site.bta Арт проект представя концепцията за общност през гледната точка на общности, които се невидими

Третата глава на арт проекта „Живот заедно“ (Living Together), озаглавена „Разказване“ (Narrating), разсъждава върху концепцията за общност през гледната точка на общности, които се невидими и чийто глас не се чува, съобщават от Института за съвременно изкуство (ИСИ). Събитието е част от неговата програма „Суперпозиции“.

Откриването е тази вечер в подлез „Царевец“ на бул. „Цариградско шосе" (Орлов мост). Куратори са Катя Ангелова и Лукреция Чипители. 

„За нас „заедно“ означава да изграждаме съюзи с групи, чиято история остава невидима и неразказана. Актът на разказване е неразделна част от нашия опит като човешки същества; той е полето на нашите съюзи, пространството, където можем да седнем заедно, докато разказваме, слушаме и се учим. Това е актът на проследяване на историите чрез наблюдение върху мрежите от съюзи и сътрудничество, на разбиране на връзките, които не са обхванати от официалната история, и по този начин придобиване на по-сложно разбиране както за нашия настоящ свят, така и за нашите начини на съществуване, мислене, сънуване и помнене“, разказват от ИСИ.

Припомнят думите на Ролан Барт, че разказът „присъства във всички времена, на всички места, във всички общества.  ...Наистина разказът започва със самата история на човечеството. ...Няма, никога никъде не е имало нито един народ без разкази. ...Всички класи, всички човешки групи имат своите истории“.

За първата част от третата глава на „Живот заедно“ – „Разказване“, са избрани видеотворби на египетската авторка и филмова режисьорка Джихан Ел-Тахри, на колумбийско-канадското дуо Александра Гелис и Хорхе Лозано, и на италианско-британската изследователка и режисьорка Алесандра Ферини. „Техните аудиовизуални проекти са много различни по отношение на естетиката, използваните материали и културен контекст. В същото време, всички те имат за цел да придадат стойност и видимост, използвайки аудиовизуален език, на самото съществуване на събития, общности, житейски опит и история, които до голяма степен не са приемани или са останали скрити“, допълват от ИСИ. 

ФИЛМИТЕ

Краткият видео филм на Джихан Ел-Тахри – „Моменти с флага“ (2013) е въведение в работата ѝ като автор, изследовател и свидетел на историята на Глобалния юг, както и на разпространението там на съюзите и движенията за солидарност между 60-те и 80-те години на миналия век. Видеото представлява филмов и документален монтаж на архивни снимки на хора, празнуващи независимостта си из цяла Африка – от Конго до Алжир, от Кения до Южна Африка. Знамена и музика запознават зрителя с радостта, сложността и очакванията на народите от „третия свят“, освободили се от европейските си колонизатори през втората половина на XX век. Филмът е и въведение към участието на Ел-Тахри в изложбата в галерия ИСИ - София, както и към нейното carte blanche (на фокус) събитие, организирано за Дома на киното в София, част от публичната програма на „Живот заедно“.

Работата на Гелис и Лозано – Kuenta (2012) е транслитерация на испанската дума cuenta, която означава „разказване на истории“. Филмът е адаптирана за изложбения контекст версия на екологична многоканална инсталация, посветена на живота на коренното население Уаюу (Wayuu) в полуостров Гуахира, в Карибския регион на Колумбия, на границата с Венецуела. Kuenta обединява използването на земята от коренното население, връзката на ландшафта с икономическите фактори, в този случай производството на сол, и метафората на тъкането като начин за конструиране на реалността чрез дребни, ежедневни действия. Пясъкът, вятърът, солта и морето са основните елементи на аудиовизуалното преживяване, което въвлича зрителите в ежедневието на една общност, която е едновременно маргинализирана и културно богата, където материалната култура и общуването с природата са основни елементи на тяхната идентичност. В същото време именно те са причината общността да бъде потискана в рамките на колониалната система, която европейците установяват в териториите на коренното население, окупирани от XVI в. насам.  

„Проблемни генеалогии“ (2024) на Алесандра Ферини е филмово есе, което развива идеята за „есеистично“ правене на филми. Този подход възниква в областта на филмовите изследвания, където учените теоретизират филма като „мисловна форма“, която обхваща различни медии и не се поддава на ясни дефиниции. Ферини изследва генеалогията на Венецианското биенале като институция и по-специално на филмовия фестивал. Като средство за политическа пропаганда от режима в Италия през 30-те години на миналия век, той е основният инструмент за окупиране на културното поле и на визуалната култура като цяло. Филмът на Ферини преплита историята на фашисткото политизиране на културата с връзката ѝ с индустриалните интереси на страната в колониите, както и със спомените на художниците от онези години. Това е суха, силна и безпардонна картина на най-новата история на Италия и нейното заличаване след края на Втората световна война.

АВТОРИТЕ

Александра Гелис е родена през 1975 г. в Каракас, Венецуела, живее в щата Онтарио, Канада. Тя е медиен художник с колумбийско-венецуелско-канадско потекло. Нейната художествена практика е ориентирана към изследвания и процеси, които имат за краен резултат филми, фотографии, рисунки и медийни инсталации, включващи специално създадена интерактивна електроника и звук. Нейните филми и пространствени, нефикционални инсталации навлизат в екологията на различни ландшафти чрез лични теренни проучвания, изследвайки социално-политическите намеси. Гелис си сътрудничи с общности от цяла Америка, като се фокусира върху взаимодействието между растения, хора и власт в контекста на колонизацията и глобализацията. Нейната концепция за „Растения мигранти“ изследва растенията като политически съюзници в борбата срещу колониализма, войната и миграционните и расовите режими, документирайки автономното поведение на тези растения. Проектите на Гелис са показвани на международни изложби в Северна и Южна Америка, Европа и Африка. Тя има докторска степен по Екология и урбанистика.

Хорхе Лозано Лорза е роден в Колумбия, живее в щата Онтарио, Канада. Той е художник и режисьор - имигрант, роден в Колумбия. След като се установява в Канада през 1971 г., рисува и създава видео филми, звукови творби, пърформанси и инсталации. Създал е над 150 филма - творби, които живеят не помежду, а в рамките на културите. Творбите му са отражение на личния му ангажимент към епистемологичното неподчинение и изследването на различни начини на мислене, усещане и действие. Късометражните игрални филми на Лозано са показвани на фестивалите TIFF и Sundance, както и на много международни фестивали, в музеи и галерии. Той е инициатор на филмовия фестивал Crossing Borders, на фестивала за латиноамерикански медии aluCine в Торонто и на converSalon в сътрудничество с Александра Гелис. В момента работи по няколко пълнометражни делириума – архитектурни инсталации и късометражни форми на филмов фетиш, в Торонто, щат Онтарио, където живее.

Алесандра Ферини е родена през 1984 г. във Флоренция, Италия. Живеещата в Лондон художничка, изследователка и преподавателка Алесандра Ферини експериментира с хибридизацията на документалния филм. От позицията както на вътрешен, така и на външен за италианския контекст човек, тя изследва италианската история на колониалността, външната и расовата политика на страната. Интересува се от начина, по който се създават исторически разкази, и от това как свързаните с тях идеологии създават субекти - било то индивиди или общности. Оформена чрез понятието „есеистичен“, замислено като „начин на мислене“, запазващ структуриращите елементи на есето в едно разширено поле, нейната практика обхваща филм, инсталации и диалогични формати, както и писане, публикуване и образование.
Носител на наградата Maxxi Bvlgari 2022, на наградата Experimenta Pitch на Лондонския филмов фестивал през 2017 г. Алесандра Ферини е участвала в международни изложби, включително в 60-ата международна изложба на La Biennale di Venezia с куратор Адриано Педроса (2024 г.).

Джихан Ел-Тахри е родена през 1963 г. в Бейрут, Ливан, живее в Марсилия, Франция. Тя е египетска и френска гражданка, награждаван режисьор, продуцент, сценарист и визуален артист. В практиката си се занимава с материалния свят и филмовия образ. Работейки предимно в жанра на инсталацията, тя често се занимава с пресечните точки между официалната история и паметта в опит да интерпретира по нов начин моменти от нашата история, от които не са останали следи, както и да предложи нов прочит и алтернативен глас от гледна точка на Глобалния юг. 

Между 2019 и 2023 г. е директор на базирания в Берлин институт за документални филми DOX BOX. През 2017 г. Ел-Тахри е поканена в Академията на науките и изкуствата (Оскарите) и е участвала в различни селекционни комисии, включително на филмовия фестивал в Локарно, Jeune Creation Francophone, Le Fond Franco-Tunisien и др. Участвала е в многобройни журита, последно като председател на журито на Documentaray на FESPACO 2021. Като филмов ментор и сценарист-редактор е работила с Focus Features (САЩ), Berlinale Talent Campus (Германия), Documentary Campus (Германия), Ouaga Film Lab (Буркина Фасо), Qumra (Доха), Sud Ecriture (Тунис) и други лаборатории за кино образование. Като визуален артист творбите ѝ са излагани в различни международни биеналета, включително Берлинското биенале през 2022г., Dak'Art и Бамако. Излагала е и в MoMa в САЩ, във Франция (Centre Pompidou), Берлин (HKW, IFA Gallery), Норвегия (National Museum), Индия (Clark House) Мексико (San Ildefonso) и Полша (MoMa) заедно с признатите художници Джон Акомфра, Otolith Group и Кадер Атия. Ел-Тахри започва кариерата си като чуждестранен кореспондент, отразяващ политиката в Близкия изток. През 1990г. започва да режисира и продуцира документални филми за BBC, PBS, Arte и други международни телевизии. Сред награждаваните й документални филми са „Насър“, чиято премиера е в официалната селекция на Международния фестивал в Торонто, „Зад дъгата“, „Куба - африканска одисея“ и номинираният за „Еми“ филм „Домът на Сауд“. Всички те са били излъчвани както в кината, така и в музеите в много страни. Нейните трудове включват Les Sept Vies de Yasser Arafat (Grasset) и Israel and the Arabs, The 50 Years War (Penguin). Ел-Тахри участва и в различни асоциации и институции, работещи с африканското кино. Била е ковчежник на Гилдията на африканските филмови дейци в диаспората, съветник по програмата „Африка на първо място“ на Focus Feature и регионален секретар на Федерацията на панафриканското кино (FEPACI).

/ДД