site.btaОбучението на студентите трябва да стане тригодишно, смята ректорът на Икономическия университет във Варна

Трябва да се въведе тригодишен курс на обучение, което ще осигури по-бърз достъп на младите хора да пазара на труда и ще насърчи мобилността, коментира днес ректорът на Икономическия университет (ИУ) във Варна проф. Евгени Станимиров при официалното откриване на форума „Кариери“ във висшето училище. Той уточни, че ИУ има партньорски учебни заведения във Финландия, Германия, Великобритания с признаване на двойни дипломи. Там обаче обучението е тригодишно, при нас е четири, и е абсурд да се мисли, че младеж от тези страни, вместо да излезе на пазара на труда, ще дойде у нас да учи още една година, за да вземе и наша диплома, аргументира се Станимиров.

Според него би трябвало да се намали приемът в университетите, като рязко се повиши субсидията за обучаван студент в недофинансираните направления. Той подчерта, че е необходимо и дофинансиране за наука, като това да е приоритет за училищата с научно-изследователски профил. Ако се намали приемът на входа на университетите, ще има много повече желаещи да заплащат обучението си, посочи ректорът на ИУ. Той допълни, че в закона за висшето образование трябва да бъде въведена процедура с ясни критерии за прекласиране в края на всяка година на всички студенти. Тези с ниски резултати ще минават на платен прием, ако имат желание, а тези от платен прием, с високи резултати, ще имат право да преминат на субсидирано от държавата обучение, обясни идеята си Станимиров. И подчерта, че това ежегодно прекласиране ще гарантира, че младите хора ще полагат много по-сериозни усилия да учат.

Ректорът на ИУ каза още, че би трябвало в обучението по икономика, администрация, управление, туризъм, информатика и други специалности да има задължителни практически стажове след всяка година, а не чак след като студентите станат трети курс. Според него в закона би трябвало да бъдат заложени и текстове, които да зададат ясно посоката към развитие на балансиран микс между знания и умения и прагматичност в обучението на младите хора. За целта би следвало бизнесът да бъде по-сериозно ангажиран с академичните среди. И сега партнираме много добре с бизнеса, но законът налага ограничения само до 10 процента от часовете да са с лектори-предприемачи, обясни Станимиров.

Според ректора трябва да се заложат и по-сериозни изисквания към преподавателите, за да имат правото да работят като такива. Неговото предложение е да бъдат въведени унифицирани критерии за атестиране на преподавателите, а не както е в момента – всеки университет сам да ги определя. Според Станимиров е редно във висшето образование да се въведе и кредитна система с гъвкава учебна програма. По думите му такава система ще има капацитета ефективно да оценява лекторите, защото студентите няма да се записват при по-слабите. Освен това тя ще позволи на младите хора по-голяма гъвкавост, т.е. да си полагат кредитите и да работят, обобщи Станимиров.