site.btaСпоред учен, Шумен е бил резиденция на Иван Шишман докато е бил престолонаследник
EZ 17:23:01 23-10-2021
MM1721EZ.011
епиграф - надпис - нов прочит
Според учен, Шумен е бил резиденция на Иван Шишман докато е бил престолонаследник
София, 23 октомври /Ирина Симеонова, БТА/
Според нов прочит и интерпретация на отдавна известен каменен надпис от Шумен, крепостта е била резиденция на Иван Шишман докато е бил престолонаследник. Новият коментар е на епиграфа гл. ас. Николай Шаранков от Софийския университет. Той представи своето виждане за шуменския надпис на Иван Шишман по време на международната онлайн конференция на тема "Залезът на Балканското Средновековие".
Форумът е организиран от секцията "Средновековна история" към Института за исторически изследвания при БАН, катедрата "История на Византия" към Философския факултет на Белградския университет и Архива?на Сръбската православна църква. Той се прави по случай 650 години от смъртта на царете Иван Александър и Стефан Урош V и от битката при Черномен.
Шаранков прави леки корекции в досегашното четене, нова интерпретация и датировка. Надписът е открит при археологически разкопки през 1966 г. сред срутени камъни в крепостната стена и представлява плоча за вграждане.
Според досегашните интерпретации е датиран във времето на самостоятелното управление на Иван Шишман, когато неговия баща - Иван Александър трябва да е бил покойник. До сега са предлагани като дати или годините 1378/1379 г. или 1392/1393 г. Шаранков отбеляза, че през 1381 г. крепостта е отнета от България вследстиве на похода на Али паша. Така някои автори смятат, че в началото на 90-те години тя е била върната в пределите на държавата ни, и в нея цар Иван Шишман се е установил, след обсаждането на Търново.
Шаранков подкерпя виждането на археолога Коста Хаджиев, според когото надписът е официален текст, а не случайно издраскано послание. Епиграфът смята, че в превод надписът би звучал като: "В индикт първи, аз, младият цар Иван Шишман, син на великия цар Иван Александър, дойдох в град Шумен да царувам с помазване от небесния цар Христос. А аз, Срацо, внук на великия епикерний Срацимир, написах тези думи."
"Според тази интерпретация надписът документира официалното обявяване на Иван Шишман за млад цар или престолонаследник със съответната церемония и определянето на Шумен за негова резиденция, по същия начин както предишния млад цар - синът на Иван Александър от първия му брак Иван Срацимир, е бил установен още като престолонаследник във Видин", каза Шаранков. Епиграфът отбеляза, че липсва информация за церемонията при която се обявява престолонаследника в България по това време.
Развитието и значимостта на Шумен през този период, разкрити от обстойните археологически проучвания, се съглъсуват напълно с представата за града като владетелски център, коментира епиграфът.
Определението "млад цар" поставя паметника при управлението на цар Иван Александър, чието назоваване като велик цар също насочва към жив владетел, а не към починал преди години или дори деситилетия предишен владетел, ако приемем интерпретацията, че надписът е от края на управлението на Шишман, коментира Шаранков. Според него датата на надписа би трябвало да бъде между септември 1362 и август 1363 г., което не противоречи на останалите данни за развитието на титулатурата на Иван Шишман, както и за предполагаемата му възраст в това време.
Шаранков уточнява, че титлата млад цар, давана на престолонаследника, се среща само при управлението на Иван Александър отнесена към двамата му синове Иван Срацимир и Иван Шишман през различни периоди. Възможно е тя да е същестувавала и по-рано, но при оскъдицата на домашни извори за българските престолонаследници, няма как да разберем това, допълни ученият. Предполага се, че титлата се появява на Балканите под унгарско влияние, тъй като в Унгария тя е характерна обикновено в латинската си форма още в края на ХII в. В България вероятно навлиза от Сърбия, където се среща като млад крал още във втората половина на ХIII в. и се използва до края на ХIV в.
/ММ/
MM1721EZ.011
епиграф - надпис - нов прочит
Според учен, Шумен е бил резиденция на Иван Шишман докато е бил престолонаследник
София, 23 октомври /Ирина Симеонова, БТА/
Според нов прочит и интерпретация на отдавна известен каменен надпис от Шумен, крепостта е била резиденция на Иван Шишман докато е бил престолонаследник. Новият коментар е на епиграфа гл. ас. Николай Шаранков от Софийския университет. Той представи своето виждане за шуменския надпис на Иван Шишман по време на международната онлайн конференция на тема "Залезът на Балканското Средновековие".
Форумът е организиран от секцията "Средновековна история" към Института за исторически изследвания при БАН, катедрата "История на Византия" към Философския факултет на Белградския университет и Архива?на Сръбската православна църква. Той се прави по случай 650 години от смъртта на царете Иван Александър и Стефан Урош V и от битката при Черномен.
Шаранков прави леки корекции в досегашното четене, нова интерпретация и датировка. Надписът е открит при археологически разкопки през 1966 г. сред срутени камъни в крепостната стена и представлява плоча за вграждане.
Според досегашните интерпретации е датиран във времето на самостоятелното управление на Иван Шишман, когато неговия баща - Иван Александър трябва да е бил покойник. До сега са предлагани като дати или годините 1378/1379 г. или 1392/1393 г. Шаранков отбеляза, че през 1381 г. крепостта е отнета от България вследстиве на похода на Али паша. Така някои автори смятат, че в началото на 90-те години тя е била върната в пределите на държавата ни, и в нея цар Иван Шишман се е установил, след обсаждането на Търново.
Шаранков подкерпя виждането на археолога Коста Хаджиев, според когото надписът е официален текст, а не случайно издраскано послание. Епиграфът смята, че в превод надписът би звучал като: "В индикт първи, аз, младият цар Иван Шишман, син на великия цар Иван Александър, дойдох в град Шумен да царувам с помазване от небесния цар Христос. А аз, Срацо, внук на великия епикерний Срацимир, написах тези думи."
"Според тази интерпретация надписът документира официалното обявяване на Иван Шишман за млад цар или престолонаследник със съответната церемония и определянето на Шумен за негова резиденция, по същия начин както предишния млад цар - синът на Иван Александър от първия му брак Иван Срацимир, е бил установен още като престолонаследник във Видин", каза Шаранков. Епиграфът отбеляза, че липсва информация за церемонията при която се обявява престолонаследника в България по това време.
Развитието и значимостта на Шумен през този период, разкрити от обстойните археологически проучвания, се съглъсуват напълно с представата за града като владетелски център, коментира епиграфът.
Определението "млад цар" поставя паметника при управлението на цар Иван Александър, чието назоваване като велик цар също насочва към жив владетел, а не към починал преди години или дори деситилетия предишен владетел, ако приемем интерпретацията, че надписът е от края на управлението на Шишман, коментира Шаранков. Според него датата на надписа би трябвало да бъде между септември 1362 и август 1363 г., което не противоречи на останалите данни за развитието на титулатурата на Иван Шишман, както и за предполагаемата му възраст в това време.
Шаранков уточнява, че титлата млад цар, давана на престолонаследника, се среща само при управлението на Иван Александър отнесена към двамата му синове Иван Срацимир и Иван Шишман през различни периоди. Възможно е тя да е същестувавала и по-рано, но при оскъдицата на домашни извори за българските престолонаследници, няма как да разберем това, допълни ученият. Предполага се, че титлата се появява на Балканите под унгарско влияние, тъй като в Унгария тя е характерна обикновено в латинската си форма още в края на ХII в. В България вероятно навлиза от Сърбия, където се среща като млад крал още във втората половина на ХIII в. и се използва до края на ХIV в.
/ММ/
news.modal.header
news.modal.text