site.btaОснователката на „Театрална работилница Лондон“ Елисавета Дачева: Всеки наш спектакъл е празник и молитва, служба към нещо по-голямо от нас

Най-големият ни успех според мен е, че останахме заедно, че имаме много приятели - хора, които ни помагат и ни очакват на сцената. И всеки път всеки наш спектакъл е празник и молитва, и служба на нещо по-голямо от нас. Това посочва в интервю за вестник „БГ БЕН“ Елисавета Дачева, преподавател,  театрален педагог и основател на „Театрална работилница Лондон“, която отбеляза своята десета годишнина.

Както БТА писа, Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) награди с грамота „Театрална работилница Лондон“. Отличието бе присъдено за принос и разпространение на българската култура в Лондон и региона.

Елисавета Дачева, която е родена в Монтана през 1972 г., завършва публична администрация в Нов български университет в София, а след това продължава следването си в специалност „Право” на Бургаския свободен университет. Впоследствие завършва актьорско майсторство в Лондон, има и магистратура като Master of Arts. Българката създава „Театрална работилница Лондон“ през 2015 година. „Постепенно тя се оформя в българско театрално училище за възрастни, в което всеки има възможност да се докосне до театралния занаят, наука и практика. А постановките на трупата винаги се докосват до българската душевност, култура и история“, посочват от изданието.

Следва интервюто на вестник „БГ БЕН“ с Елисавета Дачева:

Пълните зали по време на Вашите изяви са факт, но нека да кажем какво стои зад създаването на една постановка. Какви усилия коства това на всички, които се включват в театралната мисия на Вашата работилница?

- Знаете ли, аз вярвам, че има взаимност във всичко, което се случва на сцената, зад кулисите, във фоайето на театъра. Неведнъж съм казвала, че ентусиазмът, саможертвата, вътрешната дисциплина и моралното право и задължение ни карат да продължаваме напред. Безсънни нощи, финансови инвестиции, време, далеч от децата и семействата, пожертвани почивки, допълнително учене, търсения са малка част от онова, което всеки участник е вложил. Непоколебимата подкрепа на семействата ни - тези търпеливи хора, които въпреки всичко са готови да се включат във всичко, което правим, и да ни подкрепят - това е малка част от процеса. Има ли радост и удоволствие в създаването и представянето? Да! Трудно ли е? Изглежда ли ни невъзможно понякога? Имаме ли нужда от поддръжка и подкрепа (финансова, морална, материална, държавна, общинска и частна)? Да! И въпреки всичко напоследък започнах да гледам на този процес като на служба в най-високия смисъл на тази дума. За всички нас това десетгодишно пътешествие започна по различен начин, различна причина и различна мотивация, но сега, когато разговаряме с колегите, разбирам колко много са си заприличали търсенията ни и причините да останем заедно. А именно - да споделим с българската общност на Острова общата ни култура и общите ни ценности и да успеем да ги предадем заедно на младите.

Успявате ли да увличате и младите хора към българското театрално изкуство?

- Да! Колкото повече общувам с млади хора, толкова по-често виждам и усещам в тях не само стремеж да излязат на сцена, но и виждам как се изгражда отношение към сценичните изкуства, различно от последните десетилетия. Расте поколение, което, вярвам, ще ни изненада много приятно!

Колко постановки успяхте да реализирате за тези десет години и как ги подбирате? Имате ли своя мисия и каква е тя?

- Със съжаление трябва да кажа: по-малко, отколкото ми се искаше. Със сигурност по-малко от 20, но имам надежда. Подборът ни е много практичен, но също така мъничко романтичен. Определено сме повлияни от това, че сме далеч от родината и всичко, което правим, е свързано с България, име, което звучи различно, когато си на разстояние.

Мисля, че всеки от нас споделя едни и същи ценности, любов и отдаденост, когато става въпрос за театър и България. И може би нашата мисия е да подтикнем повече хора да се обърнат именно към тези чувства вътре в себе си и да намерят онази чувствителна струна, онази сила и непреходен дух, чрез които сме се съхранили като народ до ден днешен.

Последната постановка, която реализирахте, е „От бесилото към безсмъртието“, посветена на Васил Левски, която вече няколко години се играе пред пълни салони и емоционална публика. В този ред на мисли - успяват ли българите зад граница да тачат своята история, култура, род и родина?

- Най-краткият отговор на този въпрос е: да, категорично!

Предстоят ли Ви нови представления скоро и къде?

- Да, вече имаме няколко уговорки - и тук, както и в България. Проявяват интерес, надявам се, че ще можем да представим нещо наше съвсем скоро.

От Изпълнителната агенция за българите в чужбина получихте специално отличие - грамота за принос и разпространение на българската култура в Лондон и региона на организацията на творчески инициативи, представляващи духовните ценности на българското театрално изкуство. Какво е за Вас тази награда?

- Тази награда е признание и светлина в тунела! Тази награда е за всичките повече от 80 души, свързани, участвали, подпомагали и работили за нашата кауза. За цялата ни публика, за всички приятели и близки, за семействата ни. Но много ми се иска да кажа, че тя е също стимул за всички, които се занимават с изкуство и българска култура зад граница навсякъде по света. Радвам се, че България ни вижда, знае и чувства колко много имаме нужда едни от други, колко много от нас в сърцата си са неразривно свързани с родината въпреки разстоянията, пречките, невъзможността и въпреки всичко. Ние сме най-многобройните носители на българския дух, ценности и култура в света. Вярвам, че всеки българин в света има същата мисия и е прекрасно, че можем да я споделим. Благодарна съм, че съдбата ме срещна с толкова много и изключителни българи зад граница.

Каква е визията Ви за следващите десет години? Как ще се развива "Театрална работилница Лондон"?

- Мисля, че сме на правилен път, остава ни само да продължим напред, търсейки механизми да продължаваме и разширяваме дейността си.

Трябва ли да се промени начинът на финансиране на културните организации зад граница според Вас?

- Да, трябва, ако искаме резултати. Виждам как все повече колеги са готови да се откажат, всички търсим начини да се справим, но истината е, че според мен една държава, ако иска да просъществува, трябва да влага не само средства, но и много сили в културата, образованието и създаването на среда за развитие и процъфтяване на дух, ценности и морал. Това със сигурност се прави в страната. Струва ми се, че ако се насочат част от усилията в тази посока и за нашите общности зад граница, това ще ни даде повече място в културната карта на света. Както вече споменах всички, които живеят зад граница, по един или друг начин са културни и духовни посланици на България и подкрепата им в тази посока би могло само да помогне на България.

Необходимо ли е сътрудничество с българските училища в Лондон и ще предприемете ли такава инициатива?

- Да, такава инициатива вече е предприета. Тази година имахме покана от Григор Григоров и Людмила Юнакова, която приехме като чест и с голямо удоволствие представихме пред училище „Букваран“ постановката „От бесилото към безсмъртието“. Учителите успяха да превърнат това събитие в интерактивен урок за децата и празник за нас по случай нашия юбилей. Искрено се надявам, че тази инициатива ще бъде последвана от другите училища в Англия и по този начин да достигнем и да бъдем полезни на повече българи тук.

С цялото интервю на вестник "БГ БЕН" може да се запознаете тук.