site.btaЧовек трябва да има очи и желание да се учи на фотография, казва плевенският майстор на обектива Мирослав Григоров

Човек трябва да има очи и желание да се учи на фотография. Това е занаят, който се учи. Не всеки, който има фотоапарат и снима е фотограф, както и не всеки, който рисува е художник. Това каза за БТА плевенският фотограф Мирослав Григоров, който откри своята самостоятелна изложба "Очи" в Художествена галерия "Илия Бешков".

Представени са около 80 фотографии, показващи различен поглед към стари сгради, красотата на природата, на женското тяло, запечатали събития, уловили хора в тяхното ежедневие и в специални мигове. Снимките разхождат посетителите на изложбата в Германия, по поклоническия път Камино в Испания, в България, Франция, включена е и една снимка от Босна, където Мирослав е бил на три мисии като военен. 

Именно на Босна е била посветена последната му изложба, показана в Плевен през 2003 година като съпътстваща на фото биеналето "Фодар". Експозицията му тогава е озаглавена "Все още сънувам Босна". 

"И сега все още сънувам Босна, но вече исках да затворя тази фотографска страница и да покажа от 2000 година до сега, тъй като живях и в други държави, какво е хванала моята камера и моите очи", казва фотографът. 

Той подчерта, че идеята за заглавието на изложбата и как да бъде представена е на куратора Цвети Кръстева. "Исках да покажа чрез фотографиите един период от време и да кажа, че се връщам, а самата изложба да бъде "Завръщане", но след като Цвети разгледа снимките категорично каза, че заглавието трябва да е "Очи", защото всичко това, което показвам, е видяно през моите очи", допълни Мирослав. 

"Вглеждайте се в очите на хората….Освен, че истината е там, в очите – всичко е там. В очите. Научете да се четете в тях", казва за изложбата Цвети Кръстева.

От Босна и Германия са най-трудните снимки, които е правил Мирослав. "В Босна като миротворци бяхме в доста трудна ситуация, опитвахме се с местното население да правим благотворителни проекти. Единият от тях бе за детска площадка. Там направих една от тези снимки – на братче и сестриче на 4 и на 6 години, които се люлеят. Имах късмета 15 години по-късно да съм отново на това място. Успях да намеря същите деца. Те не помнеха нищо от тази история, но им показахме видео и снимки", разказа Мирослав. 

Другите трудни снимки, които е правил, са от терористичен акт в градчето в Германия, в което живее. "Там през 2020 година един профашист стреля по мигранти в два шиша бара (бел. авт. наргиле бар). Уби девет човека, като между тях имаше един българин, който е случайна жертва, докато е пиел кафе. Тази ситуация отново ме върна в темата за войната в Босна, няма разлика в жестокостта“, допълва плевенчанинът.

За себе си като фотограф казва, че обича да снима, разхождайки се по улиците, не предпочита предварително подготвените снимки, важна за него е динамиката на уловените моменти.

Мирослав Григоров е част и от ново сдружение в Плевен "Фото художници". То е създадено с идеята да се възстанови стария клуб "Плевен филм". 

"Искаме да предадем нашия опит, защото времето си върви. Има много талантливи млади фотографи, на които се възхищавам, но все още има какво да научат и от нас "аналоговите", категоричен е Мирослав.

Изложбата му "Очи" може да бъде разгледана до 30 март.