Във варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ започнаха репетиции на спектакъла „Свръхчовек“, който е в сътрудничество с творци от Северна Македония, съобщават от културната институция. Постановката е съвременен микс от танц, поетичен театър и пърформанс, изграден по музиката на „Пролетно тайнство“ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека.
Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, участвала вече в няколко проекта на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, преводът е на Таня Попова. Ролите в „Свръхчовек“ са обобщени като Тела и Сенки. Като Тела публиката ще види актьорите Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В Сенки се превъплъщават Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор е Владимира Иванова.
Премиерата ще бъде на 18 ноември в Нощта на театрите, когато ще бъде даден старт и на XIV Коледни театрални седмици във Варна, съобщават организаторите.
Авторът на текста Сашо Димоски дефинира спектакъла като „тотален театър с метафизичен хоризонт“. По думите му в него се изследват постдраматичните форми на театъра и танцовия театър като негов специфичен сценичен синтез. Предметът на конфликта в пиесата е човекът и неговата сянка в постоянна борба в търсене на свръхчовека. Той определя постановката като „завладяващо пътуване в живата и променяща се територия на тялото, където се изследва как умът се изразява чрез тялото в движение от една страна и как фаталните идеи тласкат съществото в бездната на неговото съществуване“.
„Свръхчовек“ противопоставя реализма на европейския театър и церемониалния характер на източния театър, коментира още авторът. Този концептуален спектакъл използва ритуален начин за наблюдение и съзерцание, създавайки състояния и динамични сценични ситуации със структура на сънища. Постановката свързва различни жанрове. Играта, обектите и аудиовизуалните образи говорят паралелно и едновременно, казва Димоски и допълва, че сценичното представление в неговата цялост не бива да се тълкува рационално, за да бъде разбрано, а да провокира силно психо-емоционално усещане, да насърчи асоциацията и да генерира собствена логика в пространството между сцената и зрителите.
/ХТ/
news.modal.text
