site.btaНационалният исторически музей продължава проучванията на Букелон - ловната крепост на императори и султани

Националният исторически музей продължава проучванията на Букелон - ловната крепост на императори и султани
Националният исторически музей продължава проучванията на Букелон - ловната крепост на императори и султани

EZ 15:59:31 22-10-2021
AK1555EZ.006
Култура - археология - НИМ - Букелон

Националният исторически музей продължава проучванията на Букелон - ловната крепост на императори и султани

София, 22 октомври /Даниел Стоянов, БТА/
След едногодишно прекъсване Националният исторически музей (НИМ) e подновил археологическите проучвания на една от най-впечатляващите крепости от Средновековието - Букелон край с. Маточина, съобщават от НИМ.


Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението й със средновековната кула.


Проучен е сектор от представителна сграда, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото й ниво е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV - V в.



В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, е разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно дялани каменни блокове. Дебелината й достига до 2,15 м. На този етап на проучванията най-ранната дата за нейния градеж е пети век пр. н.е.


В една от контролните траншеи е разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица. Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. "Засега не може да се определи предназначението му", казват от НИМ. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от 4-5 век, както и шлака.



Продължили са и проучванията около кулата. От източната й страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. "Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата", допълват от НИМ.


Изследователският екип е с научен ръководител д-р Мариела Инкова - ръководител на отдел "История на България през средните векове (7-17 век)" в НИМ, заедно с Панайот Антонов (НИМ), Ирена Русева (Исторически музей - Свиленград), д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).


Финансирането е по проект на НИМ и е осигурено от Министерството на културата и община Свиленград.

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:05 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация