Музиката на Дворжак и Паганини се лее под сенките на Шипка и Бузлуджа, в Долината на розите и на тракийските гробници. Под сянка на сводеста веранда десетки млади музиканти повтарят тактове и фрази отново, и отново, и отново. За четиридесетината възпитаници на български и чуждестранни музикални училища летните дни не са изпълнени с насладата на ваканцията, а с непрекъснатото предизвикателство и упоритото усъвършенстване на страст, която продължава цял живот.
За четвърта година младите изпълнители се събират в лятната музикална "Академия Роза" в град Шипка - мнозина от тях са тук за пореден път, за да свирят заедно под напътствията на утвърдени педагози и акомпанирайки на световни звезди.
На диригентския пулт е маестро Максим Ешкенази, а често се включва и младият му асистент Уки Сачедина, пристигнал от Лос Анджелис, Калифорния. За своите едва 19 години Уки има забележителен опит - занимава се с дирижиране вече от шест години, като три от тях работи заедно с маестрото.
"Пътешествието ми в дирижирането започна преди шест години - когато бях на 13, в Colburn School, Лос Анджелис", казва той в интервю за БТА.
"Започнахме в общ клас 10 или 11 музиканти, свирещи на различни инструменти - цигулка, чело, пиано, духови. Редувахме се да свирим някое произведение и след това един от нас дирижираше - така се учиш едновременно да дирижираш и да бъдеш дирижиран", разказва Сачедина.
"От самото начало започнах с маестро Ешкенази. Това беше благословия, защото да имам такъв учител - толкова самоотвержен, подкрепящ учениците и поставящ на първо място тяхното развитие и обучение, ми помогна да израсна", споделя Уки Сачедина, който едва 16-годишен дебютира с диригентската палка при изпълнение на Appalachian Spring на Арън Копланд. Той продължава музикалното си образование, а междувременно участва в международни фестивали и работи самостоятелно с редица професионални оркестри в САЩ и Европа, включително и в България.
За него това е второ посещение в страната ни. При първото - през лятото на 2022 г., работи с Русенската филхармония, Държавна опера-Бургас, Симфониета-Враца, Симфониета-Пазарджик, Симфониета-Видин и др., като част от четириседмично концертно турне дирижира симфонии на Брамс, Бетовен и Чайковски.
Сега участието като заместник гост диригент в "Академия Роза" го поставя пред нови предизвикателства.
"Повечето от опита ми досега е с възрастни, с професионални оркестри. Мисля, че тук има значителна разлика, защото децата често имат повече енергия. В музиката им има повече живот и това е нещо много специално, което диригентът трябва да цени. От друга страна, го има и проблемът как да запазиш този живот, тази енергия, да не позволиш да избледнее по някакъв начин. Това е отговорност основно на диригента. Дирижирайки младежи трябва винаги да си в съзвучие с техния интерес, ентусиазъм, какво ги вдъхновява в тази музика - това беше ново предизвикателство за мен. И е нещо, което намирам за изключително вдъхновяващо като диригент, защото ме кара да преоценя как репетирам с формация като тази. Не сухо или по същество, а наистина да ги включа в това, което правя. Да правим музика, която трогва хората", казва Уки Сачедина.
Начинът, по който работят музикантите, е наистина универсален, уверен е той. Младият диригент казва, че в България се чувства невероятно уютно и свързан с хората и музиката.
"Наистина харесвам тези ритми", споделя Сачедина за българските произведения. Част от репертоара на академията това лято е сюитата "Хей, Балкан", композирана специално за младия оркестър от Цветан Добрев. Според Уки Сачедина авторът е намерил начин да вплете традиционни български ритми в произведение, което е близко до хората, земно, сложно, но същевременно близко до сърцето.
След тазгодишното издание на "Академия Роза", което ще приключи с концерти в Шипка, Казанлък и Пловдив в края на тази седмица, пътят на младия диригент продължава към Берлин - от есента ще продължи обучението си във Висшето музикално училище "Ханс Айслер", което е сред най-престижните музикални академии в Европа и е единственият диригент, приет тази година. Голямото желание на Сачедина, идвайки от САЩ, е да бъде в центъра на музикалния и културен живот и "не мисля, че за тази цел има по-добро място от това", допълва той.
"По света има много уникални оркестри и досега съм имал привилегията да гледам доста от тях. Всеки път си мисля каква мечта би било да работя с такъв оркестър. В същото време обаче дори младежки оркестър като този на "Академия Роза" има своите силни страни - успехът на музиканта не е свързан задължително с даден оркестър или концертна зала, а с възможността да създаваш музика, която харесваш и оркестърът, и върху която можем да оставим своя отпечатък и по този начин - да повлияем върху света и хората", казва младежът.
Уки Сачедина започва пътешествието си в света на класическата музика като пианист и още на 12 години се насочва към оркестровото свирене. През 2022 г. създава собствен камерен оркестър в Colburn School. За "най-близки до сърцето си" посочва симфониите, при които, особено за млад музикант, по думите му е ключово всеки път, когато се изпълняват, да бъде по съвършено различен начин.
Симфонията на Дворжак "Из новия свят" (също част от летния репертоар на академията – бел.ред.) например е за Америка, за Европа, но и за това как можеш да включиш музиката на хората, към които не се отнасят добре - в Америка това е музиката на афроамериканците, на коренното население. Трябва да намерим сред "старите" творби, произведения, които да свържем с нашето собствено време. И правейки това, да използваме музиката не просто като красива мелодия, нещо приятно за слушане, а като инструмент, чрез който наистина можем да окажем влияние върху света, да провокираме хората да мислят и чувстват по-задълбочено, не крие вдъхновението си младият музикант.
/ТС/
news.modal.text