site.btaОБНОВЕНА С новия брой на ЛИК отбелязваме оперните гласове на България и голямата оперна традиция на нашата страна, каза Кирил Вълчев

С новия брой на списание ЛИК имаме възможността да отбележим оперните гласове на България и голямата оперна традиция на нашата страна. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на представянето на изданието на тема „Великият бас Борис Христов“. Събитието се провежда едновременно в пресклубовете на БТА в страната и чужбина.

„БТА има договори за системно разпространение на информация от оперните театри в София, Варна – театрално-музикалния продуцентски център, държавните опери в Бургас, Пловдив, Русе, Стара Загора. Впрочем, всеки от тях имаше към нас послание да посветим брой на годишнина на съответната опера“, каза Вълчев. Заедно с редакцията на ЛИК решихме, че една отлична възможност да кажем много повече, отколкото да говорим само за отделните театри, е да представим най-голямото име – Борис Христов, отбеляза генералният директор на БТА.

Той разказа, че голяма част от броя на сп. ЛИК е от архивите на БТА – къде в тях се споменава и се говори за Борис Христов. От досегашната ни практика това ми се струва, че е първият случай, в който взимаме новина от архивите, където името на героя не присъства, посочи Кирил Вълчев. Той разказа, че става дума за новина от 19 януари 1942 г. „Ние знаем, че това е датата, на която Борис Христов пее с хора на храма „Св. Александър Невски“ и там той е забелязан от самия цар, който му предлага стипендия, с която да учи оперно пеене в Италия“, каза генералният директор на БТА.

Според Вълчев Борис Христов е преборил една идеология, един политически режим и управление, което го е лишило от неговото гражданство за известно време. „Третата интересна част от архивите е, че по-голямата част от тях е за Борис Христов след смъртта му“, посочи той. „От този брой ние научаваме как един човек може да пребори всяка политическа власт с таланта си и как с таланта си преборва и смъртта“, допълни генералният директор на БТА.

Кирил Вълчев отбеляза още, че списание ЛИК може да бъде четено свободно в интернет страницата на БТА. „Хартиеният му вариант изпращаме до над 300 културни институции в България като подарък от БТА“, каза той.

Този брой е по-различен, защото ние обикновено се връщаме към фигури, към които имаме културен дълг. Дефицит на памет и списанието посвещава броеве, използва архива на БТА, за да може да възкреси паметта за тях, да се осъществи диалог между поколенията и следващите поколения също могат да имат своя културен опит на базата на националните постижения в българската култура и персоните в нея, каза доц. Георги Лозанов, главен редактор на сп. ЛИК и директор на дирекция ЛИК в БТА. 

Борис Христов ни най-малко не е забравен обаче. Тук не става дума толкова за дефицит на памет, за това да го припомним. Става дума за друго. Той е в някакъв смисъл еталон в собствената си сфера. И не само в българската култура, а и в световната. Той казва, че ако се прави нещо на световно ниво, няма да участва. Той участва, ако се прави на надсветовно ниво, отбеляза доц. Лозанов.

По думите му Борис Христов е златен метър в своята дейност. „Нещо като културен велможа. И аз искам само да отбележа, че той извършва един културен героизъм по време на социализма – 1976 г. той вкарва в онази соцкултура, която е идеологически атеистична, религиозните песнопения като много важна част от нея самата. Заради собствения си авторитет, заради силата на този глас и талант, това се превръща в ключова черта на българската култура и духовност“, обясни доц. Лозанов.

Според него това става възможно само през неговия глас и през неговото присъствие, когато прави тези прочути записи на славянски песнопения в храма „Св. Александър Невски“.  Всички присъстват като че ли на някакво чудо в много отношения. Разбира се, това е чудо на таланта, но и на  пропускливостта на една култура на страни, които тя се опитва по един или друг начин да неглижира. Предстои ви среща чрез този брой с една голяма фигура на българската култура, каза директорът на дирекция ЛИК на БТА.

Да правиш такива броеве на ЛИК, означава да съхраняваш памет, но и да слагаш някакви жалони занапред, каза Елена Драгостинова, директор на Музей „Борис Христов“ по време на представянето на изданието. 

Работих върху този брой с огромно желание, опитах се да изляза извън рамките за това, което е правено досега. Името на Борис Христов носи белезите на едни закостенели разбирания, свързани с нихилизма, с това да се отричаме, самоотричаме и да не виждаме какво е направено. А това, което е направено, е доста много, обясни тя. И отбеляза, че два български културни института съхраняват тази памет и работят с млади таланти, допълни още директорът на музея „Борис Христов“.

Драгостинова разказа, че когато Борис Христов бива поканен в „Ковънт гардън“ да участва в операта „Борис Годунов“ решава да предложи на ръководството тази опера да се изпълнява на руски език. И Борис Христов не е могъл да си представи, че една руска опера може да се представи на английски.

И тогава със силата на своя авторитет и на това, което е постигнал в „Ковънт гардън“ операта да прозвучи на руски език.  Това се случва в годините на Студената война и тогава в една ложа на премиерата се събират съветският посланик и британският министър-председател. И след това заедно отиват зад кулисите, за да поздравят Борис Христов. Тогава, в тези години, е било един знак как изкуството може да събира дори и онези, които не са готови на диалог по друг начин, каза тя.

На събитието присъства Калин Вельов, заместник-министър на културата. Той прочете обръщение от служебния министър на културата Найден Тодоров. „Борис Христов е не просто име от историята на българската и световната култура. Той е символ на българския дух, на изключителния талант и на неуморната работа в името на изкуството. Неговото величествено присъствие на световната сцена завинаги остави незабравима следа в сърцата на милиони. Със своя дълбок и мощен басов глас той покори най-престижните оперни театри и превърна името си в синоним на съвършенство и професионализъм“, гласи текстът на обръщението на министъра на културата.

По думите на министъра повече от един век след неговото рождение списание ЛИК ни предоставя прекрасната възможност да се потопим в живота и творчеството на Борис Христов, да си припомним за неговия път към върховете на световното оперно изкуство и да се вдъхновим от неговата непреклонна отдаденост на музиката.

„Вярвам, че всеки, разгърнал страниците на това специално издание, ще оцени по достойнство факта, че в този празничен брой са събрани материали, които не само отдават почит на таланта на Борис Христов, но и ни разказват по увлекателен и иновативен начин за човека, за голямата сцена, за неговите мисли, стремежи и неизменна любов към родината“, отбелязва още министърът на културата.

В зала "МаксиМ" в БТА беше и Виолета Цонева от семейството на педагожката и писателка Пенка Касабова, сестра на Гео Милев. В сп. ЛИК Драгостинова пише, че Касабова е била голяма любов на Борис Христов. Според Виолета Цонева това е истина.

Най-пълна представа за живота на Борис Христов дава книгата „Любов и талант“, която Пенка Касабова започва да пише по негово настояване. Тя събира няколкостотин писма, получени от него, както и нейните спомени, които е отразявала в дневника си. Завещанието й било след смъртта й нейните племенници да решат какво да правят с нея, разказва Цонева.

В момента работя върху един текст за сестрите на Гео Милев и тяхното присъствие в живота на Борис Христов- много интересни случки има там. Как сестрите на Пенка Касабова са общували с Борис Христов, как са му помагали, след като той напуска България през май 1942 г.

Много трудно се говори за човек като Борис Христов, особено когато си имал възможност да работиш под неговото наставничество, каза Георги Петков - възпитаник от Академията на оперния певец. По думите му Борис Христов е изисквал всяка една дума, съгласна и дори запетая да бъде поднесена към зрителите. „Той просто искаше било от мен, било от някой от колегите, нещо да стане както той го вижда, както той го чува, както той го усеща. Но не да го имитираме, а за да ни го предаде на нас, то да стане наше и ние да го предадем по същия този начин към зрителите“, спомни си Георги Петков.

На представянето на сп. ЛИК присъстваха също Кин Стоянов, директор на програма „Христо Ботев" на Българското национално радио (БНР), Къдринка Къдринова, член на СЕМ и Марио Николов, оперен певец, режисьор и водещ на телевизионното предаване „Вечната музика“ по Българската национална телевизия (БНТ).