site.btaВКС постанови тълкувателно решение по въпрос относно оборването на презумпцията за съвместен принос, когато имот, придобит по време на брака, е заплатен със средства от влог на единия съпруг

С Тълкувателно решение № 2/2022 г. от  20.01.2025 г. по Тълкувателно дело № 2/2022 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът – титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.

Тълкувателното дело е образувано по предложение, направено на основание чл. 292 от ГПК с определение по гр. д. № 4571/2021 г. от състав на Второ гражданско отделение на ВКС поради противоречива практика на състави на ВКС. Според една група решения, когато недвижимият имот е придобит при действието на Семейния кодекс (СК) от 2009 г. със средства от влог на единия съпруг, презумпцията за съвместен принос е опровергана, като съпругът – титуляр на влога, следва да докаже единствено качеството си на влогодател. Според друга група решения уредбата на семейните отношения в семейните кодекси от 1968 г., 1985 г. и 2009 г. почива на общи принципи, които са в основата на съпружеската имуществена общност (СИО). Паричните влогове са лично имущество, но не и това, което е придобито с тях. Придобитото се включва в СИО и по отношение на него намира приложение презумпцията за съвместен принос.

В тълкувателното решение се посочва, че отговорът на въпроса е предпоставен на първо място от изясняването на съотношението между оборване на презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 4 от СК и трансформацията на лично имущество по чл. 23 от СК. „Следва да се обърне внимание на съдилищата, че, макар и двата правни института да имат за последица изключването на съпружеската имуществена общност, те са различни един от друг и в практиката следва ясно да бъдат разграничавани, като да не се допуска смесване помежду им“, подчертават върховните съдии.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от СК, без да ги изброява изчерпателно, посочва възможните форми на съвместен принос, обособени в две групи: пряк материален принос (изразен във влагането на средства от трудова или друга дейност, както и личен труд) и косвено съдействие за придобиването на имуществото (грижи за децата и работа в домакинството). Оборването на презумпцията за съвместен принос изисква пълно доказване от единия съпруг на липсата на принос от страна на другия. Доколкото разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК изисква съвместен, но не и равен принос, успешният изход от спора по чл. 21, ал. 4 от СК възлага в тежест на съответния съпруг да докаже, че другият е бил напълно дезинтересиран от живота на семейството – било по причини от субективен характер (включително фактическа раздяла, изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“), било по обективни причини не е имал доходи и не се е грижил за децата и домакинството.

Трансформацията по чл. 23 от СК също изключва възникването на СИО, но не по причини, свързани с личността и поведението на другия съпруг, а поради законодателното решение в областта на семейното право да бъде регламентиран частен случай на общата забрана на неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в своеобразен придобивен способ за другия съпруг. Уредената в чл. 23 от СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, наред с посочените в чл. 22 от СК. Новопридобитото става лично по силата на закона. За него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването ѝ. Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество.

В тълкувателното решение пише още, че отговорът на поставения въпрос изисква на следващо място да се изясни какъв е обхватът на личното имущество, по отношение на което законът признава възможност да претърпи трансформация по смисъла на чл. 23 от СК. Съгласно чл. 23, ал. 1 от СК „лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество“. Според буквалния прочит на нормата трансформацията на лично имущество се допуска във всички случаи – за всяко имуществено субективно право, което е индивидуално притежание. В мотивите се подчертава, че подобно тълкуване обаче би имало за последица изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност, която би останала с изключително ограничено приложно поле. Буквалното тълкуване на разпоредбата е в противоречие с мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (обн., ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), одобрени с решение на Министерския съвет, съгласно които „…ако се преобразуват правата, придобити по време на брака (предимно трудови възнаграждения и други вземания на съпрузите), ще се окаже, че всичко, което някой от съпрузите купи с тези свои доходи, ще е негово лично имущество. Следователно нищо не остава в съпружеската имуществена общност и това налага промяната в разпоредбата“. Проследявайки обсъжданията на законопроекта в 41-то Народното събрание и направените редакции, върховните съдии констатират: „…пристъпвайки към изменение на първоначалния текст на чл. 23, ал. 1 СК, законодателят е обективирал волята си със сега действащата редакция на разпоредбата да се ограничи възможността за трансформиране на лично имущество, като преобразуването не се допуска за всякакво лично имущество на съпрузите. По тази причина, макар паричните влогове да са лични на съпруга титуляр, плащането на цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог не е достатъчно, за да се формира извод за доказана трансформация по чл. 23 СК. Такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат от осребряването на имущество, за което законът допуска преобразуване“.

След обстоен анализ на нормативната уредба в тълкувателното решение се обобщава, че при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 от СК не е достатъчно плащането на цената на недвижим имот по време на брака да е извършено от личен влог на единия съпруг, за да се приеме за доказано, че е осъществена трансформация в полза на съпруга – титуляр на вземането по влога. На влог обичайно се съхраняват както средства, влагането на които би съставлявало проявна форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК (доходи, получени от трудово възнаграждение, от упражняване на свободна професия, занаят или търговска дейност, включително като едноличен търговец, съдружник или акционер в търговско дружество и др., приходи от продажбата на имущество, придобито и притежавано от съпрузите в режим на СИО), а така също и средствата, получени от продажбата на лично имущество по чл. 22, ал. 1 от СК. Само влагането на последните ще има за последица осъществена трансформация по чл. 23 от СК, защото характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата, чрез които са придобити.