site.btaВажно е музикантите да имат свободата да откриват новото дори в произведения, писани преди стотици години, смята Марио Хосен

Изкуство е, когато музикантът е смел и си позволи да промени в интерпретацията си това, което композиторът допуска. Задължително е обаче той да бъде исторически и стилово информиран, за да предложи трактовка на посланието, оставено от традицията. Това каза в интервю за БТА цигуларят Марио Хосен. Снощи той изпълни във Варна „Четирите годишни времена“ на Антонио Вивалди заедно с камерния оркестър „Виртуозите на Миланската скала“ на базата на манускрипт, които са изследвали преди концерта. 

Цигуларят отбеляза, че изпълнителят може да си позволи да отиде до там, докъдето композиторът е дал пространство за развитие, а Вивалди, чрез сонетите и текстовете, които са заложени във всяка част на „Годишните времена“ дава много възможности за интерпретация и промяна на състоянието. „Това ни дава повече свобода и мисля, че тази трактовка, която представихме вчера, макар и наистина авангардна, беше приета от музикантите от Миланската скала изключително сърдечно. Това е едно признание, че работата ми има отклик в сърцата на музикантите“, каза Хосен и добави, че не е лесно да бъдат убедени в нова трактовка хора, изпълнявали едно произведение много пъти, защото някои ще се вдъхновят, а други няма да я харесат. 

След общите им репетиции в Милано той е изпитал удовлетворение, че изследванията на манускрипти и книги, на които се е посветил, не са просто една абстракция на личното му виждане. „Всеки може да си мисли, че прави нещо, а то да не е толкова убедително, особено пред колеги“, каза Хосен и изрази мнение, че концертът е бил интересен и това е път, който тепърва трябва да се прокарва в музиката на Вивалди. На предстоящия музикален фестивал „Варненско лято“ публиката ще чуе и неизпълнявани негови творби, открити от диригента Федерико Сардели в манастири във Флоренция и Венеция в началото на нашия век, разкри цигуларят.

Интерпретацията на снощния концерт е нова и Марио Хосен се надява в бъдеще да бъде записана. Според него с оркестъра в нея са развили аспекта на различност на произведението на Вивалди, в което състоянията позволяват на солистите, в случая цигулка и чело, да променят темпото и да проведат свободен (ad libitum) диалог. „Имаме свобода на фантазията. Не трябва да вкарваме академичност във всеки такт, което води до монотонност. Успяхме да запалим публиката и изпълнителите да се чувстват на съвременен концерт с произведение, което всеки познава. Когато творба, написана преди триста години, звучи съвременно, това значи, че музиката е шедьовър.  Ние много често изпълняваме шедьоври, а забравяме, че те трябва да звучат актуално днес“, коментира Марио Хосен. 

Той припомни, че често критикува академичните среди, заради обучението, което предлагат, водещо до изравняването на стремежа на младите да променят в изкуството, да бъдат революционери и да сложат нещо свое. „Академичните среди си налагат постулатите и смачкват младите, вкарват ги в коловози, а те са творци, искат да оставят свой почерк. Ние трябва да дадем възможност чрез интерпретация на шедьоври изпълнителите да се абстрахират от наложените във времето модели, защото в изкуството голяма част от магията е да не вървим по утъпкани пътеки, а да откриваме нови неща дори в произведения на триста години. Това прави всяко изпълнение уникално“, смята цигуларят. 

Марио Хосен от 25 години свири на цигулка на Жан Батиста Гуаданини от 1749 г., която е собственост на Австрийската народна банка. Работи с фирмата за струни „Томастик“ и внимателно избира с какво ще изпълнява музика от различните епохи, сподели още той.