По време на Седмицата на модата в Милано суперомдели от 90-те години, сред които звездата Ева Херцигова, стъпиха на подиума на ревю на модната къща „Роберто Кавали“ и предизвикаха очаквана сензация. Появата им бе не само почит към големия новатор в облеклото, променил концепцията за съвременната динамика на аутфита, но и полъх от една отминала епоха на безспорна естетика и женственост. Все пак именно италианската мода обича да хвърля поглед към миналото.
Деветдесетте години несъмнено бяха ерата на супермоделите - Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Клаудия Шифер, Татяна Патиц, Синди Крофорд, Ясмин Ле Бон, Ева Херцигова, Кейт Мос, Хелена Кристенсен и др. доминираха не само в рамките на индустрията, а оформиха естетическата визия на цяло поколение дизайнери и любители на модата. Влиянието им бе толкова голямо, че често бяха споменавани само с малките им имена и известността им надхвърляше тази на редици киноактьори. Появата им на ревю на дизайнери като Джани Версаче, Джорджо Армани, Вивиан Уестууд, Карл Лагерфелд, Долче и Габана беше задължителна.
Известността им се дължеше на перфектно стечение на обстоятелства – отваряне на модата към различните етнически типове красота, ангажираност на все повече модни къщи с производството на конфекция, грим продукти и парфюми, възход на модните списания и музикалните видеоклипове, които имаха нужда от красиви лица. По това време творят и някои от най-големите фотографи на 20-и век – Питър Линдберг, Ричард Ейвдън, Патрик Демаршалие, Хърб Риц. Благодарение на тази неповторила се среща на изкуството и индустрията са създадени някои от най-емблематичните изображения в края на хилядолетието. През миналата година „Епъл плюс“ показа документален филм за епохата, когато „супермодел“ означава жена, крачеща по подиум и излъчваща блясък, увереност, сила и пари, коментира Би Би Си по повод носталгичната лента.
И все пак модната индустрия е фиксирана върху младостта и свежестта – защо тогава Кембъл, Еванджелиста, Търлингтън, Патиц и Крофорд, поставени на корицата на британския „Вог“ в далечната 1990 г. в обща снимка, имат толкова голямо влияние и днес, пише „Гардиън“. Отговорът е в силата на техните образи, променили завинаги модата. Днес всеки инфлуенсър работи по тяхната рецепта – блясък, характер, скандална известност, завладяващи умения за презентация на продукт. Но моделите от новото поколение – Бела и Джиджи Хадид например, са известни колкото с изявите си като модни лица, толкова и с присъствието си в социалните мрежи. Светът изглежда по-малко заинтересуван от иконични образи. „През 90-те години бяхме гладни за блясък, казва модният журналист Кейт Финеган, цитирана от „Гардиън“. Фактори като рецесията също могат да повлияят за популярността на няколко млади момичета. „Не сме си говорили за дизайнерски дрехи и нямахме такива.“ Две са повратните точки във възхода на супермоделите – Джани Версаче ангажира едновременно Кембъл, Еванджелиста, Търлингтън и Крофорд за ревю през 1991 г., а Джордж Майкъл се вдъхновява за клипа на песента Freedom от корицата на „Вог“.
Независимо от усилията на модните медии днес „да създадат“ ново поколение супермодели, влиянието на момичетата от 90-те не може да бъде повторено. Днес икономиката около създаването на моден имидж е твърде мощна и работи в прекалено много посоки, използвайки повече канали. Невъзможно е символът на женствеността да бъде стеснен до набор от няколко души, коментира „Гардиън“.
/ХК/
news.modal.text
