site.btaВарненският драматичен театър постави танцов спектакъл с послание да погледнем към душите си

Танцово-театралният спектакъл „Свръхчовек“ има световна премиера във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Той е партньорски проект с творци от Република Северна Македония. Базиран е на авторски текст на Сашо Димоски. Режисьор е Васил Зафирчев, хореограф - Олга Панго, сценограф - Филип Коруновски, костюмите са на Раде Василев. Текстът и постановката на „Свръхчовек“ са създадени специално за Варненския драматичен театър, а музиката е от „Пролетно тайнство“ на Игор Стравински. Преводът на текста е дело на Таня Попова.

В спектакъла участват 15 актьори от трупата. В ролите на тела влизат Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров, а в ролите на сенки - Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева.

Идеята

да направим спектакъл, специално създаден за варненската трупа, се зароди при срещата със Сашо Димоски преди година и половина в Скопие, разказа на пресконференция преди премиерата директорката на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна Даниела Димова. „Със съдействието на Българския културен институт ние си стиснахме ръцете и си казахме, че Варна заслужава такъв фестивален спектакъл, какъвто до този момент не сме имали“, посочи тя и пожела с представлението трупата да пътешества на много фестивални сцени. 

Македонските творци са гледали варненско представление и са поработили с артистите, след което са предложили своя проект за „Свръхчовек“. Димова каза, че не са се поколебали смело да приемат това предизвикателство, защото смята, че и трупата на театъра и публиката във Варна заслужава тази смела крачка. Тя посочи, че зрителите обикновено са свикнали да виждат фабула в един спектакъл, но в „Свръхчовек“ тя е пресъздадена изцяло с телесна пластика. Телата са мъжете, а сенките (душите) са жените. „Това е вечната тема между слънцето и луната, тялото и душевността - тази амалгама, която създава голямата цялост на човека и неговия стремеж да стане свръхчовек. Големият въпрос на нашата постановка е дали цифровите хора са годни в това динамично време да задържат тази амалгама и да успеят да постигнат душевно възвисяване като придадат на сянката си сила или ще позволят тя да изчезне и да бъде стъпкана“, каза още Димова. 

Текстът е съчетание от две силни поетики,

сподели авторът Сашо Димоски. Писан е върху музиката на „Пролетно тайнство“ с неговите 12 секвенции, които са пренесени в 12 условни сцени. Главната философска тема е Ницшевата доктрина за свръхчовека, има фрагменти и от немския екзистенциализъм на Хайдегер. „Същината на конфликта е тенденцията хората да унищожат собствените си души, за да станат свръхчовеци, да не делят с никого своето битие и да се провъзгласят за абсолютни. Тази философия, особено в ХХ век, е много ползвана, дори злоупотребявана, а ние искаме да хвърлим нова светлина върху въпроса. Подготвяхме се цяла година за тази продукция, имахме време да й се посветим и да създадем автентичен свят, който артистите да приемат за свой и да интерпретират на сцената“, каза драматургът. Той изрази радост, че са имали доверието на Варненския театър да направят този наистина смел проект, като подчерта голямата роля в него на Българския културен институт в Скопие, който по думите му гради значими мостове между нашите два народа. „За първи път такъв театрален език се показва на варненска сцена и това е голяма отговорност“, каза още авторът и допълни, че представлението „Свръхчовек“ не е направено да бъде разбрано, а да бъде почувствано и всеки от зрителите да го преживее по собствен начин. 

Режисьорът Васил Зафирчев

е по професия актьор, специализирал танцов театър. Работи в сферата на постдраматичния театър и затова не е случайно, че избира тази естетика за проекта във Варна. Той уточни, че това е език, в който отсъства драматичното по модела на Аристотел, а е автотематичен, произлизащ от личната провокация на постановчика. Спектакълът тръгва от балетното либрето и драматургия на „Пролетно тайнство“ на Стравински с 12 ритуала (сънища), при които се изследва по различен начин как тялото убива собствената си душа по пътя към свръхчовека. Това го провокира, тъй като мнението му е, че въпреки технологичния прогрес, ние все още сме цивилизация, която живее в апотеоза на тялото, не на душата, а то е променливо и осъдено на пропаст, за разлика от нея. „Това е едно от главните ни послания за зрителите - да се сетят за вечната роля на душата, която променя съществуването и да се обърнат малко към нейните, а не към телесните потребности. Да не бъдем консуматори, които само се разпадат и животът им е подложен на деструкция“, каза той. По думите му тялото е егото, а сянката е светлината и имаме нужда да осветяваме тези теми и да се откриваме като хора, които познават собствената си душа, защото с нея добиваме правилните неща, тя ни споява в едно духовно единство с другите. Зафирчев добави, че е бил много вдъхновен през целия процес на работа с трупата, в която има артисти от различни поколения, но всички се впускат смело, креативно и много вещо в предизвикателствата и се справят с различна театрална естетика. Той смята, че публиката ще ги види в нова светлина и добави, че в наше време театърът вече не бива да реферира реалност, защото това го правят много добре телевизията и киното, а трябва да създава вълшебен свят. 

Актьорската гледна точка

И друг път сме работили в спектакли, които трудно можем да си обясним, но съм много щастлива от срещата с македонските колеги, защото това е едно богатство, ние се потопихме в много теми, работейки с режисьора, посочи артистичният директор на Варненския драматичен театър и актриса в спектакъла Веселина Михалкова. „Не се занимавахме как ще се приеме от публиката, защото това е един прекрасен експеримент и за нас и за зрителите. Ако гледащият се остави без да търси сюжет и логика и просто чувства, ще си начертае собствен сюжет“, добави тя. За нея постановката е една смела и безразсъдна крачка, каквито трябва да се правят в изкуството без да мислиш за крайния резултат. 

Предпремиерата на „Свръхчовек“ е тази вечер, а премиерата е утре на Европейската нощ на театрите и с нея се слага началото на XIV Коледни театрални седмици във Варна. 

Сашо Димоски е роден в Охрид, писател и драматург, доктор по театрално изкуство и университетски преподавател. Творчеството му включва над 50 заглавия, сред които пиеси, романи, театроведски есета. Драматург е от 2014 г. на Народния театър във Велес, а от 2020 г. и негов директор. 

Васил Зафирчев е роден във Велес в Северна Македония. Завършил е актьорство за драматичен театър във Факултета за драматични изкуства в Скопие и театрална режисура в Международния университет Europa PRIMA в града. Той е един от най-популярните актьори в страната, играе в Македонския народен театър, Драмския театър, Македонската опера и балет, театрите във Велес, Прилеп, Струмица, снима се също във филми, сред които и в най-популярния сериал „Преспав“.