Съюзниците във Втората световна война.