Председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов предложи да се учреди национална литературна награда на името на Антон Дончев. Той съобщи идеята на състоялата се в Българската академия на науките (БАН) паметна вечер, посветена на автора на "Време разделно".
„Ще се обърнем към Министерството на културата и освен паметници, които той заслужава, искаме тази литературна награда да бъде една от най-важните в България“, каза Ангелов.
Тази вечер беше представена книгата „Магически епос на Антон Дончев“, която включва българската и световна критика за твореца. Събитието се организира шест месеца след кончината на писателя, като присъстваха близки, колеги и почитатели на Дончев.
Както БТА писа, томът е богато илюстрован със снимки от различни периоди в живота на писателя, които свидетелстват за многобройните му приятелски и професионални контакти с най-ярки отечествени писатели.
Новото издание бе докоснато първо от писателя Найден Вълчев, а после и всички присъстващи получиха тази възможност.
„Може да се каже, че той бе пътуващ, духовен проповедник“, каза издателят Иван Гранитски. Той допълни, че Антон Дончев е българският автор, който е преиздаван най-много след Иван Вазов и „Под игото“.
Преди смъртта на Дончев издателство „Захарий Стоянов“ отпечата четиринадесет тома. „Петнадесетият трябваше да съдържа стихотворения. Има над 500 страници стихотворения и лирични есета. Ще направим и това“, каза Гранитски. „Уви, той на успя да завърши последния си роман, по който работи до последния си ден. Като прегледаме записките, ако има цялостни глави, ще издадем и това“, допълни издателят.
„Ако Антон Дончев беше написал само „Време разделно“, само това стигаше, за да бъде един достоен паметник в българската книжнина, в българската литература“, каза акад. Дамян Дамянов от БАН.
„Последните 33 години за някои беше приход, а за Антон Дончев беше принадлежност. Род, родина, неща, които като че ли отзвучават. Може би БАН трябва да поиска той да намери място в учебниците. Нещо, което за мен е много важно. За тези 30 години, думата дълг придоби само финансово измерение и параметри. Антон беше човек, който носеше и предаваше дълг“, каза Румен Петков.
Синът на акад. Антон Дончев - Никола, разказа свои спомени. „Всеки ден четеше по една книга. Обичаше да чете само фантастика. 90% от нещата, които е чел, бе фантастика“, каза той. „Бореше всеки ден с изкуствения интелект... Много обичаше да играе шах на компютъра, да го победи, да вземе реванш, ако машината го победи и да ми каже: „Ела да видиш как излъгах изкуствения интелект“, спомни си синът на Антон Дончев, когото писателят галено наричал Кокича.
„Духовността беше неговото мото във всяко едно отношение - в културата, в живота, в науката, в историята, в отношенията ни. Затова просто искам това да бъдат финалните думи на това събиране“, каза последната спътница в живота на Антон Дончев - поетесата Райна Василева.
Хайгашот Агасян изпълни композицията си „Молитва“, представена като една от любимите на Дончев.
/ТС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
