Българската телеграфна агенция бе отличена на годишните награди на Столичната библиотека

site.btaНужна е програма за попълване с нови книги на библиотеките в цялата страната и извън нея, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Нужна е програма за попълване с нови книги на библиотеките в цялата страната и извън нея, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев
Нужна е програма за попълване с нови книги на библиотеките в цялата страната и извън нея, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев
Снимка: Минко Чернев/БТА

Трябва да има цялостна програма за попълване с нови книги на библиотеките в цялата страна, а и извън нея. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на днешната церемония по връчване на деветите годишни награди на Столичната библиотека. Медията бе отличена за  оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на библиотеката.

Кирил Вълчев припомни, че през 2023 г. Столичната библиотека е предложила на читателите си близо 22 000 нови заглавия на книги, като 25 процента от тях са на български класици и съвременни автори. „Огромна част от библиотеките не само в България, но и на българските общности в чужбина, нямат тази възможност. Затова България като държава трябва да започне да купува книги за тези библиотеки“, каза генералният директор на БТА.

Той посочи, че БТА работи за достъп до архивите си чрез пълна дигитализация и изграждане на информационен център, в който ще могат да се ползват и в хартиения им вид. Достъп ще има и до специализираната библиотека, която се използва от отдел "Справочна" на БТА, отбеляза Кирил Вълчев.

Той посочи, че през тази седмица по решение на ООН от вече няколко години се отбелязва и Международен ден на достъпа до образование. Ние, всъщност, тук отбелязваме достъпа до книгите, каза Вълчев. По думите му достъпът до информация за книгите, достъпът до информация за институциите, където се съхраняват и представят книгите, както и имената на спомоществователите, които подпомагат издаването на книги, не е реклама. „Това трябва да е на вниманието на всички медии, както и най-вече на маркетинговите им отдели. Както и това не е пазар – това пък на вниманието на законодателите, и на тези, които прилагат данъчните норми. Затова БТА популяризира книгите абсолютно безвъзмездно, създаде и разви специализирана редакция ЛИК, която вече системно информира за книгите като равностойна тема на политиката, икономиката и спорта“, каза Кирил Вълчев.

Генералният директор на БТА обясни, че агенцията е открила подвижен Национален пресклуб на книгата, който се мести заедно с Панаира на книгата на различни места в страната и е започнала да отразява всички съпътстващи събития на него, включително и Софийския литературен фестивал. БТА представя книги в националните си пресклубове, каза Вълчев. Той припомни, че Теодора Димова и Йордан Ефтимов са представили свои книги за войната в Украйна в националния пресклуб на агенцията в Одеса.

„България трябва да поддържа изданията за литература, изкуство и култура. За това също е нужна национална програма и отговорни институции, а не спасение през всяка година. Затова БТА възстанови списание ЛИК“, посочи Вълчев. Той отбеляза, че от тази година книжната версия на списанието ще бъде получавана безвъзмездно около 300 библиотеки и други културни институции, а в електронен вариант списанието ще е достъпно за всеки на интернет страницата на БТА. Архивни броеве ще могат да бъдат купувани и на хартия, допълни генералният директор на БТА.

Освен Българската телеграфна агенция, за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на Столичната библиотека бяха отличени още „Би Ти Ви – Новините“, сутрешният блок „Здравей, България“ на „Нова телевизия“, сутрешното токшоу на Българската национална телевизия (БНТ) „100% будни“, предаването „Закуска на тревата“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР) и журналистката Яна Спиридонова от радио „София“.

Награда за писател на 2023 г. получи авторът на „Времеубежище“ Георги Господинов, а призът за автор на най-четената книга за миналата година е за Захари Карабашлиев и романа му „Рана“. За най-четен поет бе отличен Иван Ланджев, а за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература – проф. Цочо Бояджиев. Мария Донева бе удостоена с наградата за най-четен автор на детска литература. На Владимир Зарев и Георги Константинов бе присъдена специалната награда на директора на Столичната библиотека. Най-четеният автор на книга за София е Тони Николов.

На събитието в Столичната библиотека присъстваха Тома Биков, председателят на парламентарната комисия по културата и медиите, както и Яна Генова, заместник-кмет на София по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности​​​​​​​".

 

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:41 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация