site.btaИсторията на Американския университет е показател за успехите на страната, смята президентът на АУБ д-р Дейвид Евънс

EZ 10:28:01 25-09-2021
RZ1026EZ.010
Благоевград - АУБ - интервю

Историята на Американския университет е показател за успехите на страната, смята президентът на АУБ д-р Дейвид Евънс


Благоевград, 25 септември /Десислава Велкова, БТА/
Историята на Американския университет е показател за успехите, които България е постигнала през последните тридесет години, каза в интервю за БТА президентът на АУБ д-р Дейвид Евънс. Според ръководителя на висшето училище, в което се обучават младежи от повече от четиридесет държави, тази история е символ на приятелството и сътрудничеството между Съединените американски щати и България.
Американският университет в България /АУБ/ е основан през 1991 година със съдействието на правителствата на Република България и САЩ. Университетът предлага 13 бакалавърски програми, както и магистърска програма за ръководни кадри. В момента в АУБ се обучават повече от хиляда студенти от цял свят, а преподавателският състав надхвърля 70 души от над двадесет страни. Тази година Американският университет в България чества своята 30-годишнина. За изминалите три десетилетия, предизвикателствата и плановете за следващите тридесет години разказва д-р Евънс.

Следва пълният текст на интервюто:

- Доктор Евънс, с какво свързвате 30-годишната история на Американския университет в България? Какво разказва тя?
- Това е обширен въпрос. Мисля, че историята на университета е показател за успехите, които България е постигнала след комунизма, защото Съединените американски щати повярваха в България и в това, че могат да помогнат на хората да се развиват в този регион. Това е важно и аз мисля, че всъщност АУБ удовлетвори надеждите на хората, както в страната и в региона, така и в Благоевград и особено на институциите и официалните лица, участващи във всичко това. Мисля, че показахме, че стилът, по който АУБ работи може да бъде успешен и извън САЩ и всъщност този модел помага на нашите студенти да бъдат успешни, както в професионален, така и в личен аспект във всяка сфера, в която решат да се развиват. Мисля, че АУБ е един много добър символ на приятелството и сътрудничеството между САЩ и България и всъщност това сътрудничество е довело до успеха както на хората, които работят тук, така и на хората, които са се обучавали тук.

- Как се разви университетът за тези 30 години?
- Историята в самото начало е история за предизвикателство и приключение. Започнахме в главната сграда, която се намира в центъра на Благоевград само с около 220 нови студенти. В следващите четири години се появяваше по още един такъв нов клас. Аз лично не съм бил тук, но съм чувал, че е имало всякакви предизвикателства, свързани с липсата на вода, на ток, проблеми с транспорта и т.н. С годините се разраствахме, нашите контакти с Община Благоевград се разширяваха, построихме кампуса на университета, тази сграда, в която се намираме в момента, която е Студентски център "Америка за България", построен преди около осем години, така всъщност университетът продължи да се развива. Нашите най-възрастни възпитаници вече са в края на 40-те си години и са станали успешни хора. Ние все още имаме служители в университета, които са тук от самото начало и те имат наистина интересни истории за университета. Но мисля, че от самото начало досега винаги е имало хора в АУБ, които са имали визия за това какво трябва да представлява университетът и са работили много отдадено за мисията на този университет.

- АУБ е един умален свят с всички свои студенти от различни страни. Как протича академичният живот на тези млади хора, представляващи различни страни и култури?
- Мисля, че най-интересното и важно нещо за университета в много отношения е това, че студенти от много различни държави идват тук, събират се заедно и създават приятелства. Макар, че със сигурност хора от една държава си общуват с хора от същата държава, мисля че тук, в кампуса, има една интегрираност и хората не се делят на националност. В многото студентски клубове, които имаме, не може да се каже, че има доминация на някоя националност. Миналата седмица имахме събитие по повод 30-годишнината на университета, което показваше с изложба тридесет възпитаници на АУБ, които по някакъв начин са се изявили след завършването си. Един от тях е възпитаник от Косово, който е учил тук в края на XX и началото на XXI век и всъщност той разказваше как, когато е бил тук, макар че е от Косово, е бил приятел със студенти от Сърбия, имали са една положителна комуникация дори и в момент, в който е имало война между Косово и Сърбия. Имаме много студенти от Централна Азия и те се изявяват като много силни лидери на кампуса и това е чудесно. Аз не усещам по никакъв начин да има разделение между хората. Дори, ако сравнявам със САЩ, там в университетите може да се усети някаква културна или социална разделеност дори и на тема различни щати на САЩ, докато тук, според мен, ако си студент на АУБ, то ти си студент на АУБ, независимо от националността.

- Каква е връзката на университета със студентите, когато вече не са част от академичната общност?
- Не винаги сме постигали максимално добрия резултат в това отношение, но в последните години работим усилено, за да затвърдим отношенията с възпитаниците ни и мога да кажа, че локално, тук в България, имаме много силна връзка с тях. През последните три години увеличихме броя на възпитаниците на университета, които са и в Борда на настоятелите, което е наистина важно. Наскоро инвестирахме в онлайн платформа за нашите възпитаници. От една страна, това помага да имаме по-лесен достъп до тях, но и те самите да имат по-добра връзка помежду си. Надявам се, когато ситуацията с пандемията се подобри, да организираме повече срещи. Това лято бях в САЩ, където имахме чудесни срещи с нашите възпитаници във Вашингтон и Бостън. Искахме да им покажем, че се интересуваме от тях, от това, какви успехи постигат. Те като едни успешни хора, могат да бъдат полезни на нашите настоящи студенти, като им предлагат менторство или стажантски програми. Добре съзнаваме, че нашите възпитаници са показател за успеха на университета и затова полагаме усилия за добра и силна връзка с тях.

- Как оценявате успехите на университета през успехите на вашите студенти?
- Това със сигурност зависи от тяхната обратна връзка, която те искат да ни дадат. Но с онлайн платформата, която създадохме наскоро, можем да поддържаме връзка с тях. Да кажем, след събитията във Вашингтон и в Бостън можем отново да се свържем с тези хора и да продължим да следим какво се случва с тях. Общо възпитаниците на университета са 5400, ако броим и магистърската програма, която имаме в София, а в базата данни има около хиляда души, така че трябва да продължим да работим в тази посока. Ние продължаваме да следим къде са нашите възпитаници по света и като работни места. Например, имаме много възпитаници, които работят в "Google" в Сан Франциско. За нас е важно да видим как са се развили, за да използваме това като доказателство за образованието, което АУБ дава.

- Споменавате за много успешни хора, преминали през АУБ, какви са преподавателите, които изграждат тези успешни хора?
- Имаме преподаватели от цял свят, около половината са българи, останалите са от други страни. Когато наемаме преподавател, ние се опитваме да наемем най-интересния и добрия възможен. Едно от най-важните неща, които се опитваме да разберем в процеса на наемане, е доколко тези хора се чувстват комфортно да преподават в малка институция. Всъщност, голяма част от качеството на образованието в университета не идва само от това, което се случва в класните стаи, но и от отношенията на преподавателите със студентите извън тях, когато им дават съвети, когато им осигуряват помощ да участват в стажове или да намерят работно място. Имаме и преподаватели, които са много добри в изследователската дейност, както и хора, които имат докторска степен от някои от най-престижните университети в света. Стремим се да създадем една преподавателска база от хора, които имат различни качества, различни таланти.

- В началото споменахте за трудните първи години на Американския университет. Как за тези тридесет години АУБ успя да се впише в живота в Благоевград?
- Това е интересен въпрос и всъщност сме благодарни, че общината наистина направи много в тези първи години. В голяма степен благодарение на общината и на тогавашния кмет ние изобщо се намираме в Благоевград. Не е необичайно да има понякога предизвикателства между университета и града, в който този университет се намира, но смятам, че нашите студенти искат да бъдат едни отговорни граждани, те по принцип са такива и искат да допринесат за развитието на града. Ние също се опитваме да задълбочим отношенията, за да имат студентите повече интересни неща за правене, но от друга страна да може самите те да допринасят за благото на града. В много отношения Благоевград е чудесно място за дом на този университет, защото има много ресторанти, клубове, магазини, всичко, от което студентите се нуждаят. Можеш да се движиш навсякъде, нямаш нужда от кола, тихо е, красиво, има много открити пространства, където хората да се събират. Мисля, че Благоевград е едно чудесно място за наш дом и мисля, че тези, които познават лично началото на историята на АУБ, винаги ще са благодарни на града за това, че ни е предоставил дом.

- Как виждате следващите тридесет години на университета?
- Бихме искали университетът да се разрасне като брой студенти. Не да стане огромен, но да кажем 50 процента повече, отколкото са в момента. Бихме искали и всичко да се намира тук, в главния кампус. Говорили сме с кмета на общината, не е нещо, което искаме да се случи веднага, но е част от стратегическия ни план. В момента половината неща се случват в главната ни сграда в центъра на Благоевград и със сигурност ще е полезно за нашата общност всичко да е на едно място. Другото, което бихме искали е, когато се увеличи броят на студентите, да се промени съотношението на българските и чуждестранните студенти на 55 процента български и 45 чуждестранни, т.е. да увеличим процента на чуждестранните студенти. Аз лично бих искал да видя повече студенти от САЩ, които да учат тук. Мисля, че за тях ще е изключително полезно да дойдат тук и да се срещнат със студентите в АУБ, които са доста различни от студентите в САЩ. Бих искал и да развиваме нашите специалности, да въвеждаме и нови, защото, както виждаме, светът, в който живеем, се променя стряскащо бързо, така че студентите да могат да се адаптират в този свят. Също така бих искал да развиваме нашите магистърски програми в София. Като обобщение, искам репутацията на университета да се подобрява, защото например в Западна Европа и в САЩ не сме толкова познати, а това, което нашите възпитаници правят и успехите, които постигат, са огромни. /НТ/
/РЗ/