site.btaПриключи Националната научна конференция на тема ''Климатичните рискове в Черноморския регион''

Приключи Националната научна конференция на тема ''Климатичните рискове в Черноморския регион''. Събитието бе организирано от БАН в партньорство с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) като част от съпътстващата програма за българското домакинство на 61-ата сесия на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC). 

Вторият ден от събитието премина в четири научни сесии с акценти върху реакцията на екосистемите в Черно море към климатичните изменения; хидроложките процеси в българския черноморски басейн; въздействието и рисковете от климатичните изменения върху крайбрежните води, и подходите и моделите за адаптация към тези изменения.

Актуални данни, методи за изследвания, научни технологии и необходимост от действия в конкретни посоки обобщиха в своите научни доклади преподаватели от Софийския университет ''Св. Климент Охридски'', от Университета по строителство, архитектура и геодезия (УАСГ), представители на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана (ЦИНСО) към БАН, и учени от много от институтите на БАН.

Сред тях имаше представители на Института по океанология (ИО), на НИМХ, на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ), на Института за космически изследвания и технологии – (ИКИТ) и на Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) към Българската академия на науките.

''Екосистемата в Черно море е екстензивно модифицирана през последните 50 години, но това е следствие на свръхулова; голямото количество нутриенти, които влизат в Черно море от реките; присъствието на инвазивни видове и не на последно място – климатичните промени, които са сигнал за промяна и реорганизация в цялото съобщество и всички нива на биологичната организация''. Върху това акцентира доц. Виолин Райков от Института по океанология (ИО) към БАН в своята презентация на тема ''Ефекти и реакции на рибите и аквакултурните ресурси към климатичните промени'' в първата научна сесия.

''Четири са основните типa наводнения за нашата страна, като тази класификация е от регулацията и регламента на Световната метеорологична организация. Това са речният тип наводнения, дъждовните наводнения, поройните наводнения и наводненията в крайбрежните зони'', обясни хидрологът Силвия Стоянова от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в презентацията си.

Сценарии за изменението на климата и предполагаемите въздействия върху структурата, функциите и екосистемните услуги на екосистемите по южното Черноморие, бяха обсъдени в рамките на третата научна сесия.

Услуги за наблюдение на Земята за интелигентно адаптиране към климата; иновативни подходи за мониторинг и приложението на природосъобразни решения в крайбрежните води бяха сред темите по време на последната научна сесия.

Във фоайето на БАН е изложена и съпътстваща постерна сесия с научни данни от различни изследвания.

Събитието завърши с панелна дискусия на тема ''Политически стратегии, свързани с възстановяването на природата като средство за адаптиране към изменението на климата'' с модератор бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов.

Панелисти в разговора бяха Петър Димитров, служебен министър на околната среда и водите, и Ивелина Василева, министър на околната среда и водите във второто правителство на Бойко Борисов и председател на постоянната Комисия по околната среда и водите в 44-о народно събрание.

В дискусията бяха обсъдени темите за българските и европейски политики за справяне с климатичните изменения, които влияят върху развитието на района на Черно море. Участниците в дискусията говориха за предвидените планове и стратегии за справяне с последиците от климатичната криза и нуждата от публично достояние на данните от изследванията, анализите и прогнозите на учените. Всички присъстващи имаха възможност да зададат своите въпроси или да направят допълнение по дискутираните теми.

 Събитието закри председателят на БАН академик Юлиан Ревалски.