site.btaЖивеем в периода на „изкуството след големите герои“, смята художникът и преподавател проф. Свилен Стефанов

Живеем в периода на изкуството след големите герои. Това каза в интервю за БТА художникът и преподавател проф. Свилен Стефанов, който гостува във Варна с изложбата „Тъга по изгубената модерност“ на художници от група XXL, сред които и Генади Гатев, Димитър Яранов и Росен Тошев. Експозицията представя по-малко от половината от група XXL, каза той и припомни, че трима от създателите - Хубен Черкелов, Косьо Минчев и Георги Тушев, работят в Ню Йорк, САЩ. Това обаче не ни пречи да се събираме, като през март м.г. имахме обща изложба в Рим, посочи Стефанов. 

По думите му съвременното изкуство е много креативно в 90-те години на ХХ век, а сега има една нормативност и всичко върви в негово си русло. „Никой не ти казва какво да правиш, но няма и големи революции. Ние сме поколение, което вече по-скоро иска да бъде купувано и продавано, отколкото да прави контракултура, както беше през 90-те. Понякога трябва да разрушиш нещо или поне да го разриташ, за да го построиш наново и по-добре“, сподели Стефанов. Той определи настоящия период на изкуството като „периода след големите герои“ и добави, че вече и на Запад няма такива имена като Йозеф Бойс, Герхард Рихтер, Джаксън Полък, Анди Уорхол.

Според проф. Стефанов съвременно изкуство е това, което интерпретира факти и феномени от света и дори от историята на изкуството по начин, който има значение за обществото. „Имаше едно залитане и твърдения, че съвременно изкуство е само това, което е свързано с концептуализма и ако не е инсталация или пърформанс не е съвременно. Няма такова нещо. Не мога да ви кажа в момента кое е добро и лошо, но ако звучи значимо за човека, за неговото светоусещане, за равновесието на общността в този страшен свят, значи то е съвременно изкуство и работи. Не са важни изразните средства, а сложността на закодирането на това, което правиш, в една много сложна културна ситуация и тук няма как да си свръхнов, защото сякаш всичко е направено и измислено, въпросът е как ще интерпретираш този конгломерат от значения около теб - съвремието, социалния живот и историята на изкуството“, каза той. По думите му днес артистът може да се изразява както със стари изразни средства като дялане на камък с длето или рисуване с темпера, така и с видео и сензорна инсталация или да общува с изкуствен интелект, и нито едно не е по-съвременно, а просто избор на художника. 

Изкуството до модерната епоха работи изцяло по предварително зададен текст, обслужвайки съответната религиозна система, но това още не е концептуално изкуство, каза още Стефанов. „Под концептуално изкуство се разбира нещо, характерно за ХХ век, което се отказва от изображението и отива към чистата информативност дори дотам, че да работи само с информация, кодирана по най-различни начини. Тя може да бъде звук, светлина, текст, но има едно дематериализиране на изкуството. Общо взето силните му години са 60-те и 70-те на Запад, при нас се появява малко по-късно. Това е един отминал период в историята на модерното изкуство, от който обаче има много отгласи в съвремието и затова можем да говорим за концептуална живопис и фотография, която се различава от художествената. Концептуализмът се изразява в сухо и студено предаване на точна информация. Идеалът е паспортната снимка“, обясни художникът. 

В изложбата „Тъга по изгубената модерност“, носеща заглавие на негова творба, Свилен Стефанов смята, че няма радикален модернизъм, а едно съвременно използване на класически средства като работа с четка, магически и фотореализъм, псевдоабстракции. „Не знам какво е модерно в момента. Модернизмът е много строга и рестриктивна система. Там се смята, че всичко, което не е авангард и не е ново, не принадлежи на изкуството, а отива към кича. В постмодернизма се играе с масовата култура, ниския вкус и те се иронизират. Тази изложба е консервативна“, каза той и добави, че в нея няма примери за политкоректност, но няма и много провокативни работи. 

По думите му през последните 25 години значително са се увеличили хората, които имат толерантно отношение към формите на съвременно изкуство, което се дължи и на масовизацията на висшето образование особено в бакалавърската му степен. Това според него не е лоша тенденция, защото води до промяна в средната класа, до цялостно издигане на нивото на възприятие. „Хората обичат хубава картинка, да им е топло на душата, но от друга страна има много възпитани зрители по отношение на всички видове изкуство. Имаме и феномени с обратен знак като чалга, псевдоерзац художници, произведения на изкуството далеч от всякакви професионални норми, но тенденцията у нас е като във всяка държава по света изкуствата да бъдат за определен процент от обществото и няма как да бъде иначе“, обясни художникът. Неговото схващане е, че няма как да стане образование и възпитание чрез изкуство според утопичната тезата на британския изкуствовед Хърбърт Рийд, която е била много повърхностно приложена от Людмила Живкова като идеология в края на 70-те години у нас. Трябва да знаем, че ще живеем в свят, в който ще има образовани хора и малко колекционери, и това е нормално, каза Стефанов и изрази мнение, че в България има много институции за изкуство.