site.bta„Червената къща“ посреща публиката от октомври

„Червената къща“ посреща публиката от октомври със събития от света на театъра, музиката, изобразителното изкуство, танца, съобщават инициаторите.

Програмата на е формирана в резултат от постъпилите артистични идеи през отворената покана за творчески предложение, публикуване през юни в страниците на Artvent и „Червената къща“. Мисията на новото независимо пространство в столицата е да даде възможност и поле за изява на млади артисти от всички сфери на сценичното изкуство, както и да развие и разшири мащабите на съвременното българско културно наследство. Зад нея стои артдиректорът на пространството Петър Петров-Перо, а идеята за „преоткриването“ на един от символите на културата в София е на Artvent.

След като през години пространството е отваряло и затваряло врати неколкократно по различни причини, сега идеята е то да бъде „преоткрито“, следвайки и желанието на Андрей Николов, споделено в интервю за вестник „Литературен глас". Попитан какво ще се случи с неговите ателиета, той отговаря: „Други ще работят в тях. Аз направих къща не само за себе си“.

ПРОГРАМАТА

От 2 до 4 октомври ще продължи изложбата Alter Ego, в която авторът Пламен Христов показва двойствеността на човешката природа. 

На 3 октомври Ованес Торосян и Петко Венелинов ще изиграят спектакъла „Колега“ – комедия за размисъл, разказваща историята на двама шофьори на маршрутки, които остават без работа и попадат в театъра като сценични работници. 

Фестивалът „180 градуса“ на Лабораторията за иновативно изкуство ще се проведе от 5 до 7 октомври, като в последния ден вратите на „Червената къща“ ще бъдат отворени за посетители. Фестивалът събира на едно място международни артисти от различни дисциплини, които търсят своите интерпретации на тазгодишната тема: tacet. 

На 11 октомври студенти на Ивайло Христов представят „Суматоха“ от Йордан Радичков, разказващ историята, по думите на самия автор, за разните му там бели вълци, изгубени прасета, високомерни патки и хитри лисици. 

Кукленият спектакъл на Румен Гаванозов и Мила Коларова – „Малката нула“, отличен с награда „Икар“ (2022) в категория „Постижения в кукленото изкуство“, е вдъхновен от едноименното стихотворение на Джани Родари. Той ще бъде изигран на 13 октомври. 

Трагедия на несправедливостта, на отмъщението, на ценностите или „Медея“ с режисьор Мартина Георгиева е на 16 октомври. Един архетипен женски образ, поставен пред дълбока морална дилема – дали в стремежа си за справедливост и отстояване на достойнство и чест да пожертва абсолютно всичко.

„Мъртвешки танц” – съвременна театрална постановка с елементи на танцов, имерсивен театър и пърформанс на студенти от Нов български университет с режисьор Ивелина Колева, ще се играе на 20 октомври.

Петър Петров-Перо излиза на сцената с моноспектакъла „Морфин“, режисьор – Кристина Беломорска, на 23 октомври. Театрално-визуалният спектакъл взима на мушка мястото на човека в света и изследва деструктивното разпадане на личността в битка между разума и чувствата, божественото и земното, реалното и нереалното.

Вечер на джаза с Росен Захариев и Александър Логозаров под името „Двама в лодка“ е на 26 октомври. В това „плаване” те ще навигират през свои авторски и спонтанни композиции, American songbook пиеси.

Още един спектакъл на Ованес Торосян е в програмата за октомври – „DemoнЯ“, в който спомените и родовата памет се сблъскват със съвремието. Представлението е на 27 октомври.

ЗА „ЧЕРВЕНАТА КЪЩА“

„Червената къща“ е била дом и творческо ателие на скулптура Андрей Николов. По негова идея и скица архитект Иван Васильов проектира и изгражда сградата през 1929 година на столичната улица „Любен Каравелов“ 15. Къщата носи духа и стила на Андрей Николов, който той сам описва като: „Никакъв. Мой. Естествено повлиян от Италия.”. 

Над входната врата на Червената къща стои надпис на италиански език – Voi che entrate qui lasciate ogni cattivo pensiero, който е по думите на Данте – „Надежда всяка тука оставете, вие, що пристъпвате тук“ от „Божествена комедия“.

По желание на Андрей Николов, след смъртта му къщата е дарена на държавата за стопанисване и извършване на обществени и културни дейности. Сградата е частично отчуждена през 1974 година, а две години по-късно синът на скулптора дарява останалата част. Червената къща е публична държавна собственост. През 2000 година, с решение на Върховния административен съд, части от имота са върнати на наследниците. След пълно реставриране, през 2004 година тя става център за култура и дебат, който обаче е затворен десет години по-късно.

/ДД