Днес се отбелязват 80 години от рождението му

site.btaСмелите хора в държавата ни са използвани за трамплин от кариеристите, казва режисьорът Юри Жиров

Смелите хора в държавата ни са използвани за трамплин от кариеристите, казва режисьорът Юри Жиров
Смелите хора в държавата ни са използвани за трамплин от кариеристите, казва режисьорът Юри Жиров
Илюстрация: Пиксабей

Смелите хора в държавата ни са използвани за трамплин от кариеристите. Думите са на режисьора Юри Жиров (1944-2011) по повод документалния му филм „Дишай“, показващ протестите на жителите на Русе в края на 80-те години на миналия век срещу обгазяване с хлор от завод „Верахим“ в Гюргево, Румъния. Днес се отбелязват 80 години от рождението му.

След прожекцията на „Дишай“ през 1988 г. е учреден Обществен комитет за екологична защита на Русе, който след това бива забранен от властите. Сред основателите на комитета са Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова. Шестте русенски жени, които мълчат не само от скромност, но и от обида, бяха изтикани от други хора и познати днес лица, посочва в интервю през 2007 г. режисьорът. 

ЗАВЪРШВА БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ

Юри Жиров е роден на 9 август 1944 г. в София. През 1971 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

След дипломирането си от 1972 г. до 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ). От 1980 г. работи в Студията за телевизионни филми „Екран“. Бил е и режисьор в предаването „Наблюдател“ по БНТ. Снимал е филми за художниците акад. Иван Ненов и Георги Чапкънов. Режисьор е на филмите: „Капитанът“ (1973), „Физици“ (1974), „Чили“ (1975), „Стената“ (1976), „Представление“ (1976), „Легенда за Левски“ (1980; и сценарист на филма), „Трудни деца“ (1982), „Всеки ден от живота“ (1986), „Дишай“ (1988), „Войната на ангелите“ (1989), „Стената“ (1992), „Николай Майсторов – сподавен вик“ (2007; и сценарист на филма), „Теодора – Изкушението да си жив“ (2009; и сценарист на филма) и др.

„ДИШАЙ“

Юри Жиров е режисьор на документалния филм „Дишай“. Сценаристи са Виолет Цеков и Георги Аврамов, оператор е Огнян Логофетов. Музиката е на Ценко Минкин. Редактор е Маргит Николова. Продуценти на филма са БНТ, Студията за телевизионни филми (СТФ) „Екран“.

В навечерието на демокрацията Юри Жиров нашумява с филма за Русе „Дишай“, който разбунва духовете на обществеността. Документалният филм показва протестите на русенци в края на 80-те години срещу тежкото обгазяване с хлор от завод „Верахим“ в Гюргево. Той има една-единствена прожекция в Дома на киното в София на 8 март 1988 г. Филмът получил по онова време вече присъдата на неудобен и скандален, е предоставен от Юри Жиров за тази прожекция въпреки забраната. След прожекцията е учреден Обществен комитет за екологична защита на Русе. Сред основателите са Цонка Букурова, Тодорка Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова, а в ръководството на комитета от 33 души са Венета Цветанова, Виолет Цеков, Христо Смоленов, Светлин Русев, Нешка Робева. За председател е избран писателят Георги Мишев.

„Филмът „Дишай“ ми създаде доста проблеми. Всичко обаче стана някак тайно, покри се. До 1989 г. не ми даваха работа, а се водех на заплата. Беше убийствено наказание“, казва през 2007 г. Юри Жиров.

ПИШЕ, СНИМА И РИСУВА

През 1992 г. излиза книгата на Юри Жиров „Левски. Писма в бъдещето“.

Той пише стихове, прави снимки, рисува и преподава кинорежисура във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

ПРИЗНАНИЕ

Юри Жиров е удостоен с орден „Кирил и Методий“ първа степен. Той е носител на награда „Сребърен ритон“ на Фестивала на българския късометражен филм в Пловдив през 1983 г. за филма „Трудни деца“, на наградата на критиката на Фестивала на българския късометражен филм в Пловдив през 1985 г. за филма „Учителят“, на наградата на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на 29-ия международен кинофестивал в Лайпциг, Германия, през 1986 г. за филма „Всеки ден от живота“, на наградата на критиката на Фестивала на българския късометражен филм в Пловдив през 1987 г. През 1990 г. е носител на годишната награда на Съюза на българските филмови дейци за филма „Дишай“.

Юри Жиров умра на 17 август 2011 г. – две седмици след рождения си ден на 9 август, когато навършва 67 години.

На 18 август 2014 г. Златко Еленски от Русе, участник в първите екопротести, дарява транспарант, използван по време на протестите против хлорните обгазявания в Русе, в отдел „Най-нова история“ към Регионален исторически музей в Русе.

Транспарантът с послание „Стига празни обещания от съседите“ е заснет в документалния филм „Дишай“ на Юри Жиров.

/ ГН

/АЯ/отдел „Справочна“

Използвани източници: в. „Демокрация“, 11.03.1991 г. Кой кой е в България. София, 1998, с. 274, Кой кой е в българската култура. Варна, 1998, с. 196, Енциклопедия на българското кино А-Я. София, 2000, с.105, в. „Труд“, 9.8.2011, Голяма енциклопедия България, София, 2012, т. 8, с. 3161, БТА, ВИНФ, 18 август 2014 г., https://bntnews.bg/bg/a/58790-pochina_rejisioryt_uri_jirov, https://bnt.bg/bg/a/dishaj, https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/492135-levski-pisma-v-badeshteto

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:03 на 09.08.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация