site.bta„Поезия безкрай“ е мотото на „Синелибри“ тази година

„Поезия безкрай“ е мотото на „Синелибри“ тази година, съобщават организаторите на кино-литературния фестивал, чието десето издание ще се състои от 10 октомври до 3 ноември.

Амбициран да покаже най-новите кинематографични шедьоври, окрилени от необозримия свят на литературата, този единствен по рода си филмов форум, който вече има предана публика от всички възрасти, ще се проведе паралелно в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Габрово и Стара Загора.

Официалната визия, вдъхновена от богатия идейно-тематичен и художествен заряд на програмата, е генерирана с помощта на изкуствен интелект, е продукт на оригиналната дизайнерска дарба и свежите идеи на Радослава Боор.

„С мотото „Поезия безкрай“ фестивалът отдава почит на корифеите на поетическото изкуство, на които дължим незабравими трепети и полети на духа. Достатъчно е да споменем най-великия френски поет от епохата на Ренесанса – Пиер дьо Ронсар, роден преди 500 години и провъзгласен от съвременниците си за „Принц на поетите“, прочутия чилийски поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда, роден преди 120 години, безсмъртния мексикански поет, есеист и Нобелов лауреат Октавио Пас, от чието рождение се навършват 110 години, гениалния ирландски драматург и поет Оскар Уайлд, роден преди 170 години, екстравагантния Джордж Байрон, отлетял преждевременно от този свят преди две столетия... През 2024 г. отбелязваме и 120 години от рождението на българския поет и преводач Атанас Далчев – творец ерудит, неподатлив на конюнктурни влияния“, разказва организаторите.

„Тази година, в контекста на един все по-безутешен свят, търсим упование в поезията. В поезията, тъждествена с пияния кораб на Артюр Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници, но и в поезията като съпротива срещу еднообразието и крехкостта на живота, като  „отдих за окованата фантазия“. Най-вече в поезията като необятност и свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години“, допълват от екипа на фестивала.

По думите им „Синелибри 2024“ празнува пропускливостта между поезията и съня, изкуството и живота, духовното и материалното, надеждата и отчаянието. Затова и фигурата в центъра на изображението, своеобразно сърце от протегнати ръце и длани, прилично на разлистена книга, символизира неизтощимия човешки порив. Чувството за общност и споделеност окриляват надеждата за едно по-хармонично бъдеще. Тук е кодирано убеждението, че единството извира от многообразието, от примиряването на различията помежду ни. Че пламъчето на живота, любовта, мирът са невъзможни без приемане на другостта, в която се съдържа толкова много красота, стига да имаш очи за нея. Поезията няма граници, защото човешките пориви и въжделения са безкрайни, а те намират своя синтез в изкуството.

„Мотото „Поезия безкрай“ е референция и към едноименния филм на Алехандро Ходоровски, същински киночародей, чиито сюрреалистични откровения пленяват или отблъскват, но никога не оставят зрителя безразличен. А крилете във фигурата са недвусмислена препратка към знаковата творба на Вим Вендерс „Криле на желанието“. Защото в основата на всяко изкуство, на всеки филм, поема или спектакъл стои желанието. Препратката към филма на Вендерс е и възможно най-поетичното, метафорично напомняне за 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена и рухването на едни илюзии, заменени с други. И тъй като в настоящия исторически момент по-често се говори за оръжия, отколкото за поезия, няма как да не отбележим 100-годишния юбилей на Труман Капоти, който твърди, че „когато оръдията замлъкнат, музите се чуват“, разказват организаторите. 

/ДД