site.btaСпектакъл за изгубената вътрешна религия и авторитета на Бога постави Стайко Мурджев във Варненския театър

„Последното изкушение на Христос“ по романа на Никос Казандзакис „Последното изкушение“ ще има премиера във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ на 2 септември. Драматургичният вариант е правен от Димитър Стоянович, с когото режисьорът Стайко Мурджев е работил в продължение на половин година. Преводът е на Георги Куфов.

Избрах този роман, който има много бурен обществен отклик при излизането си, защото в него има две теми, които ме владеят в последните години, каза на пресконференция преди премиерата режисьорът Стайко Мурджев. „Едната е, че през XXI век ние сме изкушени през целия си житейски път. Кръстът за мен е сакрална геометрия и изобразява както линеарното, така и духовното ни време. Необходимо е да осъзнаваме, че трябва да носим кръста си с достойнство. Това е нещо, което ми убягва в днешното време“, допълни той. По думите му обаче спектакълът не е нравоучителен, а поставя въпроси, които и Казандзакис задава в романа си и те са дали е възможно да се опазим от низките страсти, дали можем да бъдем само богове и не трябва ли първо да слезем при човека, за да се изкачим към Бога. „Този спектакъл е кардиограма на падението и качването на човека до Бога“, смята Мурджев. 

Другата тема, която е била мотор за избора на материала, е неговата констатация за липсата на авторитети в наши дни. „Ние живеем в залеза на авторитетите и това е духът на времето. Наблюденията ми са, че расте поколение, лишено от авторитети и за това причина са социалните мрежи, където ти си центърът на света. Човек без авторитети не е заземен не може да извърви достойно своя път“, обясни Мурджев, според когото загубата на авторитети се отнася и за Бога, защото той е най-големият сред тях. Режисьорът смята, че хората са загубили своята вътрешна религия, връзката с Космоса и Бога и е време да я потърсят отново. Той призна, че самият е имал нужда от този диалог и никога преди това не се е чувствал по-близко до Христос от времето на подготовката на спектакъла. 

„За мен винаги е чудесно да работя във Варненския театър, защото тук има една институционална адекватност, която е много рядка в наши дни. Усещам, че моят творчески глас е чут. Имам и диалог с трупата, което също е много важно, защото тя е сърцето на театъра и тук то е живо“, посочи Мурджев. За стилистиката на „Последното изкушение на Христос“ той каза, че няма как неговият почерк да не присъства, но винаги уважава авторовия свят и счита, че трябва режисьорът да влезе в него и да намери естетиката му. „Спектакълът бяга от психологическото и ползва по-скоро изобразителен и формалистичен ключ, но това не означава, че е лишен от реален истинен живот на сцената“, добави той. 

Има нужда от такива провокации в живота на всеки човек, защото ние се загнездваме в комфорт, в който липсва растеж и развитие, отбеляза водещия актьор в постановката Богдан Георгиев - Гринго, който влиза в образа на Христос. Той обясни, че е подходил към тази огромна отговорност канализирайки най-искрено героя си чрез начина, по който го изобразява в романа Казандзакис, като обикновен човек, който всеки ден води битката между душата и плътта, ада и рая. „Това ми помогна и аз да се замисля как избирам на коя страна съм и смятам, че ако всички го правим ще бъдем по-доволни от себе си. Имах съмнения дали съм достатъчно добър, но осъзнах, че тук говорим за Бог, а не за егото. Когато го осъзнаеш, страховете отпадат. Когато вярваш, нямаш нужда от доказателства. Трябва да си вярващ, за да играеш себе си, за да си, иначе съществуваш без цел“, каза още актьорът, който е гост на сцената на Варненския театър в това заглавие. 

Даниела Викторова, която изпълнява ролята на Дева Мария, сподели, че е била провокирана от въпроса можеш ли да бъдеш съвършен. „Трудно е да играеш образи, които са емблематични, за които всеки си има собствена представа. Това са милиони визии. В моите очи Дева Мария е майката на майките, най-съвършеното същество и когато се подготвях, мислех дали наистина съвършенството се постига, дали в крайна сметка става реалност“, обясни тя. 

Според художествения директор на театъра Веселина Михалкова, която играе в спектакъла, романът на Казандзакис е бил анатемосан, защото авторът е дръзнал да каже, че Исус е човек и като такъв минава през всички бури и вътрешни колизии, които преживяваме и ние. „Не можеш да стигнеш до Бог, ако не преживееш собствената си вътрешна революция и въпреки всичко пътят е толкова труден. Това е една война, защото раят и адът са на земята и всеки човек минава през тях, водейки война с бога и сатаната вътре в себе си“, каза тя. По думите й като директор никога не е имала колебания дали да се захванат с този сюжет, защото е добре да се разбунват страсти. От доста време живеем в блато и е хубаво да хвърляме от време на време камъчета в него, смята Михалкова. Тя подчерта, че в крайна сметка екипът е изключително верен на романа.

Това е една много мащабна продукция, за която театърът ни се готви от една година, подчерта директорката на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна (ТМПЦ) Даниела Димова. „Ние поехме това огромно предизвикателство, защото театърът е жив не само когато прави коректни пиеси, но и когато разбунва духовете, а нашият театър в цялата своя история е показал, че това го може“, добави тя. По думите й подборът на постановъчния екип е забележителен със сценографията и костюмите на Никола Налбантов, сценичната пластика на Станислав Генадиев, музиката на Петър Дундаков и мултимедията на Владислав Илиев. Участват почти целият актьорски състав на театър с няколко гости, някои от които предложени от режисьора, други - от нашия екип, каза още Димов аи подчерта, че намира за изключителен главният актьор Богдан Григоров - Гринго, към когото вече е отправила предложение да играе в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Двама души влизат в ролите на Юда и Йоан Кръстител и  ще разменят местата си. Това са гост-актьорът Теодор Каракачанов и варненският театрал Константин Соколов, носител на награда „Аксеер“ тази година. Даниела Димова смята, че визията и езикът в спектакъла са съвременни и ще повлияят и на младата публика. 

Премиерата на 2 септември няма да бъде на Сцена „Филиал“, както бе обявено, защото тя не е готова, обясни директорката. Остава да се подпишат приемателните документи за оборудването и да се направят довършителните работи, в които ТМПЦ инвестира 200 хиляди лева. Очаква се филиалът да отвори на 2 октомври.