site.btaДжазът е бездомна музика в България, смята певицата Мирослава Кацарова

Джазът е бездомна музика в България, каза в интервю за БТА певицата Мирослава Кацарова, която наскоро представи проекта си „Bluetronic“ във Варна. В него тя си партнира с Мирослав Турийски и Младен Димитров. По думите й има няколко клуба, където джазът е у дома си, но повечето са много камерни. Тя сподели, че много често експериментира и поставя музиката си в пространства, които не са за концерти, като ги избира според това дали имат отношение, дали са курирани добре и ценят добрия вкус.

Мирослава Кацарова, Мирослав Турийски и Младен Димитров откриха фестивала „Джаз в Бургас“ по-рано това лято. След това те представиха „Bluetronic“ в Зеления център в Шабла и във Варна. Предстои им участие на „Plovdiv jazz summer“ в началото на август, както и във втория модул на фестивала на 26 август в Марково, на джаз фестивала в Банско на 9 август, а варненци ще могат да ги видят отново на открито в клуб „Ментол“ на 2 септември, съобщи певицата.

Ето какво още сподели тя за БТА:

Музиката от „Bluetronic“ звучи подходящо за изпълнение на открито, но може би там ще се загубят тези фини моменти от пеенето, дишането, хрипчетата? Къде предпочитате да пеете - на закрито или открито?

- Моят критерий на избор на пространство не е дали е на открито или закрито, а дали то има отношение към музиката, дали е курирано добре и цени добрия вкус. Това дали се чува дишането и малките детайли в един глас е свързано преди всичко с озвучаването, а не с пространството. В залата на Градската художествена галерия във Варна ние си направихме сами озвучаването, а сред нас беше Младен Димитров, който е първокласен саунд дизайнер. Той има отношение, даже понякога когато пеем и свирим на живо, търси студийния звук, доколкото акустиката на залата го допуска. Галерията във Варна е правена за изложби и на мен ми се стори, че звукът ни беше по-силен, но тази музика е свързана със сериозен саунд, не е желателно да се изпълнява тихо, тъй като има смесване на електронно генерирани изразни средства, бийтове, изсвирени на живо, няколко електрически клавиатури на Мирослав Турийски, включително за бас. Когато има такава връзка между електрониката и акустичната среда, трябва да има много сериозен саунд. 

Понеже тази програма ще звучи много добре и на открито, на 2 септември ще я представим в клуб „Ментол“ във Варна, като ще направим метаморфози, за да има изненади за публиката. При нас нещата винаги са различни, въпреки че има много конкретни аранжименти на песните, изпипани и мислени предварително рехармонизации, връзка между програмираните електронни изразни средства и живата музика. Всички тези специфики изискват да си много близо до първоначалната си идея, но вътре има пространства, в които знаеш, че можеш да импровизираш. Както казват джазмените, добрата импровизация е предварително обмислената. 

Кои са най-хубавите сцени за джаз в България, на които сте свирили? 

- Много често експериментирам и поставям тази музика в пространства, които не са за концерти. Миналата година направихме продължение на „Plovdiv jazz summer” в двора на къщата ни в Марково, която е до гората. Имаше стотина места, свещи, първокласен звук и светлина и се превърна в бленуван джаз клуб на открито, много подобен като размери и качество на градските клубове, които не са кой знае колко у нас. Може да се каже, че когато едно пространство бъде обгрижено откъм звук, светлина и детайли, задължителни за сценичното изкуство, нещата се получават. Сцената е място за свещенодействие и трябва да има онова, което те свързва с отвъдното, с другата реалност на духа и фантазиите. 

Каква е българската джаз сцена за музикантите, трудно ли е да се организират концерти, залите как се поддържат?

- Джазът е бездомна музика в България, това е факт. Има няколко клуба, които се отнасят с гостоприемство, сред тях са „Ментол“ във Варна“, „Контрабас“ в Пловдив, „София лайв клуб“ и „Портрет“ в столицата, където джазът е у дома си, но повечето са много камерни. Добра практика е когато на едно място се случват рок и поп концерти на звезди, които пълнят големите зали, то да започне да възпитава у своите посетители чувство за ритъм на събития. Тогава тези, които гледат другите концерти, биха надникнали и на джаз. 

Има пространства, планирани да бъдат концертни зали, но оборудвани с доста жалка осветителна и озвучителна техника, със служители, на които им е писнало и се отнасят с пренебрежение и неуважение към артистите. Има зали, които са единствени в градовете, а не са курирани правилно и там едната вечер може да свири джазмен от ранга на Брад Мелдау, а на другата да има концерт на попфолк звезда. Моето мнение е, че това е неправилно, трябва да има критерии за високо художествено съдържание и да не се смесва забавлението с културата. 

Иначе джаз концерти се организират много трудно, когато искаме да ги представим пред повече хора. Държавата има отношение под формата на донорски програми и тогава можем да поканим сценичен екип, но тази година нашите изяви не са финансирани, тъй като поканите за кандидатстване излязоха много късно поради политическата криза. Не може с билетите да се финансира такова събитие, защото цената им трябва да бъде по сто лева, което не е реалистично. Ние с колегите обаче решихме да направим нашия проект „Bluetronic“ сами и не съжаляваме. 

Как създавате вашите композиции с Мирослав Турийски и Младен Димитров, в студиото ли се раждат те или първо в разговорите ви?

- Ние първо си говорим какво искаме да направим и всеки си умува неговото. Когато Мирослав има музикална тема, ми я изпраща, аз пиша текста, после се събираме, всеки показва своята идея за нещата и в репетициите всичко съзрява. Има и процес, при който Миро или Младен си правят аранжименти и после ми изпращат да видя какво са измислили. В други ситуации ми идват мелодия и текст наведнъж, изпявам го и после те дават предложение за хармония, ритъм, развитие и разработка на първоначалната идея. Процесите са различни, но винаги заедно обмисляме окончателно нещата. Ние сме пълноправни членове на едно трио, което не може да съществува без всеки от нас. Това е диалог, не просто свирене и пеене.  

Каква е съдбата на албумите в наше време, как се разпространяват те днес?

- Смятам, че има голям смисъл да се правят албуми, защото те съдържат драматургична връзка между песните, неслучайно събрани заедно в стилистика, която в момента е фокус на работа на артиста. Вярвам в албума повече, отколкото в самостоятелната песен, защото той е завършено музикално произведение. Когато си в екзистенциален и после творчески период, това се отразява на музиката, която измисляш и изпълняваш. Връзката между песните в албума е с невидими нишки, които са много значими и осъзнати в процеса на работа и после, когато се слуша. За мен албумът е хроника на момента, на отрязъка от време, в което се мисли, прави, записва. Отразява световете на хората, които го правят, в същото време тяхната естетика и съм убедена, че това е изключително важно, защото албумите са цялото, към което се стремим. Песента е най-краткото музикално произведение, в което за няколко минути трябва да си убедителен и да споделиш със слушателя въпрос, откровение, чувство, други възможности на човешката душа, но тя е важна и като част от албума. 

Дигиталните пространства са сега мястото, където можем да си слушаме музиката, но има и колекционери, които напоследък забелязваме, че предпочитат винила. Затова ще издадем така албума си „Beyond jazz”, който се очаква да излезе наесен, понеже става дума за разработки на песни с авторски права и трябва всичко да има документално разрешение. Винили се печатат в Чехия и аз съм се насочила към една прочута фабрика, където се занимават с това. 

Пеете бразилска музика, тя ли е сред любимите ви?

- Да, като се замисля слушам много бразилска музика, което е свързано с моите ангажименти в радио „Джаз FM”, където водя предаване. Аз обаче по-често избирам инструментален джаз. Харесвам много Брад Мелдау и много дълго се старах да дойде в България, което най-после се случи на джаз феста в Пловдив преди две години. Харесвам много джаза от 70-те години на ХХ век, например „Уедър рипорт“. Сред певците мои пътеводни светлини са Джони Мичъл и Стинг, защото през годините странстват между жанровете с лекота, което много ми харесва. В момента има много добри джаз певци в световен план. Миналата година поканих Гретчен Парлато в Пловдив и я препоръчвам, както и Майкъл Майо, Вероника Суифт и Сесил Маклорин Салван.