Борис Христов е моят идол за певец още от детските ми години. Неговите изпълнения може би са били и една от причината да заобичам оперното изкуство. Той е един от българските певци с огромен принос в световното оперно изкуство. Обявен за "Бас номер 1 на планетата", Борис Христов поставя страната ни сред водещите нации в оперното изкуство. Това каза Анелия Дечева, диригент на Общински хор "Гена Димитрова" и началник на отдел "Култура и туризъм" в Община Плевен, която гостува в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на оперния певец Борис Христов.
Тя припомни някои факти от живота на световноизвестния оперен бас, който макар да се занимава с музика от малък, завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Повратна точка в живота му е срещата с българския цар Борис Трети, отбеляза Дечева.
Царят е много впечатлен от младия юрист с изключителен певчески талант и настоява Христов да замине на обучение в Италия. На 28-годишна възраст Борис Христов получава стипендия и заминава да учи класическо пеене в Италия при вокалния педагог Страгари. Само четири години по-късно дебютира в Реджи ди Калабрия в ролята на Колин от „Бохеми“. През декември 1949 г. пее в "Ковънт Гардън" в Лондон и оттогава владее най-големите оперни сцени в света, подчерта Дечева.
Борис Христов става един от най-известните баси в света с впечатляващ репертоар от 40 роли, допълни тя и припомни някои от най-известните му превъплъщения в Мефистотел, Кончак, Филип, Борис Годунов и други.
Дечева припомни и това, че Борис Христов години наред остава сякаш незабелязан от властта в България. През 1961 г. му е отказана виза за България, за да присъства на погребението на баща си. Едва през следващата година, след 20-годишно отсъствие, световният бас се завръща в родината си.
Дечева подчерта приноса му, свързан със забележителните записи на църковна музика в катедралата "Свети Александър Невски". Съвместно с Българска църковна капела „Светослав Обретенов“ и под диригентството на Георги Робев, той записва "Български и руски църковни песнопения", многократно издавани на грамофонна плоча.
Въпреки политическите несправедливости, които Борис Христов понася, той запазва своята силна любов към България и казва: "Аз винаги мисля за отечеството, никога не съм изневерявал и съм се стремял да му бъда полезен със силите и таланта си", допълни Дечева.
Тя подчерта, че любовта му към родината се потвърждава и от това, че той дарява дома си в София. По-късно се превръща в музей и музикален център „Борис Христов“ със статут на държавен културен институт към Министерството на културата. Домът си в Рим превръща в Академия за млади оперни дарования.
Борис Христов умира през 1993 г., но продължава да живее не само чрез духовното и материалното наследство, което ни е завещал, но и чрез делото на своите ученици, каза още Анелия Дечева.
/ТС/
news.modal.text
