Затоплянето на климата не се дължи само на човешката дейност, а на активността на Слънцето, каза за БТА директорът на института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) към БАН проф. Евгени Семков. Той подчерта, че всяка промяна в излъчването на звездата предизвиква сериозни промени на нашата планета. Температурата на Земята се увеличава през последните 3,5-4 века, допълни Семков. По думите му преди това пък е имало сериозни захлаждания на климата. През 17 век е имало миниледников период, когато върху повърхността на Слънцето не са наблюдавани петна, допълни ученият. Той разказа, че за пръв път петната са наблюдавани от Галилео Галилей, който ги и описва. Според съвременните учени през последния век броят им се е увеличил, като най-висока е била слънчевата активност около 2000 година. След това тя е станала по-ниска.
На въпрос дали, ако петната на звездата продължат да намаляват, ще се нормализира и глобалното затопляне, проф. Семков отговори, че би могло да стане, но не може да се твърди със сигурност, защото астрономите нямат достатъчна база данни. От времето на Галилей наблюденията на Слънцето са били малко и не се е водила статистика, обясни ученият. Ако продължава да намалява слънчевата активност, има шанс да очакваме по-малко енергия да достига да нашата планета, допълни Семков. Той припомни, че в човешката история има периоди на климатични промени, които няма как да се обяснят с дейността или с влиянието на хората. Тогава факторът е бил Слънцето, посочи ученият и даде за пример откриването на Гренландия от викингите, които са нарекли острова Зелена земя, която след това обаче е била покрита с лед. Явно в рамките на няколко века климатът на Земята се е променил и са се образували ледници, посочи Семков. По думите му човекът тогава не е бил никакъв фактор, което подсказва, че има други процеси, които учените трябва да изучат, за да разберат кое най-силно влияе върху климата.
Петната на Слънцето се увеличават от засилване на магнитното поле, обясни Семков. На въпроса защо се усилва полето, обаче учените все още не могат да отговорят. Няма как да правим и прогнози какво ще се случи, но не защото сме некомпетентни, а защото не ни достигат данни, допълни професорът.
За дейността на института, който ръководи, Семков разказа, че по традиция е в три направления. Една част от родните учени проучват Слънцето, Слънчевата система и малките тела в нея. В рамките на Слънчевата система изследват най-вече комети и астероиди, като основната цел е да се направи преценка дали не застрашават планетата ни. Има списък с астероиди, които могат да предизвикат сблъсък със Земята и периодично се изследват, защото, ако минат близо до някоя от големите планети в системата, може да променят орбитата си, обясни ученият. Той уточни, че се изследват формата и структурата им, като се правят изводи дали на астероида преобладават скалите или металите. На въпрос кога човечеството ще започне да добива ценни метали от тези космически обекти, ученият отговори скептично, че това би могло да стане, но в далечно бъдеще. Засега само знаем, че са там и че добиването им ще струва много повече от самия метал, колкото и да е ценен, аргументира се Семков.
В института се изследват и звездите, и звездните купове в нашата галактика. На въпрос кога ще бъдат разкрити тайните на черните дупки, Семков с усмивка обясни, че учените все още не могат да ги наблюдават директно, но съдят за тях по взаимодействието им с другата материя. Когато частици от друга материя попаднат близо до черна дупка, те се ускоряват от нейната гравитация и излъчват в рентгеновата част на спектъра, разказа ученият. И уточни, че какво има в черните дупки, няма как да се каже, защото те са състояние на материята, което все още не може да бъде изучавано непосредствено. Всъщност, материята е свита от гравитацията до такава степен, че губи свойствата, които познаваме от Земята, обясни ученият. И допълни, че колкото повече астрономите изучават Вселената, толкова повече разбират, че има още много неща, които не знаят.
Интерес за българските учени е и извънгалактичната астрономия, където са едни от най-енергийните обекти във Вселената, източници на гравитационни вълни, дори на неутрони. Българските астрономи участват в международни колективи и през последните две години имат публикации в най-престижното списание за наука, разказа още Семков.
/ХТ/
news.modal.text
