site.btaТи сън ли си или те има, пише Павел Матев в памет на Катя Попова

Има личности, срещата с които винаги е някакво особено събитие. Такава личност за мен бе Катя Попова. Скромна и без стремеж за себеизтъкване и показност, тя носеше дълбоко в себе си голямото лично очарование както в живота, така и на сцената. Думите са на оперния диригент Асен Найденов (1899-1995) по повод 70-годишнината от рождението на голямата българска певица.

„И може би едно от най-ценните ѝ качества беше това неотразимо очарование, което бликаше от нея естествено и непринудено, без поза и маниерност, както в отношенията ѝ с онези, с които общуваше и работеше, така и на оперната сцена. Партиите и ролите, които тя осъществяваше, носеха белега на голям и самобитен талант, налагаше се спонтанно на зрители и партньори, очароваше най-взискателните слушатели. Много музикална, надарена с отлична памет, в многобройните си срещи с нея като диригент, аз не помня паметта ѝ да е изневерила и тя да е допуснала музикални грешки…. Такъв е жив и ясен споменът ми за нея”, разказва Асен Найденов.

Катя Попова е родена в Плевен на 21 януари 1924 г., в семейството на учителите Асен и Мария Попови, почитатели на операта. Още от 7-годишна възраст взема уроци по пиано при тогавашния плевенски клавирен педагог Мара Гайтанджиева. В гимназията вече е солистка на самодейни оперети, дори изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър.

В дневника си от онова време девойката записва: „На 15-и този месец преживях голяма радост. Господин директорът стана и започна да говори. Госпожа Четрикова, учителката по музика, стоеше срещу нас и се усмихваше. Тя съобщи имената на Арсенка, Ека и моето като проявили се солисти. Бях крайно изненадана, смутена и разчувствана. Всеки миг сълзите ми се готвеха да рукнат. Чувах като насън нежните и насърчителни думи, пълни с майчина доброта. О, аз винаги работех с голяма радост и никога не мислех за отплата. За мен беше предостатъчно, връщайки се от сцената, да видя насълзените очи на милата си учителка…”.

Оперната прима умира на 24 ноември 1966 г. при катастрофата на българския пътнически самолет „Ил-18” край Братислава в бившата Чехословашка социалистическа република. Самолетът извършва редовен рейс София – Будапеща – Прага – Берлин.

След загубата на Катя Попова, в нейна памет поетът Павел Матев написва прощален стих „Ти сън ли си? Или те има?”, който Лили Иванова изпълнява в едноименната песен по музика на Тончо Русев. 

На 30 март 1998 г. в София е премиерата на документалния филм „Прекършената песен” – за живота и смъртта на Катя Попова. Сценарист и режисьор е Росен Елзов, а оператор – Христо Тотев. Филмът е създаден със съдействието на брата и сестрата на Катя Попова – Никола и Диана Попови. Лентата представя документални кадри, заснети от Никола Попов няколко дни след катастрофата в Братислава, документи от архива на Държавна сигурност, както и личния дневник на Катя Попова.

КОНСЕРВАТОРИЯ ВМЕСТО МЕДИЦИНА

Вместо в Медицинския факултет, където е приета, Катя Попова кандидатства отново, и през 1944 г., след конкурс в Българската държавна консерватория, постъпва в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка. Завършва през 1947 г. с отличен успех и златна значка.

След дипломирането си печели конкурс в Софийската народна опера за солист сопрано. На 3 ноември 1947 г. е нейният дебют в ролята на Есмералда, в операта „Продадена невеста” на Бедржих Сметана.

През 1955 г. и 1956 г. Катя Попова специализира в „Болшой театър“, в Москва, където работи с вокалния педагог Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски.

НЕЗАБРАВИМИ РОЛИ, СВЕТОВЕН ТРИУМФ

В кариерата си Катя Попова създава цяла плеяда от образи с неповторима артистичност и индивидуалност. Гастролира в над 20 държави, изпълнявайки централни партии в опери на Жул Масне, Джакомо Пучини, Шарл Гуно.

Триумфира на сцените на световните оперни театри в ролите на Наташа от „Война и мир” на Сергей Прокофиев, Маргарита от „Фауст” на Шарл Гуно, Йоланта от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски, Мими от „Бохеми” на Джакомо Пучини, Микаела от „Кармен” на Жорж Бизе, Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски.

Нейната Манон от едноименната опера на Масне покорява и възхищава взискателната парижка публика в „Опера Комик”.

Катя Попова създава неповторими образи от българския оперен репертоар – Милкана от „Майстори” и Зорница от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Кремена от „Ивайло” на Марин Големинов.

Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „Бохеми” на Джакомо Пучини, в премиера на нова постановка на Софийската опера – на 20 ноември 1966 г.

ПРИЗНАНИЕ

Певицата е носителка на награди от музикални конкурси, сред които първа награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), втора награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954).

Наградена е с орден „Червено знаме на труда” и „Народна република България” – трета степен (1959). Удостоена е с Димитровска награда – първа степен, за ролите си на Наташа във „Война и мир” и Маргарита във „Фауст” (1959).

ЗА ПЛЕВЕН

Катя Попова работи активно за утвърждаването на родния си град Плевен като културен и музикален център. Тя е сред основателите на Плевенския симфоничен оркестър и участва в първия концерт на оркестъра на 6 септември 1953 г. под диригентството на проф. Саша Попов. Катя Попова е един от основателите на създадения през 1966 г. в Плевен международен музикален фестивал „Лауреатски дни”, който впоследствие е наречен на нейно име.

През 1989 г. сестрата на Катя Попова – Диана, дарява на Историческия музей в Плевен 1200 предмета и документи, притежание на оперната певица, събирани повече от 20 години. Сред предметите са два нотни албума, преписани саморъчно от Катя Попова, девет албума със снимки, както и семеен албум с родителите ѝ и най-близките хора на семейството.

В памет на Катя Попова концертната зала в Плевен, както и улицата, на която е живяла, носят нейното име.

/ДД

/НП/отдел „Справочна”