site.btaАлтернативната рок музика се прави от хора, които не могат да живеят без нея, казва Пенко Скумов от „Soundprophet“

Фестивалът за български алтернативен рок „Rebel Rebel“ имаше трето издание, което за първи път се състоя извън София. Осем групи излязоха със своя авторска музика на сцената на клуб „Ментол“ във Варна - „Greesh“, „Hellion Stone“, „No More Many More“, Aнимационерите“, „Scotopia“, „Trope“, „Lek City Case“ и „Soundprophet“. Фестивалът е кръстен на едноименното парче на Дейвид Бауи, за да се подчертае, че става дума за музиката на бунта, казаха организаторите.   

По думите на вокалиста на групата „Soundprophet“ Пенко Скумов, алтернативната рок музика се прави от независими артисти, които не се подчиняват на статуквото и тренда, а следват собствените си вълнения и търсения в изкуството и се стремят да са максимално искрени и истински. Тяхната група  съществува от 2010 г., когато се събират с китариста Митко Пешев чрез интернет форум за музиканти. 

Ето какво сподели за алтернативната рок сцена у нас Пенко Скумов в интервю за БТА:

Откога сте се посветили на тази музика?

- Първата ми банда тръгна още от средата на 90-те години на ХХ век, когато започна и цялото движение за алтернативен рок у нас. Тя беше тийнейджърска, казваше се „Без думи“ и бе сформирана в родния ми град Поморие. Започнахме да свирим, вдъхновени от тази рок сцена, където всичко бе с мислени текстове с послания. Може да се каже, че тогава дори поп музиката беше алтернативна. 90-те години бяха едно време, което вдъхнови много поколения музиканти и така е до ден днешен. Музиката на бунта - алтернатив, инди, гръндж, всичко това се роди тогава. 

Смятате ли, че тя остана със стабилно и осезаемо присъствие през тези не малко години досега?

- Със сигурност. Всичко е преливане на традиция и започва от музиката на 50-те и 60-те години. Реално едни групи се вдъхновяват от други като „Бийтълс“, „Ролинг стоунс“, „Ти Рекс“, след това цялата вълна на блус рока, която прелива в метъл като „Блек сабат“ и „Лед цепелин“. Всичко това е една непрекъсната традиция в рок музиката, която продължава и до днес.

Проблемът сега е, че живеем в свят, който е изключително натоварен с информация. Каналите за информация не са както едно време радио, телевизия, вестници, списания, а всичко е навсякъде и ти трябва да го откриеш. Това води до спиране на традицията, тя не може да следва от един музикант, който се вдъхновява от друг. Хаосът на информация е голям в музиката и това води до усещането, че има спиране на алтернативния рок, някакви дупки в тази вълна. Алтернативната музика всъщност се прави от независими музиканти, които не се подчиняват на статуквото, мейнстрийма и трендовете, а следват собствените си вълнения и търсения в изкуството и се стремят да са максимално искрени и истински. 

Кои са сцените на алтернативна музика?

- Ние сякаш сме изгубени, което звучи добре за независими музиканти. Тази музика наистина не е нещо, с което да се издържаш, да ти носи сигурен доход. На фестивала „Rebel Rebel“ идват групи, които наистина вярват в това, което правят и продължават да го правят. Често са на ръба, защото времето, усилията и средствата, които влагат, почти винаги са на загуба или на нулата, но те не се отказват, защото изпитват нужда да се изразяват чрез тази музика. 

Всички ли са с различни професии и не са музиканти по образование? 

- Да. Малцина от тях са музиканти по професия. На фестивала са топ професионалисти в това, което правят, но то не е нещо, с което се изхранват. Това са артисти, които правят музика с максималния огън и страст, които имат в себе си и затова тя е изключително качествена и добра. В нашата група единствено барабанистът ни Николай Иванов е учил в академия. Аз съм самоук, някои са ходили като малки на уроци по китара. Аз пиша текстовете, композирам част от музиката, но след това се събираме и заедно завършваме цялостно парчетата. 

Къде се реализира независимата музика, само в клубове ли? 

- В момента няма никакъв проблем да се реализира тази музика, въпрос е само на някакви вложения и свободно време. В XXI век притежаваме всички възможности, които не са имали хората преди 20-30 години. Достъпът до качествени инструменти и студия е невероятен и ако има млади банди, които имат желание да са на сцената, могат да го направят. Да се реализираш в алтернативната музика означава да можеш да кажеш по най-качествения начин това, което искаш да изразиш, посланията, които искаш да споделиш с публиката. Принципът не е да бъдеш във всички медии и в телевизията. В нашата група всички имаме различни професии, които работим, за да преживяваме, но музиката е нещо, без което не можем да съществуваме като личности. Изпитваме необходимост да се изразяваме чрез рок енд рола. 

Колко концерта правите на година и къде? 

- Ние специално не правим достатъчно концерти, но смея да твърдя, че всеки от тях е изключително важен и емоционален за нас. Основно свирим по клубове и фестивали. Сигурно е препоръчително да се срещаме с публиката по-често, но истината е, че това, което правим, е за душите ни, то ни удовлетворява като личности. Смятам, че за съжаление, ако искаш да си навсякъде и всички да знаят за теб, неминуемо ще трябва да направиш компромис с това, което искаш да кажеш на хората като музика и послание. При нас никога не сме правили компромис с това. Вече повече от 13 години всичко, което излиза от групата, това сме ние и е на сто процента истинско. 

Как ценителят намира музиката, която му харесва, сред този океан от информация?

- Поколението между 18 и 28 години, което е най-активно, притежава достъп до безрайно много канали за намиране на качествено изкуство. Мисля, че единственият проблем, който в момента съществува, е проблемът за критерия. За да формираш критерий за изкуство и култура имаш нужда от добро възпитание, от родители, които четат хубави книги и слушат качествена музика. Оттам нататък можеш и сам да откриеш изключителни артисти. Това важи и за мен, откривам музиканти, които нямат много последователи, намирам ги по неведоми пътища като някакви бисери в целия поток на информация. Самият алгоритъм на платформите ти помага често, но няма как да стигнеш до тях, ако нямаш усет и вече възпитан критерий за добра музика. Трябва и да бъдеш активно търсещ, за да откриеш тези бисери. 

Има ли държави, които имат по-силна алтернативна сцена? 

- Според моите наблюдения алтернативната сцена е жива почти навсякъде. Проблемът е по-скоро, че има водещи медии и лейбъли, които промотират определени артисти и много често по радиостанции и телевизии се представя музика, подкрепена от някого, по причини, които не са качеството на продукта. Нямам поглед за САЩ, но имам впечатления от Европа. Знам за съществуването на изключително силна алтернативна и инди сцена в Нидерландия и Германия, където в малки клубове можеш да видиш банди, които няма кой да ти препоръча, ако не търсиш активно. За съжаление много рядко се откриват качествени музиканти по масовите мейнстрийм радиостанции например. 

Каква е публиката на концертите с независима рок музика? 

- Публиката е в диапазона от 18 до 58 години. Хубавото е, че истинската качествена рок музика може да достигне до всички поколения, да ти въздейства директно и да те вдъхнови. Това е музиката на чистата свобода, в която няма нещо, което предварително трябва да научиш, да наизустиш, няма никакъв филтър. Тя или те вълнува или не те вълнува, това е нейната сила.