Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и БТА обявиха днес съвместна инициатива, наречена „14 века България в Европа“.
„Инициативата тръгва от БНТ и нейния обществен съвет, по повод предстоящата през 2031 година 1350-годишнина от основаването на Първата българска държава, което помним, че беше отбелязано с 13 века България през 1981 година“, отбеляза на пресконференция днес генералният директор на БТА Кирил Вълчев. По думите му тази предстояща годишнина е станала повод трите медии да обсъдят развитие на инициативата.
Надяваме се тези ключови дати в нашата история, които са елемент на българската държавност, с които всички ние се гордеем и които са допринесли за европейската култура и цивилизация, да бъдат чествани, отбелязани и развити, както трябва, каза генералният директор на БНТ Емил Кошлуков.
„Неслучайно, обявяваме тази инициатива точно сега. Аз също благодаря на обществения съвет на БНТ за това, че я поде, тъй като живеем във време, в което с лекота чертаем разделителни линии. Но има също така и теми, и инициативи, които имат силата да ни обединяват. Аз вярвам, че това, което започна сега, има потенциала да бъде именно такава инициатива“, каза генералният директор на БНР Милен Митев.
Приносът на БТА ще бъде в три основни посоки в тази инициатива, каза Кирил Вълчев. Първо, като платформа на български и на английски език за представяне на това, което правят нашите партньори, с които я започваме, и бъдещите ни партньори, различни институции, останалите медии, различни организации в България, обясни той. „Най-старият медиен архив е на БТА – от 1898 година. Част от приноса ни е да видим как в историята тези годишнини са били отбелязвани. БТА може да предложи най-старите снимки и текстови информации от 126 години“, каза генералният директор на БТА. Третата посока е да използваме нашите национални пресклубове в страната и в чужбина – общо 38, в които да организираме форуми, посветени на отделните годишнини и нещо повече – не само с поглед, обърнат назад, а и с поглед към настоящето да представяме съвременния принос на България в Европейския съюз, добави той.
Имах разговор с новия представител на Европейската комисия в България – Йорданка Чобанова, която обеща да се включи в тази инициатива, каза още Вълчев.
„Имате пълната подкрепа на Българска академия на науките (БАН) и нашите специалисти, основно в областта на културно-историческото наследство. Те винаги ще бъдат на ваше разположение. Аз вече съм ги информирал за това. Те очакват също така да имат контакти с вас по различните инициативи, които ще възприемете“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
„Тази инициатива е крайно необходима. Идентичността, съществуването на народите се дължи на няколко фактора, най-важният от които е споделената история, а ние не споделяме нашата си история отново и отново. Ние губим нашата идентичност. Това е добре установена истина. Още в епохата на Възраждането всички са го разбирали. Българските духовни водачи са си давали сметка за това. Паисий го почитаме и уважаваме, защото той е първият човек, развял това знаме, и ние сме длъжни да вървим по неговите стъпки да припомняме нашата история на нашия народ“, каза историкът Тодор Чобанов.
По думите му децата и младите хола, българите в чужбина трябва да са основен фокус на тези споделени усилия. „Защото, в крайна сметка, имаме един вид задължение към идните поколения – да им предадем всичко това в един достоен наратив. И тук искам да подчертая необходимостта и от борба с неистината, защото 95% от съдържанието в социалните мрежи, свързано с българска история, в информационното пространство, или е пълно с неистини и с елементи на подбор. Така че трябва да работим и за това всеки български човек да има достъп до информацията такава, каквато е – вярна, коректно поднесена, научно издържана. Ние, учените, го правим, но понякога сме самотни в нашата борба за научната истина“, допълни Тодор Чобанов.
„Като представител на националния фонд „Култура“, ще представя на нашия управителен съвет инициативата, ще я коментираме и се надявам да се присъединим скоро и ние към инициативата. Позволих си да запозная и ръководство на Министерство на културата. Убеден съм, че и двете министерства – на образованието и на културата, трябва да се включат активно в инициативата. Убеден съм, че те ще го направят според своите програми и възможности“, каза още Тодор Чобанов.
И трите национални медии имаме сериозни платформи, насочени към българите в чужбина, припомни Кирил Вълчев: „БНТ със специализирана своя програма, БНР – с широка палитра от програми на чужди езици, БТА има специализирана рубрика „БГ свят“ и е най голямата платформа за събиране на информация от българите в чужбина“.
Общото ни послание тук, на тримата настоящи ръководители на националните обществени медии е, че показваме, че българите можем да работим заедно и че можем да мислим отвъд мандатите си, каза Кирил Вълчев. „Струва ми се, че това е добро послание към всички български институции, че хората, които работят в тях, трябва да се освободят от мандатното мислене и от непрекъснатото съревнование помежду си, да се обединяват, особено за каузи като тази инициатива „14 века България Европа“, добави генералният директор на БТА.
Вижте пълния списък на годишнини:
2024 г.
1160 години от покръстването на България с приемането на християнството – 864 г.
200 години от “Рибния буквар” на Петър Берон – първия български учебник – 1824 г.
155 години от основаването на Българската академия на науките – 1869 г. (отбелязване в Браила на път за Одеса за XIX Световна среща на българските медии)
2025 г.
1170 години от създаването на първата българска писменост (глаголицата) от светите братя Кирил и Методий – 855 г.
840 години от създаването на Второто българско царство – 1185 г.
790 години от възстановяването на Българската патриаршия – 1235 г.
190 години от създаването на Априловската гимназия в Габрово – първото българско светско училище – 1835 г.
190 години от първата българска граматика на Неофит Рилски – 1835 г.
140 години от Съединението на България – 1885 г.
140 години от написването на химна на България “Мила Родино” от Цветан Радославов – 1885 г.
2026 г.
1140 години от идването в България на учениците на светите братя Кирил и Методий и приемането от България на първата българска писменост (глаголицата) – 886 г.
1080 години от Успението на Св. Йоан Рилски – небесния покровител на българския народ – 946 г.
2027 г.
1100 години от признаването на Българската патриаршия – 927 г.
150 години от Априлското въстание – 1876 г.
30 години от приемането на настоящия герб на България – 1997 г.
20 години от влизането на България в Европейския съюз и българската азбука като трета официална графична система – 2007 г.
2028 г.
1310 години от разгромяването на арабите при Константинопол кан Тервел – “Спасителят на Европа” – 718 г.
150 години от Освобождението на България от османско иго и създаването на Третото българско царство – 1878 г.
140 години от откриването на Софийския университет “Св. Климент Охридски” - първия университет на България – 1888 г.
120 години от Независимостта на България – 1908 г.
2029 г.
160 години от основаването на Българската академия на науките – 1869 г.
150 години от приемането на Търновската конституция – първата конституция на България – 1879 г.
150 години от утвърждаването на настоящото знаме на България – 1879 г.
40 години от началото на промените в България – 1989 г.
2030 г.
1160 години от обявяването на самостоятелността на българската църква – 870 г.
190 години от издаването на първия превод на новобългарски на Новия завет от Неофит Рилски – 1840 г.
160 години от учредяването на Българската екзархия – 1870 г.
2031 г.
1350 години от създаването на Първата българска държава – 681 г.
2032 г.
1400 години от създаването на Стара Велика България в Европа – 632 г.
270 години от написването на “История славянобългарска” от Св. Паисий Хилендарски – 1762 г.
/ДД
