site.btaПрезентацията на динозаврите от „Джурасик парк“ не съответства на разбиранията на палеонтолозите, смята български учен

Презентацията на динозаврите от „Джурасик парк“ и „Джурасик свят“ не съответства на разбиранията на съвременните палеонтолозите. Това каза палеонтологът Владимир Николов на събитието Jurassic, организирано от сдружение Ratio, Националния природонаучен музей и кино „Кабана“ в София. 

ЕВОЛЮЦИЯ В РАЗБИРАНЕТО НА УЧЕНИТЕ ЗА ДИНОЗАВРИТЕ

Според Владимир Николов хората са си създали представа за динозаврите от художествената литература. Той посочи етапите на научната революция в сферата на изучаване на динозаврите. Според проучването етапите са пет – установяване на парадигма, нормална наука, натрупване на аномални данни, проямана на парадигмата и нормална наука.

Палеонтологът показа илюстрации на динозаври от американския палеоартист Чарлс Найт (1874-1953), с които обясни еволюцията в разбиранията за видовете динозаври на науката.

По време на презентацията си Николов проследи хронологично стадиите в промяната на научните изследвания. Според него съчетанието между нови фосили, нови аналитични методи и нов поглед към старите данни са довели до преразглеждане на схващанията за биологията, физиологията, еволюцията и поведението на динозаврите.

СЪВРЕМЕННИТЕ ДИНОЗАВРИ

Д-р Петър Ефтимов представи три групи от теми по време на своята презентация - историческа, биологична и статистическа.

Според него един от факторите за развитието на динозаврите е геологиченият контекст на времето. По думите му Земята невинаги е изглеждала както днес – първо е имала един голям континент, наречен Пангея. Когато той се разделя, започва динамиката на юрския период, каза д-р Ефтимов.

По време на юрския период голяма група животни успява да устои на промени, като намаляване на кислород в океаните и парников ефект. Това се е отразило на числеността на видовете, допълни той.

Според д-р Петър Ефтимов няма нужда да се създават динозаври по примера на „Джурасик парк“, защото и днес те съществуват. Той посочи, че втората най-голяма група гръбначни животни са птиците, а методите, с които си служи молекулярната биология, доказват, че птиците са наследници на динозаврите.

Статистически анализ, който д-р Ефтимов презентира, показа някои промени, които са се получили вътре в хромозомите на генетичния материал. Това може да се изчисли добре и с точност, каза още той.

ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА И ДИНОЗАВРИТЕ

По време на презентацията си, писателят и кинокритик Благой Иванов показа статии, които проследяват хронологията на идеята за динозаврите в художествената литература, тяхното илюстриране и изобразяване в киното.

Той направи сравнение между книгите „Джурасик парк“ на Майкъл Крайтън (1942-2008) и „Каменното яйце“ на българския писател Петър Бобев (1914-1997). Иванов посочи, че романът на Майкъл Крайтън е повече „технически“, а този на Петър Бобев – приключенски. По думите му Майкъл Крайтън започва да го пише под формата на сценарий, който постепенно преминава в роман. Издателствата са го отхвърляли в началото.

Благой Иванов посочи, че „Каменното яйце“ излиза преди „Джурасик парк“, а допирните точки в сюжетите им са извличане на ДНК от фосилизиран източник и липси при генома, който е запълнен от съвременни животни.

Писателят посочи прилики в творчеството на Петър Бобев и други образи от праисторията. По думите му „Зеленият вампир“ от Петър Бобев и илюстрацията на „криптоботаническия пример на месоядно растение" от Мадагаскар, което не съществува, е явна.

В края на презентацията си, писателят допълни, че пет години преди „Каменното яйце“ и шест години преди „Джурасик парк“ писателят Джон Броснан (1947-2005) издава „Кранозавър“. В историята на Броснан също има зоопарк с праисторически клонирани динозаври.

Владимир Николов е палеонтолог и палеоилюстратор. Уменията си по рисуване придобива в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства, в Пловдив. Научните си търсения по темата за динозаврите развива професионално като докторант към Националния природонаучен музей - БАН. Професионално се занимава с изучаване на динозаври от 2014 година, когато като магистър в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ) изследва първия фосилен фрагмент от кост на динозавър, открит в района на Трън.

Благой Иванов е роден на 8 юли 1980 година в София. През 1999 година завършва СОУ „Пенчо Славейков“ в паралелка с разширено изучаване на биология, химия и латински език. През 2004 година завършва семестриално магистратура по кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а две години по-късно защитава дипломна работа, фокусирана върху историята на филмовите зомбита. Автор е на книгите „Добрите, лошите и грозните“, „Трансформации“, „Седем градски гряха“, „Мазето“, „Плюшеното приключение“, „Крехар“, „Тринайсет чудовища за Хелоуин“. 

Д-р Петър Ефтимов завършва ветеринарна медицина през 2006 година в Лесотехническия университет (ЛТУ) в София. През 2012 година завършва специалност „Молекулярна биология“ в СУ. През 2017 година защитава докторска степен по „Молекулярна биология“ в катедрата по биохимия на Биологическия факултет към СУ. От 2018 година работи като главен асистент по хистология и ембриология в същия факултет.

Сред научните му интереси са регенеративната медицина, биофизика, еволюционна биология и астробиология.