Образователната система има нужда от съвременно оборудване, нов тип методика и мотивация на учениците, но най-много се нуждае от учители. STEM кабинети вероятно ще бъдат открити във всяко училище, а новият тип подход към науката и технологиите със сигурност са много по-привлекателни за учениците, отколкото остарелият начин на усвояване на материала – молив, лист и учене наизуст. Доколко обаче тези кабинети могат да функционират пълноценно без най-важния фактор за всяко училище?
Конференцията на преподавателите по природни науки е на път да се превърне в традиция. Тя обаче (напълно естествено за учителски форум) е обърната към интересите и мотивацията на учениците, към споделяне на добрите практики на преподаване.
Независимо от оборудването, с което вече разполагат голяма част от училищата, проблемите са свързани най-вече с липсата на достатъчно учители по физика, химия и биология. Малкият брой часове по тези предмети и демографската криза правят формирането на хорариум изключително трудно – учителят по химия може да преподава физика, биология и дори технологии и предприемачество, за да успее да влезе в „нормата“ за един пълен щат. Така специалистите по природни науки изпадат в парадоксалното положение да са редки, ценени и търсени, от една страна, а от друга - професионалното им битие е изключително тежко. Преподаването на два-три предмета на множество класове води до интелектуално натоварване и изхабяване, което отблъсква не само младите, но и по-възрастните учители.
В редица държави природните науки се изучават като общ училищен предмет – science. Това се разглежда като плюс заради възможността да се правят междупредметни връзки. У нас, поне на този етап, това е трудно приложимо – не заради недостиг в знанията на преподавателите по химия и биология, а заради специфичната структура на учебния процес. Учебните часове са по 40 минути и предпоставят задължително задаване и проверка на писмена домашна работа. Урочните статии са изпълнени с научни факти. Програмата създава зависимост от учебниците и помагалата, а обичайното вече тестово изпитване на цели раздели означава допълнително натоварване с изпитните форми, подходящи за всеки клас. Един дипломиран химик например може да изпадне в състояние да проверява трицифрено число контролни работи по повече от един предмет, успоредно с усилието си да поддържа „форма“ в областта, в която е придобил квалификация за допълване на норматива си или за спасяване на училището. Подобно положение, особено сред младите специалисти с дигитална грамотност и владеене на чужд език, засега не може да бъде компенсирано дори от единствената социална придобивка на учителите – голямата отпуска.
Не на последно място, учителите по природни науки всъщност са висшисти с научна квалификация, избрали – поради различни причини и за различен период от време – да обучават деца. Учителската професия не предполага кариерно израстване, но същността на образованието (не само в областта на точните и природните науки) е стремежът към непрекъснато разширяване на обема знания и интерес към новите научни открития. По традиция знанията на учителя се оценяват като достатъчни, ако обслужват конкретната учебна програма. Възможностите за допълнителна квалификация, която да стане част от личностното развитие, са изключително малко. Резултатът от непривлекателността на учителската професия сред една група специалисти рефлектира в цялото общество, тъй като, за разлика от дефицита в знанията по хуманитарните предмети, този в областта на природните науки е почти невъзможно да бъде наваксан.
