site.btaОБНОВЕНА Анджела Родел представи в София англоезичното издание на „Случаят Джем“ от Вера Мутафчиева

Английският превод на „Случаят Джем“ бе представен в София, в четвъртък вечерта. Събитието по случай 95 години от рождението на авторката – Вера Мутафчиева, бе организирано от Националния дарителски фонд „13 века България“ (НДФ).

Преводачката Анджела Родел каза, че е изпитала голямо чувство за отговорност да бъде „гласът“ на Мутафчиева на английски. Сподели, че за втори път превежда книга на починал автор, което се е оказало много трудно. Като предизвикателство тя посочи превеждането на турцизмите.

„Тя е може би от малцината хора, които през живота си успяват да преодолеят гравитацията на земните предразсъдъци“, каза вицепрезидентът Илияна Йотова за Вера Мутафчиева. Определи я като „богата личност“, която оставя много сериозна диря в българската литература и най-нова история.

„Вера Мутафчиева е един от колосите на нашата литература“, каза Бисера Йосифова, изпълнителен директор на НДФ.

Кин Стоянов, директор на програма „Христо Ботев“ към БНР, и сценаристката Антоанета Бачурова разказаха свои спомени с Вера Мутафчиева. Бачурова каза, че ще запомни „дяволитото огънче“ в очите ѝ, нейната непринуденост, но и респективното ѝ излъчване.

На представянето бе излъчен документален филм за писателката по сценарий на Антоанета Бачурова. Тя спомена, че е структуриран подобно на романа „Случаят Джем“. Каза, че съдържа гледните точки на нейни герои, както и портретно интервю с Вера Мутафчиева от 2006 г.

Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София в семейството на историка проф. Петър Мутафчиев. През 1951 г. завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски".  „ В родителския ми дом всичко беше историческо – професията на баща ми и образованието на майка ми, книгите, коректурите, върху чийто бял гръб драсках, разговорите, гостите. Съзнателен интерес към историята обаче не изпитвах, тя беше всекидневие. По-късно завърших история, без да й придавам особено внимание. Може би работата ми над османския архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпих на работа двайсетгодишна, събуди у мен любопитството на търсач“, разказва писателката в интервю за в. АБВ“ през март 1989 г.

През 1950 -1955 г. Вера Мутафчиева работи в Ориенталския отдел на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". През 1955  - 1958 г. тя е аспирантка по османистика в Института  по история при БАН, където през 1958 г. защитава дисертация на тема: "Феодалната рента в Османската империя ХVІ -ХVІ в." От 1959 г.  е младши научен сътрудник в Института по история при БАН, а от 1966 г. - старши научен сътрудник в Института по балканистика при БАН, където завежда секция “Балканските народи под османска власт и през епохата на  националнореволюционните борби“. 

През 1979 г.  Вера Мутафчиева е директор на Центъра за древни езици и култури, през 1980 е директор на Българския изследователски институт в Австрия. През 1982 – 1986 г. е секретар  на Съюза на българските писатели, където членува от 1966 г. През декември 1993 г. тя е избрана за заместник-председател на БАН, който пост заема до 1996 г.  През 1997 – 1998 г. тя е председател на Агенцията за българите в чужбина.  От 1997 до 2005 г. Вера Мутафчиева е член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд "13 века България". Тя е учредител и пръв председател на Издателския съвет на Фонда (1998-2009).

Дебютът й в литературата е през 1965 г. с книгата „Летопис на смутното време“. През 1967 г. се появява вторият й роман „Случаят Джем“, в който тя предлага своя интерпретация за случилото се преди векове. През 2001 -2009 г. излизат нейните мемоари "Бивалици" в три части, а в четвъртата част, озаглавена „Не/бивалици“, Вера Мутафчиева пише: “Благодаря ти, Господи, че ми вдъхна нахалство да пропиша, че ме споходи с такъв калабалък от измислени  човеци."

На  5 юли 2004 г. Вера Мутафчиева е избрана за академик  от събранието на академиците на Българската академия на науките. На 9 юли 2005 г. тя е удостоена с Националната литературна награда "Иван Вазов"  за цялостното й творчество, както и за нейния принос в областта на литературата, културата и обществения живот.

Вера Мутафчиева умира на  9 юни 2009 г. на 80-годишна възраст след кратко боледуване.   /МГ/отдел „Справочна“

(в. Литературен фронт“, 4.01.1966)

(в. „Народна култура“, 23.12.1967)

(в. „Отечествен фронт“, 8.01.1970)

(сп. „Пламък“, бр. 22/1972)

(в. „Литературен фронт“, 7.12.1978)

(в. „Литературен фронт“, 12.04.1979)

(в. „Труд“, 27.11.1979)

(сп. “Пламък“, бр.9/1981)

(в. „Народна култура“, 25.12.1981)

(в. Народна армия“, 25.04.1982)

(в. „Народна култура“, 24.03.1989)

(в. „АБВ“, 28.03.1989)

(в. „Литературен фронт“, 20.04.1989)

(в. „Народна армия“, 23.10.1989) 

(в. „Култура“, 7.08.1992)

(в. „Монитор“, 11.06.2009)

(БТА, ВИНФ, 15.03.1999; 1.11.2000; 5.07.2004; 9.07.2005; 9.06.2009)

(в. Стандарт“, 28.03.2014)