site.btaАктрисата Вяра Коларова пред БТА: За „Животът пред теб“ съм се готвила най-дълго в живота си

Вяра Коларова е едно чудо, което тепърва ще се развихря с пълна сила, казва пред БТА режисьорката Катя Петрова по повод образа на мадам Роза в „Животът пред теб“, с който популярната актриса се завръща в театъра. Премиерното представление по едноименния роман на Емил Ажар се играе в „Театър 199“. 

„Истината е, че за този образ съм се готвила най-дълго в живота си – като проучване, като натрупвания, като познание – от кое време идва тази жена, какво е преживяла, какво значи Аушвиц, какво значи лагер, какви са били игрите и за какво става въпрос, как се е продавала, как се е издържала, как е стигнала до това и как даже не може да умре свободно и спокойно. Това е моята съдба, и по някакъв начин аз се чувствах длъжна да представя собствената си съдба чрез историята на тази жена, която всъщност е поводът да се разкаже историята на Момо и на всички тези като него, загубени в крехка възраст, които трябва да имат шанса да се намерят като свестни хора“, казва пред БТА Вяра Коларова. 

Допълва, че никога не си е тръгвала и може би никога няма да си тръгне от театъра: „Макар че официално обявих, че се пенсионирам като актриса с това представление по естетически съображения. Идеята ми е да се занимавам с преподавателска дейност, за да мога, това, което съм научила от моите учители, да предам на всички, които така вярват в театъра и в изкуството, както вярвам аз, и се отдават така, както се отдавам аз“.

„Животът пред теб“ отвежда в света на онези безжалостно изтласкани от заситеното ни ежедневие. Онези, които дори не забелязваме (или се правим, че не забелязваме). „Те“ не са ли повече като „нас“, отколкото ни се ще да вярваме? Мадам Роза, Момо и всичките нехранимайковци, ексцентрици и чудаци в тази история са герои от каквито сякаш днешния свят би имал най-голяма нужда. Разбира се, не става дума тук за техния хляб, а става дума за... нашите сърца“, пише драматургът Андрей Филипов.

ЛЮБОВТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА... И ИРОНИЯТА

Това е текст, който хваща за гушата и не те пуска от началото до самия край, казва Катя Петрова: „Тук става дума за едни ценности, които сме загубили – за любовта, за умението да се поставиш на мястото на другия, за благородството и добрината. Това са неща, за които трябва много да се говори. Още като ученичка бях влюбена в този текст и незнайно защо изведнъж ми се появи в главата... Когато едно нещо на човек му харесва много, той се връща към него“.

Според актьора Антон Димитрачков това е спектакъл, който разглежда много теми: „Но най-вече темата за любовта, за нуждата от любов, за толерантността към различните раси, етноси, религии и как едни странни хора намират симбиоза помежду си, за да живеят заедно и да се обичат. Има я и темата за самотата, за старостта. Всеки може да намери по нещо“.

„Човек има нужда да каже тези неща, които казваме в постановката, а именно – че любовта ще спаси света“, посочва Катя Петрова. „Ние винаги сме много съпричастни, само когато се случи нещо лошо . Въпросът е, че трябва да сме такива постоянно – това е, което ни липсва“, допълва тя.

„Иронията в представлението според мен е на първа линия. Тя е смесена с абсурд и това за мен е много хубаво, и ценно. Защото, дори когато съм зад кулисите, и гледам колегите как играят, аз се смея, а на финала на спектакъла дори се разплаках. Много неща могат да се покажат чрез абсурда и чрез иронията, и да се направят едни универсални внушения към обществото –  а именно, че любовта ще спаси света“, казва пред БТА актьорът Тони Николов.

РЕЖИСЬОРЪТ – ЗА АКТЬОРИТЕ 

С Йордан Тинков (Момо) режисьорката работи във „Вино от глухарчета“ (Младежки театър). Видях колко много може, колко е интелигентен и артистичен, отбелязва Катя Петрова. За Димитрачков, с когото са заедно в „Пер Гюнт" (театър „София“), казва: „Много го обикнах, защото той е изключителен благородник и работи винаги на сто“.

„Тони Николов го хареса Вяра (Коларова – бел. а.). Бяхме заедно на едно представление в „Сфумато“, което Снежина Петрова беше направила („Стаята на Бродски“ – бел. а.). Аз много го харесах като визия и там някъде се намерихме. Поканихме го, рискувахме и не съжалявам“, казва режисьорката.

Втората актриса в представлението е Велислава Маринкова. „Тази роля трябваше да играе Мая Бежанска, но тя замина за Америка. С Вели съм работила в много представления, тя има чудесно чувство за хумор“, разказва Катя Петрова.

АКТЬОРИТЕ – ЗА РОЛИТЕ И ЗА РЕЖИСЬОРА

„Много любопитно е за един актьор да играе мъжка и женска роля, в един и същи спектакъл, от едната крайност в другата, от много женствена жена до момче, и то момче което не говори. Крайностите на двата персонажа са ми най-любопитни за изучаване“, разказва пред БТА Велислава Маринкова (Надин, Моше).

„Моите роли са много вкусни за изиграване, много ярки много отличаващи се. Бащата е може би най-отрицателната роля в спектакъла, но и той си има добрите страни, и нишката която го води, заедно с доброто в него“, казва пред БТА Антон Димитрачков.

Тони Николов, в ролята на стар мъдрец арабин и еврейски лекар, казва пред БТА: „Представяме отношенията на един малък кръг от хора в парижкия квартал "Белвил", които макар да са различни, с различна вяра, различна националност,  всички живеят заедно и си помагат. По думите му Катя Петрова дава свобода на актьорите: „Но в същото време, много добре знае какво иска и ни води с много правилни насоки към изграждането на образите. Впечатлен съм от това колко ясна картина беше изградила в главата си относно спектакъла“.

„Катя Петрова ме спечели още в трети курс, когато дойде в нашия випуск, и постави два варианта на спектакъла „Ние, врабчетата“, тъй като ние бяхме голям клас и нямаше роли за всички. Спечели ме с въображението си, с начина си на мислене, с чувството си за хумор, с любопитството към абсурда и към живота изобщо“, споделя Вяра Коларова.

Според Йордан Тинков режисьорката дава изключителна свобода на актьора: „Това би го казал всеки, който работи с нея. Много деликатно те напътства в един процес, без да дава параметрите в конкретност – за да можеш ти да се наместиш в това нещо. То да дойде от теб... Разбира се, тя винаги напътства и моделира това, което ти предлагаш и така се срещаме по средата. Това е един необясним процес. Ти самият не разбираш как всичко се случва“.

В „Животът пред теб“ сценографията и костюмите са на Рин Ямамура. Композитор е Христо Йоцов, звуков дизайн – Светлозар Георгиев.

Автор – Даниел Димитров
Оператори – Борислав Бориславов, Даниел Димитров 
Монтаж – Валя Ковачева