От 2017 г. насам всяка година се провежда редовна турска експедиция до Антарктида. Турция организира експедиции както до Антарктида, така и до Арктика, като в рамките на тях се извършват много важни проучвания. Това разказва в интервю за БТА проф. д-р Ерсан Башар, ръководител на Осмата национална антарктическа мисия на Турция.
Турция планира и създаването на голяма база на Ледения континент. Освен това турските учени си партнират с колеги от цял свят, включително от България, посочва Башар.
Той казва, че турските учени използват българския изследователски кораб, като понякога българската страна помага при транспортирането на товари и оборудване на Турция. По думите на проф. Башар съвместното сътрудничество на Антарктида е изключително важно и необходимо.
Следва текстът на интервюто:
Проф. Башар, какво можете да ни кажете за 8-та национална научна експедиция на Турция на Антарктида? Какви изследвания бяха проведени в рамките на тази експедиция и какви са нейните основни цели?
По време на Осмата антарктическа експедиция бяха реализирани нови проекти в допълнение към някои текущи проекти от предишни изследвания. От 2017 г. насам всяка година се провежда редовна турска експедиция до Антарктида. Турция организира експедиции както в Антарктида, така и в Арктика. Експедициите до Арктика се организират през северното лято, т.е. през август и юли, а до Антарктида - през лятото в южното полукълбо, т.е. през януари, февруари и март.
В рамките на Осмата експедиция бяха реализирани научни проекти, особено в областта на жироскопичното ориентиране, морските науки и атмосферните науки. Понастоящем в Антарктида са инсталирани три турски глобални навигационни сателитни системи. Имаме една стационарна метеорологична станция. Тази метеорологична станция събира данни всеки ден в продължение на 12 месеца на остров Хорсшу (Horshoe) в Антарктида - островът, на който е разположена научната база на Турция, и ги предоставя на целия свят. Данните, идващи оттук, се използват от всички учени. Нашите станции, в които има глобални навигационни сателитни системи, събират данни в продължение на 12 месеца и тези данни се вземат оттам по време на ежегодните ни експедиции за наблюдение на промените в движението на Земята.
Провеждаме морски научни изследвания. Морските научни изследвания се извършват в цялата морска зона, като се започне от Кинг Джордж до Хорсшу и се обхващат зоните със заливи.
Извършваме и изследвания на морските промени в района около остров Хорсшу, в залива Маргарит, изследваме параметрите на околната среда, като например температурата на морската вода. Вземат се проби на фитопланктон и зоопланктон.
Правят се опити да се определи замърсяването в региона, особено нефтеното замърсяване. Освен това продължаваме да извършваме интензивни проучвания върху микропластмасата, изследва се въздействието на микропластмасата в региона върху живите организми и нейното въздействие в морето.
В бентосния слой се правят измервания на бентоса и се провеждат изследвания на бентосните организми.
Има изследователи от България, които са участвали в предишните ни експедиции. Те също извършваха изследвания на бентоса. Български геолози, работещи в областта на науките за Земята, идват в нашата база като партньори и работят като участници в научните експедиции в Антарктида. Имахме много хармоничен работен процес с тях и бяхме много доволни. Съвместното ни сътрудничество продължава и в момента много интензивно.
В областта на науките за Земята се провеждат геоложки и геофизични изследвания. В областта на геофизиката се извършват измервания на морското дъно на остров Хорсшу и островите около него. Освен това се провеждат атмосферни изследвания, има и проекти, които реализираме в сътрудничество с чуждестранни учени. Съвместно извършихме изследвания на атмосферата, включително измерване на някои газове в атмосферата.
Направихме и изследвания за промените в снега и ледниците, както и измервания на движението на леда.
Какво можете да ни разкажете за предишните антарктически експедиции на Турция?
Антарктическите експедиции на Турция се провеждат редовно от 2017 г. насам. Всяка година се реализират нови проекти. Проучванията се разнообразяват в рамките на тези нови проекти.
В същото време, особено в последните периоди, много чуждестранни учени участват в нашите експедиции. Реципрочно наши учени отиват в базите на други държави.
Всяка година един турски учен отива в базата на България. Съответно съвместните изследвания продължават много интензивно.
Каква трябва да е подготовката на учените, които пътуват до ледения континент?
Всички хора, които отиват там, кандидатстват за участието в съответен проект. След като мине процесът по кандидатстване, те задължително минават през медицински преглед, защото ако нещо ви се случи на Антарктида, може да се окажете в много трудна ситуация в здравословен план. Желателно е да имате здраво тяло. След това институтът ТЮБИТАК провежда обучение на хората, които ще заминат.
Учените, които са преминали тези подготовки, са готови да заминат за Антарктида. Трябва да бъде извършена добра подготовка по отношение както на физическото, така и на психическото състояние. Трябва да се гарантира, че те са психически готови за трудностите по време на експедицията.
Кога е създаден турският научен лагер в Антарктида?
Въпреки че експедицията започна през 2017 г., първият лагер беше създаден през 2019 г. В момента той все още продължава да работи там. На следващ етап там ще бъде създадена голяма база.
Какво още можете да ни разкажете за сътрудничеството с чуждестранни мисии на Антарктида, включително и с български учени?
Турция е много ентусиазирана и желае да си сътрудничи в научната работа с други държави. Както споменах, турски учени посещават базите на чужди държави и разработват съвместни проекти с учените там. По същия начин чуждестранни учени участват в нашите експедиции всяка година и изпълняват съвместни проекти с наши учени. Провеждането на съвместни научни проекти е от голяма полза за всички държави. По-ефективното сътрудничество води до по-добри проекти и изследвания.
Според Вас трябва ли Турция да инвестира в изследователски кораб?
Турция работи интензивно с българската организация за полярни изследвания – Българския антарктически институт. Ние ползваме българския изследователски кораб, като понякога българската страна ни помага при транспортирането на наши товари и оборудване. Ние съответно подкрепяме българските изследователи и проучвания по различни начини. Съвместното сътрудничество в Антарктида е много важно, то е абсолютно необходимо.
Турция организира експедиции както в Антарктида, така и в Арктика, т.е. както през лятото, така и през зимата. Това е много интензивен процес. Турция има различни изследователски кораби, но се провеждат проучвания за избор на подходящ кораб, който да се използва активно в този регион. Вероятно в бъдеще ще бъде произведен по-модерен и по-добър кораб. Но става въпрос за бъдещ план, може би не в най-близко бъдеще.
Какви според вас са ползите за Турция от стъпването на Антарктида?
Това е много важен въпрос. На Антарктида се провеждат много сериозни изследвания, научни изследвания, след което се публикуват научни статии. Тези научни статии имат важен принос за световната наука. На базата на някои от проучванията, които сме извършили досега, получихме важни резултати, като например откриването на нови минерали и нови бактерии.
Много учени провеждат изследвания, особено в медицинската сфера има изследвания, свързани с производството на лекарства. Съответно това е важно за фармацевтичната индустрия.
Извършват се и изследвания върху слънчевата енергия.
По този начин се дава съществен принос за световната наука. Важно е, че Турция също участва в този процес. За страната ни е изключително важно да допринасяме значително за световната наука в Антарктида - важен регион в света.
Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват хората, пътуващи до Антарктида? Как учените се справят със суровите условия на Антарктида?
Антарктида наистина е едно от най-трудните места за обитаване в света. Най-големият проблем е, че когато отидеш там, няма кой да ти помогне, ако нещо ти се случи. На Антарктида няма болница, нещо, което при нормални условия може лесно да се третира, там може да доведе до ситуации, които водят до смърт. Трябва да направим планиране на риска, като вземем предвид всички видове рискови състояния, главно спешни случаи.
Освен това хората са отделени от семейството и близките си за дълго време. Това води до негативни последици. Винаги има и проблеми с комуникацията. Напоследък комуникацията е по-добра, не е като преди. Особено през последните две години Турция отбеляза много сериозен напредък в това отношение.
Вече предоставяме 24-часов интернет на нашите учени. Това е много важно. По време на първата ни експедиция през 2017 г. и следващите можеше да се проведе 2-3-минутен разговор по сателитен телефон веднъж седмично. Сега обаче можете да използвате нормално интернет.
Освен това студените климатични условия, постоянно променящият се климат също изморяват физически. Трябва бърза адаптация към променящите се условия на околната среда.
Всеизвестно е също, че пътуването до Антарктида е дълго. Почти един и същ е пътят от България и Турция - приблизително 15 хиляди километра. Преминава се през трудни и опасни морски маршрути. Антарктида е предизвикателен регион, така че хората, които отиват там, трябва да са подготвени за него.
Планира ли Турция вече следващата изследователска експедиция до Антарктида?
Системата в Турция работи по следния начин. В момента планирането за 2025 г. е приключило, планирането за 2026 г. е в ход. ТЮБИТАК, организацията, която координира научните изследвания в Турция, обявява конкурс за научни проекти.
Експедицията за 2024 г., както знаем е приключила, определени са и се извършват необходимите подготовки за учените, които ще пътуват за Антарктида през 2025 г. Поканата за 2026 г. ще бъде публикувана в рамките на 1-2 месеца. Всичко се определя две години предварително. Най-важната част е подготовката на учените и оценката на проектите, другата важна част е логистиката. Логистичните планове се изготвят от Института за полярни изследвания към ТЮБИТАК. Нашите колеги там извършват всички процеси като организиране на транспорта, прехвърляне на оборудване и материали, получаване на специални разрешения, прехвърляне на научни проби поне една година предварително.
Какви изследвания сте извършили Вие лично?
Пътувал съм пет пъти до Антарктида и два пъти до Арктика. В две от тези експедиции съм участвал като ръководител на експедиция, а в другите - като заместник-ръководител. В тези проекти моите собствени научни изследвания са посветени на проучване на замърсяването на моретата и особено на замърсяването с нефт. Реализирал съм научни проекти по различни теми и публикувам изследванията си като научни статии.
Колко дни продължи последната ви експедиция в Антарктида?
Последната експедиция продължи около 42-43 дни. Средната продължителност на антарктическите ни експедиции варира между 40 и 50 дни. Разбира се, това зависи от метеорологичните условия. Съответно може да има закъснения на полетите или корабът не може да потегли поради лоши метеорологични условия.
---------------
Проф. д-р Ерсан Башар е ръководител на Осмата национална антарктическа мисия на Турция.
Преподавател в Техническия университет „Карадениз“ (град Трабзон, Северна Турция), катедра „Управление на морския транспорт“.
/ВН/
news.modal.text