site.btaСветът е особено чувствителен към нарастващите случаи на атипична пневмония при деца в Китай, каза за БТА проф. Радостина Александрова

Едва излязъл от острата фаза на пандемията от КОВИД-19, светът е особено чувствителен към новината за нарастващия брой случаи на (атипична) пневмония при деца в Китай. Някои медии нарекоха заболяването мистериозно и това допълнително "наля масло в огъня" на обществените тревоги. В отговор на изисканите от Световната здравна организация (СЗО) повече данни във връзка с "горещата" ситуация, здравните власти на страната докладваха, че не е идентифициран нов патоген. Според тях скокът в хоспитализациите е заради усложнения при инфекции, дължащи се на коктейл от добре познати болестотворни агенти, като грипен вирус, респираторно синцитиален вирус, аденовируси и на микоплазма - Mycoplasma pneumoniaе, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.   

Какво се знае към момента за движещите сили на пневмонията сред децата в Китай, какво представлява атипичната пневмония и какви са рисковете, пред които сме изправени?

Да започнем с добрата новина, която вълнува всички - Китай не съобщава за откриване на нов болестотворен агент. Косвено доказателство за това е и фактът, че пневмонията засяга деца. Това предполага, че по-големите вече са се срещали с причинителите и имат изградена защита срещу тях, обясни вирусологът.

Пневмонията е инфекция и възпаление на белите дробове. Може да бъде резултат от различни вируси и бактерии. Mycoplasma pneumoniae и някои други инфекциозни агенти, включително вирусите, предизвикват т.нар. атипична пневмония. Наречена е така, защото се различава в някои отношения (например подход при поставяне на диагнозата, клинична находка) от типичната пневмония, предизвикана от бактерии, като Streptococcus pneumoniae, поясни проф. Александрова.

Тя припомни, че в опит да постигне така наречения нулев КОВИД, Китай приложи едни от най-строгите и продължителни ограничителни мерки. Появата на SARS-CoV-2 и предприетите срещу него мерки (като носенето на маски, дистанция, изолация, ограничения за пътуване) разтърсиха из основи не само нашето ежедневие, но и света на микроорганизмите. Грипът, респираторно синцитиалният вирус (РСВ) и редица други инфекции рязко отстъпиха назад и временно изчезнаха от хоризонта, което беше добре дошло за изключително претоварените и задъхващи се здравни системи, поясни проф. Александрова. И добави, че може да се върнат обратно в играта, веднага след отпадането на противоепидемичния режим, напомняйки ни, че никак не са за подценяване. Този модел вече ни е добре познат от много други държави. 

Грип, РСВ, скарлатина и варицела бяха сред най-обсъжданите теми в края на 2022 г. и в първите месеци на 2023 г. не само у нас. Достатъчно е да споменем, че през ноември 2022 г. броят на хората, хоспитализирани с грип в САЩ, е бил най-високият за това време на годината от 2010 г. насам. Прескачането на два сезона, в които имунната ни система не си е припомняла причинителите на тези и други заболявания, и не се е "нахъсвала" за борба с тях, както и натрупването на две-три поколения деца, които са "пропуснали" първата си среща с тях и им се наложи да я "наваксат", определено си казаха думата, коментира вирусологът.

В този смисъл случващото се в Китай в момента не е необяснимо, още повече, че там строгите мерки бяха сравнително най-скоро отменени и населението е изправено пред първия есенно-зимен сезон, без ограничения от началото на 2020 г. Докато останалите заподозрени в събитията болестотворни агенти (грип, РСВ и аденовируси) често са били обект на обсъждане през последните две години, Mycoplasma pneumoniaе за първи път попада под светлината на прожекторите. Заслужава си да поговорим за нея, защото по информация от Центъра за контрол на заболяванията в Китай микоплазмената инфекция има сериозен принос за увеличаването на броя на децата с пневмония, приети в болница от май насам, особено в северната част на страната. През последните дни от Франция също дойдоха съобщения за повишаване на случаите на предизвикана от този патоген пневмония у деца, каза проф. Радостина Александрова.  

Mycoplasma pneumoniae е бактерия, причиняваща инфекции на дихателните пътища

Mycoplasma pneumoniae е добре познат на специалистите болестотворен агент. Това е бактерия, причиняваща инфекции на дихателните пътища, включително пневмония. Mycoplasma pneumoniae притежава редица особености, по които се отличава от останалите микроорганизми. Сред тях са малкият й размер, липсата на характерната на бактериите клетъчна стена (това е причина някои класове антибиотици да са неприложими при лечението й), по-бавният темп на размножаване (нужни са шест часа в сравнение с два часа при останалите бактерии), предаването й между хората изисква близък контакт със заразения индивид. Засяга предимно млади хора под 40 години, обясни вирусологът.

Инфекциите с Mycoplasma pneumoniae възникват целогодишно в различни климатични зони, а епидемии се регистрират на всеки няколко години. Според публикация в списание The Lancet от 23 ноември 2023 г. интервалът между епидемиите от Mycoplasma pneumoniae в Европа и Израел е от една до три години. Появата им се свързва с различни фактори, включително с отслабващия групов имунитет на населението в областта и/или навлизането на нови подтипове на този патоген в популацията. Последната регистрирана епидемия от Mycoplasma pneumoniae е в края на 2019 г. - началото на 2020 г., едновременно в множество държави, предимно в Европа и Азия, припомни проф. Радостина Александрова.

Тя поясни, че въвеждането на ограничителните мерки през март 2020 г. е сложило край на тази епидемия, последвано от период на изключително ниско ниво на откриване на патогена. Така беше до началото на 2023 г., когато започна възстановяването на "позициите" му. Според публикацията в The Lancet в страните, където Mycoplasma pneumoniae се е появила отново, броят на случаите е сравним с този преди пандемията.

Един от въпросите, които учените си задават, е защо завръщането на микоплазмите се "забави" след отпадането на мерките. Така например, все още не сме наблюдавали повторната им поява в страни, като Германия, Финландия и Норвегия, където последната епидемия е докладвана през 2017-2018 г. Предполага се, че това се дължи, наред с други все още неуточнени фактори, и на уникалните свойства на Mycoplasma pneumoniae в сравнение с други бактерии: по-бавно размножаване, дълъг инкубационен период (една-три седмици) на инфекцията и относително ниска скорост на предаването й в общността.

Пневмонията от Mycoplasma pneumoniae обикновено е сравнително леко заболяване, но може и да се усложни

Причинената от Mycoplasma pneumoniae пневмония обикновено е сравнително леко, самоограничаващо се заболяване, често "прекарвано на крак". В някои случаи обаче може да прерасне в тежка, дори животозастрашаваща пневмония, възможно е да доведе и до прояви, излизащи извън границите на белите дробове, обясни проф. Радостина Александрова.

Тя каза, че в лечението на предизвиканите от бактерии, включително от Mycoplasma pneumoniae, пневмонии се използват антибиотици, включително и от групата на макролидите. Публикация в Nature от 27 ноември 2023 г. напомня, че нивата на устойчивост на Mycoplasma pneumoniae към макролиди в Пекин са между 70 и 90 процента. Не е изключено това също да допринася за високите нива на хоспитализация, тъй като резистентността на тези патогени може да попречи на лечението и да забави възстановяването при пациентите с бактериална пневмония.

По-нататъшното развитие на ситуацията с повторната поява на Mycoplasma pneumoniae и активността на респираторни инфекции безспорно е обект на сериозно наблюдение, още повече, че предстои навлизане в зимния сезон. Това би позволило на здравните специалисти да предприемат, при необходимост, бърз отговор и адекватно управление. В това отношение опитът, придобит от държавите и институциите по време на пандемията, е изключително ценен, заяви вирусологът.

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. През 1991 г. е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", със специализация по "Вирусология". Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.