Отвъд Атлантическия океан, в САЩ, един оптимистично "розов" филм, на пръв поглед лежерен, но наситен с актуални теми – "Барби", може и да трупа номинации за престижни филмови награди ( 9 номинации за "Златен глобус” и 18 - за наградите "Изборът на критиците” досега). Но в Италия той намира достоен съперник в лицето на "Все още има утре“ на актрисата и режисьорка Паола Кортелези, превърнал се в най-касовия и най-гледания филм в страната за 2023 г.. Продукцията се изкачи на пето място в класацията на най-касовите филми в страната за всички времена.
"Все още има утре“ разказва историята на Делия (в ролята се превъплъщава Паола Кортелези), която е многодетна майка и съпруга на тираничен и малтретиращ я мъж. Заради това, че не дръзва да се опълчи на съпруга си, тя е презирана и от децата си. Единствената подкрепа идва от нейна близка приятелка, от непознат цветнокож американски военнослужещ, който помага на Делия да спаси дъщеря си от също толкова злополучен брак като нейния, и от мъжа, който главната героиня е обичала на младини. Той отново се връща в живота на Делия, за да й предложи бягство от съпруга й, което така и не се случва. Във филма главната героиня има и още една мечта, освен да се спаси от тираничния си мъж, и тя е да гласува за първи път.
Паола Кортелези, изпълнителката на ролята на Делия, е и сценарист на продукцията "Все още има утре”. Филмът е и режисьорски дебют за нея.
Паола Кортелези е родена в Рим на 24 ноември 1973 г., така че успехът на продукцията й съвпадна тази година с 50-годишнината й. Тя е актриса в театъра и киното, телевизионна водеща, имитаторка на известни личности и певица.
Паола Кортелези завършва гимназията за природни науки в родния си град, а после е приета да учи литература и философия в Римския университет, но изоставя висшето образование още на 18 години и постъпва в театралната школа "Син театър” , ръководена от аржентинската актриса и театрален режисьор Беатрис (Беатриче) Нелида Брако, която от 1976 г. се е установила в Рим.
Дебютът на Кортелези в телевизията е през 1997 г. в развлекателната програмата "Макао”, водена от актрисата Алба Париети и излъчвана по "РАИ Дуе“. Година по-късно участва в сатиричната телевизионна програма на журналистите и анализатори Сабрина Гуцанти и Карло Фречеро "Сърдечна поща” отново по "РАИ Дуе“. Следва участие в сатиричната програма "Театър 18” на телевизионната журналистка Серена Дандини по телевизия "Италия Уно“.
Постепенно Паола Кортелези се налага като успешно присъствие в телевизионни програми, водени обаче от други. В тях тя много често пее и рецитира сатирични монолози, а също прави имитации на певиците Алиша Кийс, Бионсе, Шер, Бритни Спиърс, Ана Окса, Орнела Ванони, Фиорела Маноя, Ромина Пауър, Джорджа, Алексия, Кармен Консоли. Под прицела на имитаторския й талант попадат и италианки, анжгажирани в сферата на политика, сред които Даниела Сантанке, Стефания Престиджакомо, Мария Стела Джелмини, но също и известни първи дами като Мишел Обама, или чуждестранни личности като Сара Пейлин, бивша републиканска кандидатка за вицепрезидент на САЩ.
Огромен успех Кортелези има с участието си в телевизионната програмата "Един от нас”, излъчвана по телевизия "РАИ Уно“ от септември 2002 г. до януари 2003 г. , в която се раздават награди от италианската лотария, а водещ е италианският певец Джани Моранди.
През 2016 г. Паола Кортелези си партнира с италианската поп дива Лаура Паузини в телевизионната програма "Лаура и Паола”, фокусирана върху живота на две дами от шоубизнеса, в която се появяват и големи фигури на италианското кино, музика и телевизия.
Година преди това, през 2015 г., Паола Кортелези си партнира с италианския писател и драматург Дарио Фо в спектакъла "Калас”, създаден по творбата на Фо и неговата съпруга Франка Раме - "Една забравена Калас”. Спектакълът, излъчван по телевизия "РАИ Уно“, е нова трактовка за живота на оперната дива, с която Дарио Фо се познавал лично. Шоуто не е имитация на опери на Калас, а е по-скоро разказ за живота на оперната прима под формата на мюзикъл и преплитане на два монолога – този на Паола Кортелези, превъплъщаваща се в ролята на Калас, и на покорения от нея Дарио Фо. Спектакълът е далеч от трагичното обрисуване на съдбата на Мария Калас, а представя по-скоро оперната дива като силна и владееща самоиронията жена.
В киното Паола Кортелези участва в над 30 продукции, сред които "Попитай ме дали съм щастлива”, "Познаваш ли Клаудия?”, "Физика на водата”, "Никой не може да ме съди”, "Невероятният Бокачо”, "Жени срещу мъже”, "Мъже срещу жени”, "Детектив по неволя” и др.
В театъра тя има роли в 15 пиеси. Участва в 6 телевизионни продукции, в един документален филм. Сценарист е на 8 филма и сериали, в които изпълнява главната роля.
Има 6 номинации за наградите "Давид на Донатело” за най-добра актриса или второстепенна актриса. Печели отличието през 2011 г. за ролята си на Аличе в "Никой не може да ме съди", охолно живееща повърхностна италианка, арогантна, расистка и антипатична, която след смъртта на съпруга си открива, че фамилията е разорена и започва кариера на компаньонка, за да изплати семейните дългове.
За разнородните си роли в киното и театъра Кортелези получава и наградите "Сребърна лента” и "Златна клапа”. Има отличия от филмовия фестивал в Таормина. Печели награди на името на Вирна Лизи или на Алберто Сорди, наградата на Националната асоциация на театралните критици, и наградата на Националната федерация на есеистичното кино и др.
През годините Паола Кортелези създава и няколко фиктивни образа, които са пародия на италиански певици, шоугърли, политически коментаторки, постоянни гости в телевизионни програми.
Тя дублира и филми, озвучавала е няколко аудиокниги, участва в няколко видеоклипа и има няколко сингъла.
В тази добре позната на италианците многостранна кариера обаче липсваше едно нещо – режисура. Кортелези решава да се захване с тази дейност едва на прага на петдесетата си годишнина и първият й филм е „Все още има утре”. Премиерата му е на кинофестивала в Рим през октомври и там продукцията печели веднага 3 награди - за прогресивно кино, за най-добър режисьорски дебют и приза на публиката.
За малко повече от два месеца филмът "Все още има утре“ беше изгледан от над 4 милиона зрители, а постъпленията от него възлизат на 32 250 000 евро, което го превърна в най-касовия филм за годината в Италия, предадоха италианските медии, сред които АНСА, "Кориере дела сера” , "Стампа” и "Република”.
За сравнение през настоящата година филмите "Барби” и "Опенхаймер” останаха на второ и трето място в италианския бокс офис със съответно 32 122 000 евро и 27 990 000 евро.
Продукцията на Паола Кортелези се нарежда към настоящия момент на пето място в италианския боксофис за всички времена, сред четири продукции, на които съавтор е актьорът и режисьор Кеко Дзалоне – "Къде отиваш?" (от 2016 г., с приходи от 65 365 676 евро), "Слънце като из ведро” (от 2013 г., с приходи от 51 936 318 евро), "Толо, толо” (от 2020 г. , с приходи от 46 201 300 евро) и "Какъв хубав ден” (от 2011 г., с приходи от 43 474 047 евро). Доскоро след тези четири филма на Кеко Дзалоне се нареждаше "Животът е хубав” на Роберто Бенини (от 1997 г., с приходи от 31 231 984 евро), но продукцията на Кортелези го изпревари и мнозина очакват, че ще успее да се изкачи още по-нагоре в класацията.
Заради огромния зрителски и касов успех на продукцията и ласкавия прием критиката беше обявено, че догодина на церемонията на връчването на филмовите награди "Сребърна лента” ще бъде обявена за най-добър филм.
Популярното католическо седмично издание "Фамилия кристиана” обяви Паола Кортелези за "италианка на годината" заради посланията, отправени чрез "Все още има утре”, предаде АНСА. Призванието беше присъдено заради това, че филмът е най-гледаният в Италия, приходите са рекордни, използван дързък подход – заснемане в черно-бяло в ерата на модерните визуални технологии, както и че с история отпреди 75 години зрителите са потопени в проблемите на съвременността и сложната реалност, в която живеят много жени и днес. Католическото издание допълва, че филмът на Паола Кортелези бележи възраждането на италианското кино след мрачния период на коронавирусната пандемия.
Филмовият фестивал "Капри Холивуд”, провеждащ се на остров Капри, пък обяви Паола Кортелези за "европейски кинодеец на 2023 г.”
Според италиански филмови анализатори успехът на филма на Паола Кортелези се дължи до голяма степен на актуалната тема за насилието над жени. То продължава в Италия въпреки надеждите, че при жена премиер - Джорджа Мелони, и при жена лидер на основната опозиционна партия – Ели Шлайн, нещата около насилието над дамите ще се променят. През 2023 г. в Италия бяха убити 119 жени, повечето от тях станаха жертва на настоящия или бившия си партньор, посочва Ти Джи Ком 24, като се позовава на данни на Отдела за обществена сигурност към Главна дирекция на полицията. Някои от тези убийства - това на студентката Джулия Чекетин през ноември от бившия й приятел и на бременната в седмия месец Джулия Трамонтано, убита през май от годеника си, породиха масови протести и вълна от възмущение. Неслучайно италианското издателство "Трекани” обяви за дума на 2023 г. "феминицид” - тоест "убийство на жена", посочва медията Скай Ти Джи 24.
На 25 ноември по време на голямата демонстрация в Рим в Международния ден за борба срещу насилието над жени много от участничките носеха плакати, на които бяха написали емблематични фрази, изречени от главната героиня Делия от филма на Паола Кортелези. Тя също участваше в демонстрацията, на която присъстваха и редица знаменитости и фигури от италианската левица. Кортелези беше трогната от жеста с плакатите и благодари на инициаторките му.
В последните два месеца в някои италиански училища, в които се проведе кампания за превенция на насилието над жените, филмът на Кортелези беше прожектиран също. На 22 ноември продукцията беше излъчена едновременно пред 56 000 ученици от 365 гимназии, а после Паола Кортелези се включи по видеоконферентна връзка с обръщение към зрителите. В средата на декември предприемач от град Лоди, пожелал да запази анонимност, подари 400 билета за филма на Кортелези на учениците от местно училище.
"Все още има утре“ се харесва и на италианската левица, опозиция на управляващата дясна коалиция, в която пък доминира консервативната десница на премиерката Мелони, дефинирана от някои все още като постфашистка, и в която силно присъствие има и крайната десница на Матео Салвини.
В продукцията на Кортелези Италия е обрисувана в годината след края на Втората световна война, която е година на размисъл за грешките, допуснати в миналото, най-вече свързаните с фашизма в страната. В същата тази 1946 г., през юни, италианците решават на референдум дали страната им да остане монархия или да бъде република. Като монархията означава за италианците да позволят на мрачното минало да определя бъдещето им, докато републиката е възприемана като ново начало, при което се загърбват монархията, диктатурата на Бенито Мусолини, фашизма и съюзничеството с германския нацизъм. В деня на референдума се гласува и за депутати в Учредителното събрание, които да изготвят нова конституция на страната. Героинята на Кортелези - Делия, успява да избяга от дома си, въпреки противопоставянето на тираничния си съпруг и да гласува на тези национални избори, на които за първи път жените в Италия имат право на вот. Тези избори са възприемани като първите свободни избори в страната от близо 20 години. На тях италианците подкрепят идеята за създаване на република и за нова конституция.
Този сюжет се разгръща днес в италианските киносалони в момент, в който дясната управляваща коалиция планира промени в основния закон, които да засилят правомощията на премиера в ущърб на президента. Срещу тези реформи се обявява левицата в Италия. Представители на левицата, интелектуалци, журналисти и защитници на правата на жените надигнаха глас и срещу действията на новите управляващи по въпроса за забрана на сурогатното майчинство, което те разглеждат като отстъпление от правата на жените.
Филмът на Кортелези се появи и в момент, в който в Италия все още за жените си остава проблем съчетаването на кариерата с грижи за многодетно семейство, въпреки усилията на правителството да увеличи финансовата подкрепа за майките. В страната, а и в редица европейски държави са във възход са крайните десници в навечерието на евроизборите догодина. Така че противниците на всичко това възприемат "Все още има утре" и като индиректна критика към крайната десница, към носталгията по фашизма, към опитите да се променя конституцията в Италия, към насилието, ограничаването на правата и еманципацията на жените.
Самата Кортелези споделя, че с филма си е искала да каже на всички, по-специално на жените, да не се безпокоят, ако тяхното мнение не се харесва на останалите. Продукцията й е посветена и на онези хора, по-специално на онези дами, на които цял живот някой е повтарял, че не струват нищо, пише "Кориере дела сера”.
Преди една година комисия към италианското Министерство на културата, разглеждаща проекти на филми, които да бъдат финансирани, е класирала проекта на Паола Кортелези на последно място, тъй като е преценила, че той едва ли ще привлече интереса на зрителите и че не отправя силни съвременни социални послания. По онова време начело на ведомството е левичарят Дарио Франческини в правителството на Марио Драги, в което влизаше и левоцентристката опозиция. По ирония на съдбата успехът на филма на Паола Кортелези показа, че предварителната преценка на сценария не е била никак правилна и далновидна.
