site.btaНова книга изследва говора на българите в Раховец, Призренско

По програма за изследване на българската диаспора извън страната издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“ публикува книгата „Говорът на българите в Раховец, Призренско“. Автор на монографията е Лучия Антонова-Василева – проф. д-р в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките.

Трудът представлява проучване на диалекта в Раховец, Република  Косово – малко градче, разположено на около 20 км северозападно от гр. Призрен – център на най-големия лозар­ски и винарски район в Косово. Името на селището се изписва Rahovec на албански език (където личи рефлекс е на старобъл­гарската предна ерова гласна, типичен за българския език), а на сръбски – Orahovac. То спада към област Gjakova (албански) или Đakovica//Ђаковица (сръбски). Раховец е отбелязван на ста­ри карти и в документи под името Равац през 1770 г., а също така и като Rahuaz, Rahuiz, Rahova, Ravaz, Rahovce и др. С името Orahovac е отбелязан за първи път през 1911 г. През ХІХ в., кога­то се обособяват вилаетите в Призренско, този град става център на областта Санджак, която включва Призрен, Раховец, Тетово, Гостивар и Лума.

Карта на местоположението на гр. Раховец и на селищата, населени с българи, в Република Косово

Селището е старинно. На територията на общината са разкрити редица археологически факти, които показват наличието на реликти от древни населени места, произхождащи от ранната романска епо­ха. Но езиковите факти и спомените на населението доказват, че основите на българската народност, установена там по вре­ме на Първата българската държава (хан Пресиян, 836 –852 г.) и възстановена по време на Втората българска държава (цар Иван Асен, 1218–1241 г.; цар Георги Тертер I, 1283–1284 г.), се пазят в тези откъснати от съвременната българска държавност области и до наши дни. В региона местните жители са известни като „бугарски“ или „бугари“ заради тяхната историческа принадлежност към България, за която съществуват различни  схващания. На паметник, свързан с последната война в Косово, са изписани имената на жители с тази фамилия. В миналото тя е била много по-широко разпространена. Местния говор също е известен като „бугарски“ или  „bugarishtja“.

В настоящото изследване се привеждат исторически  сведения за селището и за изконния характер на българското  население в Призренско. Описанието на съвременното състояние на езиковата система се извършва на базата на лично събран диалектен материал. Специално внимание се обръща на  проявата на типичните за българския език  особености – загубата на синтетизма в именната и в глаголната  система; разпадането на склонението, от което в диалекта се откриват само отделни елементи като родително-винителна форма и други архаични облици, свойствени и за българските говори; отсъствието на употреба на инфинитив, образуване на формите за бъдеще време с неизменяема частица и форма за сегашно време на глаголите; удвояването на допълнението; употреба на задпоставен определителен член и др. Доказва се, че диалектът не е някакво изолирано езиково явление, а е свързан по своите особености с говорите в съседните области Гòра и Жупа. Заедно с тях той принадлежи към крайните северозападни български говори, обхващащи граничните територии между Северозападна България и Източна Сърбия, като споделя и някои от особеностите на крайните югозападни говори, разположени на територията на Република Северна Македония и Албания.

Трудът представя описание на фонетичните и на морфологичните особености, както и на специфичните морфосинтактични и лексикални черти на говора, като те се съпоставят с успоредни явления в български и в сръбски език на диалектно равнище. Изданието включва диалектни текстове – образци от говора. Изследването има принос към опознаването на езиковата  ситуация в една откъсната и позабравена от нашата лингвистика  област, която още от Средновековието се определя като гранична зона между българската и сръбската народност.

БАН