site.btaИзданието History of Art Equality, Diversity and Inclusion Student Journalist публикува статия за българския проект на Венецианското биенале


Английското издание History of Art Equality, Diversity and Inclusion Student Journalist публикува текст за българския павилион на Венецианското биенале на изкуствата. Автор на материала е българската студентка в Лондон Анастасия Великова, съобщават от екипа на проекта „Съседите“.
„Българският павилион на Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г. представя сложното понятие за памет. „Съседите“ (2024) е интерактивна мултимедийна инсталация, създадена от Красимира Буцева, Лилия Топузова и Джулиан Шехирян, и изследва сложната памет на оцелелите от лагери за принудителен труд и политическо насилие по време на комунистическия режим в България“, разказва авторката.
Анастасия Великова припомня, че в павилиона е пресъздаден дом с всекидневна, спалня и кухня. „Той е предназначен да представя къщите на оцелелите, пространства, които Буцева нарича „народни мемориални музеи“. Пространството е изпълнено с обикновени вещи, с чинии в кухнята, храна в хладилника, стара шевна машина и грамофон. Има обаче и необичайни предмети като пръст, вода, камъни и трева от бившите затвори в Белене и Ловеч - най-големите трудови лагери. Пространството е изпълнено с какофония от звуци - пеене на птици, бръмчене на комари, разбиване на вълни. И, разбира се, свидетелствата на оцелелите“, обяснява още тя в материала си.
„Това са „съседите“, присъстващи в творбата, и те представляват три различни проявления на паметта. В пространството на хола чуваме свидетелствата на оцелели, които са споделяли своите истории публично, те искат да бъдат чути, да бъдат запомнени. В пространството на спалнята, считано за по-интимно, има свидетелства на оцелели, които никога преди не са говорили за преживяното - дори със семейството или приятелите си, но са решили най-накрая да споделят своите истории. Кухнята, пространството на усамотението, е изпълнено с човешко присъствие, но няма гласове, само околни звуци. Тук са „съседите“, които никога не са успели да разкажат своите истории, защото са били заглушавани. Усещате присъствието им и се чувствате свързани с тях, въпреки че не ги чувате“, посочва авторката на статията.
По думите й „Съседите“ - проектът, който представя България на биеналето, е плашещ. „Отваря очите за истинската бруталност на комунистическия режим в България и за забравата в обществото. Това мощно пространство на колективно изцеление е стъпка напред в създаването на официален мемориал, пространство на спомен и приемане“, разказва още българската студентка в Лондон.
/ВСР
/ТС/
news.modal.header
news.modal.text