site.btaПровадия-Солницата – когато солта беше злато

Въздушна снимка на тел Провадия-Солницата с части от трите халколитни каменни укрепителни системи – среден и късен халколит (4700 - 4350 г. пр. Хр.)

В историята на Източното Средиземноморие, включително и на Балканите, има такъв дълъг период от време - няколко хилядолетия, когато богатството се определя от солта - от обикновената за днешния човек готварска сол, която в магазина струва стотинки. Това става по времето, когато хората започват да практикуват земеделието и скотовъдството. Налага се човекът да осигурява за себе си и за отглежданите от него домашни животни жизненоважния за организма натриев хлорид (готварска сол). Конкретно за Източните Балкани, включително за днешните български земи, единственото място, подходящо за добив на жизненоважния продукт са солените извори край днешна Провадия. От огромното солно тяло там изтича солена вода - разсол. Именно този разсол е суровината, от която древните хора извличат сол чрез изваряването му в керамични съдове. Това специализирано производство в праисторическия комплекс Солницата започва около 5600 години преди Христа и продължава повече от 1200 години. Производителите на сол, която междувременно е започнала да играе и ролята на пари, се превръщат в монополисти, които владеят „монетния двор“ на региона. Чрез търговията на дълги разстояния производителите на сол получават всичко, което им е необходимо – богата храна и особено разнообразни предмети на престижа, включително от злато и мед, гривни от мида спондилус, дълги кремъчни пластини и т.н.

Поради много широкото търсене производството на сол край днешна Провадия се усъвършенства и разширява – от използване на големи куполни пещи в двуетажното жилище до големи вкопани съоръжения извън селището край солените извори. Появяват се и много „престижни“ хора, свързани със солопроизводството, погребвани на брега на Варненското езеро, в широко известния сега „златен“ Варненски некропол.

Въздушна снимка на югозападната страна на тел Провадия-Солницата със запазените части от първите две каменни отбранителни стени. Среден халколит (около 4700 - 4600 г. пр. Хр.)

Солопроизводителите е трябвало добре да охраняват богатството си. Още през средния халколит, около 4700 години пр. Хр. те ограждат селището си с площ около 6 декара с каменна стена, дебела над 2 метра и висока поне 3 - 4 метра. Това е първата каменна крепост в Европа! Солницата лежи в земетръсна зона, а и самото солно тяло генерира по-леки трусове. Няколко десетилетия след изграждането ѝ, първата стена е съборена от силно земетресение с епицентър около Шабла – Каварна. Веднага зад останките ѝ е построена нова, но малко по-тънка каменна стена, вероятно също толкова висока. Отново след няколко десетилетия и тя е съборена - този път земният трус е с епицентър Вранча.

Тел Провадия-Солницата. Каменна стена 2. Южен изглед (4600 - 4450 г. пр. Хр.)

Около 4600 години пр. Хр., в началото на късния халколит, селището е оградено с нова изключително масивна каменна стена с дебелина от 2,5 до 4 метра, заграждаща площ около 4 декара. Височината ѝ е била поне 5 – 6 метра. Това каменно съоръжение е изумително с принципите на изграждане, които остават валидни и през следващите хилядолетия. Следващо земетресение е унищожило горните части и на тази стена.

Тел Провадия-Солницата. Каменна стена 1а отвътре (4650 - 4600 г. пр. Хр.)

Около 4450 години пр. Хр., т.е. към края на каменно-медната епоха е построена третата каменна отбранителна система, която остава ненадминат пример за непристъпност. Склоновете на вече високата селищна могила са облечени с каменен кожух, а най-горе по периферията на селището е издигната няколкометрова каменна стена с дебелина около 1,40 метра. Върху кожуха обаче са изградени радиални каменни структури, които нагоре достигат до подножието на стената. Разстоянието между тях е много тясно и нападателите на цитаделата не могат да разгърнат силата си в конкретен участък с оглед превземането ѝ – така разделени между високите каменните прегради те са оставали безпомощни пред стрелите на защитниците.

Праисторическият комплекс Провадия-Солницата, който днес се намира на пътя към морето, се посещава от много хора по време на продължаващите и в момента археологически проучвания. През тази година посещението е възможно до края на месец септември. Каним любителите на древността да видят едно от чудесата на първата европейска цивилизация, възникнала и съществувала на Балканите през VІ и V хилядолетие пр. Хр.

Чл.-кор. Васил Николов, Национален археологически институт и музей – БАН.

Видео и снимки – Галина Самичкова, Национален археологически институт и музей – БАН.

БАН