site.btaАудиовизуална инсталация е първото събитие от поредицата "Театър на стихиите"

EZ 09:53:31 22-10-2021
EH0950EZ.005
Култура - изкуство - проект

Аудиовизуална инсталация е първото събитие от поредицата "Театър на стихиите"

София, 22 октомври /Даниел Стоянов, БТА/
"Маелстрьом. Въведение в спиралната паника" - аудиовизуална имерсивна инсталация, е първото събитие от поредицата на "Метеор" под общото заглавие "Театър на стихиите". Представянето е на 27 и 28 октомври в галерия "Структура", съобщават организаторите.

Концепцията е на Боян Манчев и Ани Васева, които са автори и на видеото, заедно с Иван Николов. Звукът е на Ангел Симитчиев.

"Инсталацията се опитва да свърже новаторските търсения в полето на съвременната наука, философия и изкуство, хвърлящи нова светлина върху връзката между човешката дейност и природните сили. Тя изследва както визионерския потенциал на науката и философията, така и експерименталните визии на изкуството, които в изключителни мигове успяват да хвърлят мълниеносна светлина в мрака на непознатото, изсичайки непознат, фантастичен, често пъти чудовищен релеф", разказва философът Боян Манчев.

Нарушава ли огледалното отражение физическите закони? Съществува ли спирална симетрия, или спиралите са хирално чисти образувания, които определят посоката на въртене на света и на завихрянето на формите, които го изграждат? Чудовищна, непонятна архитектура, която ни поглъща в бушуващата пяна, която ни изстрелва към спиралата на галактиките, допълва Манчев.

МАЛКО ИСТОРИЯ

През 1917 г. година шотландският биолог Д`Арси Уентуърт Томпсън публикува прочутата си книга "Върху растежа и формата" (On Growth and Form), в която предизвиква Дарвиновата теория, изказвайки предположението, че природният морфогенезис - формирането на биологични структури - следва физически закономерности, разказва философът Боян Манчев. Един от забележителните примери на Томпсън е раковината на главоногото Nautilus pompilius, чиято логаритмична спирала следва числовата редица на Фибоначи, доближавайки се до "златното сечение", обсесия на учени и творци от хилядолетия насам. На свой ред, спиралата, изследвана от Томпсън, има обсесивно въздействие върху изкуството от последния век - от Льо Корбюзие до Джаксън Полък, и от Мис ван дер Рое до Ричард Хамилтън. Но самата спирала на Томпсън сякаш следва спиралните обсесии на неговите съвременници Ван Гог и Мунк.

През 1951 г. Ричард Хамилтън, един от пионерите на това, което по-късно ще бъде наречено концептуално изкуство, представя в ICA, в Лондон, изложба, модел на новата форма на художествената инсталация, вдъхновена от Д`Арси Уентуърт Томпсън, чието заглавие повтаря почти дословно заглавието на книгата му - Growth and Form. Специалистът по масовото несъзнавано и колективните психози Алфред Хичкок не закъснява да оцени потенциала на спиралната паника. Седем години след изложбата на Хамилтън, през 1958 г., Хичкок снима "Световъртеж" (Vertigo), заплетен и объркан филм, опитващ се да създаде усещане за психологически въртоп, чийто най-запомнящ се образ остава странната за стилистиката му анимирана розова поп-спирала, дело на графичния дизайнер на филма Сол Бас, коментира Манчев. По думите му така, както Хамилтън се вдъхновява от теориите на учения-визионер, но и от неговите илюстрации, Хичкок ползва паранаучните обсесии, но на свой ред заемайки поетиката на визуалните експерименти на съвременното изкуство.

Но дали това не е самият импулс на творчеството, което може да ни издигне спирално към звездите или потопи във водовъртежа? Не е ли това двойната спирала, в която, търсейки център, непрекъснато пропадаме или се завъртаме, дори против волята си, вихрено нагоре? Водната пързалка на опита ни в краткия, неимоверно краткия интервал между бездните на минерала и на дима? Упражнение по спускане в Маелстрьом - което неизбежно предстои?

Инсталацията е осъществена от "Метеор" с подкрепата на националния фонд "Култура" и е част от съвместния проект Tempus Fugit на "Гьоте институт" и Френския институт в България, в рамките на Френско-германски културен фонд.
/ЕХ/