site.btaВарненската галерия „Арт Маркони“ подреди изложба на баща и дъщеря - Димитър и Мая Манолови

Варненската галерия „Арт Маркони“ представя изложба на Димитър Манолов и неговата дъщеря Мая Манолова. Тя е под наслов „Следи 2“ и е продължение на първата обща изява на двамата. Всяка година през последните десет галеристката Ваня Маркова припомня за художника в края на месец октомври, когато е празнувал рожден и имен ден, с експозиция със заглавие „Присъствие“. От миналата година в изявата се включва и дъщеря му.

На панорамното паното в галерия „Арт Маркони“ са показани творби на Димитър Манолов, които досега не са присъствали в галерията през годините, каза за БТА Маркова. По думите й се е получила смесица, която оформя „портрет“ на търсенията на художника. Работите са от различни периоди, в които той е експериментирал с кубистичен стил, с много цвят и геометрия, сфумато, реализъм, посочи тя. Има и пейзажи, макар че са малко в колекцията, която е останала след смъртта на автора. Пейзажите са малък формат, в който Манолов е бил цар, според галеристката.

„Всяка от неговите миниатюри „звучи“ като монументална, когато потънеш в нея, защото той внася толкова заряд в тези дребни неща, които не прави с един замах, а обмисля и изпипва докато зазвънят“, смята тя. Сред пейзажите има и любимото на твореца непредвидимо и непостоянно Черно море, характерно със своята накъсана вълна, каза още Маркова. Показани са и две рисунки, които илюстрират обичаната от автора линия на жената, привела гръб, която той показва в много вариации. Тези фигури според нея приличат на космически тела, на комети и планети. 

Ваня Маркова изрази радостта си от силното присъствие в изложбата на Мая Манолова, която за първи път миналата година е застанала редом с баща си в едно пространство. „Много се радвам, че тя като творец сама стигна до извода, че не може без да рисува и смята да се отдаде на това изкуство изцяло“, каза тя. 

Манолова участва в тази втора изложба „Следи“ вече и с маслени платна, редом до акварелите на женски тела, които винаги са в движение. Маркова смята, че дъщерята се връща в спомените от ателието, където са работили с баща си много години, но е извела собствен стил, който изпъква категорично. Тя отбелязва, че движенията в техните морски пейзажи се различават и докато при дъщерята има повече експанзия, бащата е обигран автор, който лесно намира техническите решения за това, което носи.