До 2026 г. 90 % от информацията, която ще имаме онлайн, ще бъде произведена най-вероятно от изкуствен интелект (ИИ). Това каза д-р Кристофър Неринг - изследовател и анализатор в медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер", по време на конференцията „Противодействие на дезинформацията и насърчаване на медийната грамотност: немски и френски подход“. Събитието се състоя днес в Дома на Европа в София.
Според него ИИ подпомага разпространението на дезинформация и фалшива информация. „Сега виждате, че наистина сме изправени сме пред много голям проблем, свързан с качеството на информацията, която получаваме дори когато не става въпрос за дезинформация, а просто за лошо предадена информация. Този вид информации ще стават още по-трудни за разпознаване“, посочи д-р Кристофър Неринг.
Той показа още изображения, създадени чрез изкуствен интелект, като обясни, че технологията може да бъде използвана още и за промяна, манипулация на видеа – т.нар. „дийпфейк“. В днешно време е изключително лесно да се създадат такива изображения и видеа, посочи д-р Неринг. Дийпфейкът, според него, има отражение и върху психическото състояние на човека, тъй като води до страх, объркване и паника.
Мерки относно дезинформацията има, но е сложно тяхното имплементиране, каза изследователят. Допълни, че много различни организации – държавни и недържавни – трябва да се координират заедно, за да ги приложат.
„Ако успеем да се справим с дезинформацията, която имаме към момента, ще имаме възможност, на базата на вече използваните мерки, да се справим и с дезинформацията, създадена от изкуствения интелект в бъдеще“, отбеляза Неринг.
По думите му има технологии, които могат да бъдат използвани, но те все още не са достатъчно добре развити за това. „Могат да се използват водни знаци за създадени с изкуствен интелект снимки и видеа, да речем“, посочи още изследователят.
„Според нашите редакционни стандарти не съществува софтуер, чието заключение да можем да използваме, за да кажем, че дадено изображение или видео са генерирани през изкуствен интелект. Най-често това го даваме като допълнителен етап тогава, когато сме намерили други доказателства“, каза журналистът и специалист по проверка на фактите на агенция „Франс прес“ Росен Босев.
Той разказа, че проверката на фактите преди публикуване в журналистиката датира от около 100 години в САЩ, като тогава големите издания са обособили независими отдели, които да проверяват работата на журналистите преди публикация. „Идеята да има форма на вътрешен одит, за да може читателите да не бъдат заблуждавани с невярна информация“, посочи Босев. По думите му, отново от САЩ се появява впоследствие и тази практика на „постпроверка“ на публикации.
„Тук вече идват разликите с традиционната журналистика. Всъщност основната „работа“ на една статия по проверка на фактите е да обясни какво едно нещо не е. Тоест, тази снимка не показва това, което се твърди, че показва или това видео не показва това, което се твърди, че показва и т.н.“, отбеляза специалистът по проверка на фактите на агенция „Франс прес“. Допълни, че това, че дадена институция отрича дадена информация, не върши работа при проверката на факти. „Ние се нуждаем от поне два независими източника, затова много често просто няма как да се намесим в дадени случаи. Друго нещо, което е изключително важно, е абсолютна прозрачност по отношение на нашата методология. Ние представяме стъпка по стъпка как сме проверили дадена информация с връзки към източниците, на които се позоваваме и които трябва да са общодостъпни“, каза Росен Босев.
В рамките на конференцията той разказа и кои са основните дезинформационни наративи в България, с които се е сблъсквал. Сред тях са тези за войната в Украйна, пандемията, наративи, насочени срещу Европейския съюз, срещу политически опоненти, носталгия по комунизма, противопоставяне на бедни срещу бедни и др. При противопоставянето на бедни срещу бедни се внушава, че има едни елити, които взимат от бедните българи – най-често това са пенсионери и деца, и дават на чуждите, като към тях попадат и малцинствата, разказа журналистът.
Конференцията „Противодействие на дезинформацията и насърчаване на медийната грамотност: немски и френски подход“ продължава и утре със сесии за учители и журналисти по темите за обучението по медийна грамотност и противодействието на дезинформацията.
