site.btaБудители винаги трябва да има, защото човечеството обича да бъде приспивано, казва проф. Иван Станков
EZ 09:57:31 01-11-2021
RZ0955EZ.002
Русе - интервю - проф. Иван Станков
Будители винаги трябва да има, защото човечеството обича да бъде приспивано, казва проф. Иван Станков
Русе, 1 ноември /Мартин Пенев, БТА/
Будителят е авторитет. Днес авторитетът е инфлуенсърът. Днес и най-посредственият инфлуенсър има повече последователи от тези, които са имали Левски и Ботев, взети заедно. Но будители винаги трябва да има, защото като цяло човечеството обича да бъде приспивано. Това каза в интервю за БТА проф. Иван Станков - писател, преводач и преподавател по българска литература във Великотърновския университет.
Той е носител на тазгодишната национална литературна награда "Елиас Канети" в Русе. Призът му бе връчен за книгата "Вечерна сватба" на церемония в Доходното здание в крайдунавския град на 29 октомври /петък/, в навечерието на Деня на народните будители.
На въпрос дали са нужни будители днес, професорът отговаря, че вече е загубил увереност.
"Писал съм за будителите, говорил съм публично и тържествено за тях. Днес съм обезкуражен. През 80-те години Йордан Радичков казваше: "Някога един гледаше Бога, друг гледаше дявола. Сега никой не гледа ни Бога, ни дявола. Всеки гледа телевизия".
Днес всеки е във "фейса". Хората имат фейсбук и мнозина от тях нямат живот извън профила си. Умберто Еко има десетина статии по въпроса и нямаше фейсбук до края (твърдеше, че Конституцията му дава това право). Човекът от фейса няма нужда от събуждане, защото реално не спи", казва проф. Станков.
Будителите трябва да са хората на правите текстове
По думите му днес будителите трябва да са хората на правите текстове. С литература не можеш да събудиш никого.
"Писателят би могъл да бъде будител, но с прави текстове. Като Добри Чинтулов. Не знам дали днес щяха да му повярват. Защото авторът на "Стани, стани юнак Балкански" е бил по-скоро кротък човек. Съвременният писател има будителски шансове, ако е близък до медиите или още по-добре - да е техен продукт", обяснява професорът.
Той споделя, че неговите будители са мъртвите писатели.
"И когато проповядвам в час идеите им, старая се да дрънча на свой ред с патинясалия възрожденски училищен звънец", казва университетският преподавател, изучил много студенти.
На въпрос дали усеща благодарността им, проф. Станков отговаря, че от бившите си студенти има доста приятели.
"Все пишещи хора - изследователи, поети, белетристи, журналисти. Но почти всичките са от по-предишни времена. От последните години се броят на пръсти. Може би и аз остарях, а студентите, както и учениците, обичат младите преподаватели. Благодарност не съм търсил. А и няма как да съм сигурен, че я заслужавам. Но съм щастлив с приятелствата, които ми останаха през годините. Пък и пандемията ограничи контактите. Има студенти, които сега започнаха втори и дори трети курс, а още не са виждали жив преподавател. Като в някаква антиутопия", казва проф. Станков.
Българската литература е в много силен възход
По думите на писателя на фона на всичките кризи, сполетели страната през последните години, българската литературата е в много силен възход.
"Не искам да споменавам имена, защото имам доста приятели между писателите и не бих искал да пропусна някого, а това би погълнало обема на цялото интервю. Но обърнете се само към финалните номинации, шорт-листите на националните литературни награди през последните няколко години - на Портал "Култура", на "Перото" и Националния център на книгата, на конкурса "Йордан Радичков", на "Елиас Канети", на "Хр. Г. Данов", на "Йордан Йовков". Какви книги стигаха до финалите! Всичките по някакъв начин тревожни и много човешки. При това - дотук става дума само за съвременната проза. А поезията, а драматургията, а детските книги", пита проф. Станков.
Според него в прозата като че ли нещата са най-видими, макар че обикновено тенденциите се усещат най-добре в поезията - тя е най-чувствителна, нейната реакция е най-нервна.
"Но аз следя повече прозата. И там нещата много ми харесват. Радват ме и младите. Обръщането назад към миналото е само една от тенденциите. Голямата тема на повечето книги е съвременният човек, видян в цялата му екзистенциална несигурност и битийна тревога, несъвместимостта му с тъмните страни на живота, вътрешният бунт срещу ерозиите на света, който всеки един от нас носи в себе си. С угриженост за човека, с милост към неговите слабости и с кураж зарежда днешната българската литература своите читатели, които, подобно на самата нея, ми се струват все по-живи", споделя проф. Иван Станков.
Да си писател отдавна не означава да си Говорещият гражданин
По думите му да си писател отдавна не означава да си Говорещият гражданин.
"Днес, в епохата на правите текстове, писателите и читателите на художествени текстове оформят заедно един особен кръг в националното културно тяло, където правото мерене е забранено. Това е кръгът на метафорите, на трансформация и репресия върху реалността, за да може да се извлече от нея художествената екстракция. Иначе има много други профилирани читатели - на техническа, психологическа, политическа, мемоарна и прочее литератури. Струва ми се също, че художественият сектор на писателите и читателите, се освободи от филологизма, с който бе оцветена литературата от 90-те и от първото десетилетие на новия век. Сега тя е по-отворена, по-широк е хоризонтът й и повече читатели се включват в процеса. А те, читателите, са най-важният елемент на всеки национален литературен процес", казва проф. Станков.
Той е автор на трилогията с разкази "Спомени за вода. Dm" (2014), "Улици и кораби. Gm" (2017) и "Имена под снега. А7" (2019). "Вечерна сватба" е четвъртата му белетристична книга.
Идеята за "Вечерна сватба"
Според писателя преди реално да се появи от небитието идеята за "Вечерна сватба", имал вече оформено твърдо решение следващата му книга да бъде преместена в други времена.
"В първите три книги бях поместил собственото си време. Всичко в тях или го бях видял, или го бях измислил, стъпил върху твърдата земя на моя личен житейски и литературен опит. Чувствах се изписан, разказан, някак разсъблечен, почти изчерпан. Исках следващата ми книга да бъде "по-писателска", извънземна спрямо моята индивидуална литературна планета. Да бъде опит в някакъв по-показен, по-видим артистизъм.
Бягството в "другите" времена означаваше някъде в миналото, понеже бъдещето не е моя територия. От професионалните ми занимания с литература в университета за мен бе най-удобно да се преместя във времето между войните. От всички далечни времена този период е най-близката далечина. А и се чувствах добре там, оттам бяха повечето от писателите, които съм изследвал и които преподавам.
Трябваше ми още да си избера и град. И изборът на Русе, градът на моето детство и юношество, се оказа предрешен. Трябваше ми още тъканта на самото тогавашно време, видяна през хората му. За това пък помогнаха старите русенски вестници, от които си взех някои от прототипите, сюжетите и детайлите", разказва авторът.
Проф. Иван Станков е автор и на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов. Превежда от румънски книгите на Мирча Картареску, Дан Лунгу.
/РЗ/
RZ0955EZ.002
Русе - интервю - проф. Иван Станков
Будители винаги трябва да има, защото човечеството обича да бъде приспивано, казва проф. Иван Станков
Русе, 1 ноември /Мартин Пенев, БТА/
Будителят е авторитет. Днес авторитетът е инфлуенсърът. Днес и най-посредственият инфлуенсър има повече последователи от тези, които са имали Левски и Ботев, взети заедно. Но будители винаги трябва да има, защото като цяло човечеството обича да бъде приспивано. Това каза в интервю за БТА проф. Иван Станков - писател, преводач и преподавател по българска литература във Великотърновския университет.
Той е носител на тазгодишната национална литературна награда "Елиас Канети" в Русе. Призът му бе връчен за книгата "Вечерна сватба" на церемония в Доходното здание в крайдунавския град на 29 октомври /петък/, в навечерието на Деня на народните будители.
На въпрос дали са нужни будители днес, професорът отговаря, че вече е загубил увереност.
"Писал съм за будителите, говорил съм публично и тържествено за тях. Днес съм обезкуражен. През 80-те години Йордан Радичков казваше: "Някога един гледаше Бога, друг гледаше дявола. Сега никой не гледа ни Бога, ни дявола. Всеки гледа телевизия".
Днес всеки е във "фейса". Хората имат фейсбук и мнозина от тях нямат живот извън профила си. Умберто Еко има десетина статии по въпроса и нямаше фейсбук до края (твърдеше, че Конституцията му дава това право). Човекът от фейса няма нужда от събуждане, защото реално не спи", казва проф. Станков.
Будителите трябва да са хората на правите текстове
По думите му днес будителите трябва да са хората на правите текстове. С литература не можеш да събудиш никого.
"Писателят би могъл да бъде будител, но с прави текстове. Като Добри Чинтулов. Не знам дали днес щяха да му повярват. Защото авторът на "Стани, стани юнак Балкански" е бил по-скоро кротък човек. Съвременният писател има будителски шансове, ако е близък до медиите или още по-добре - да е техен продукт", обяснява професорът.
Той споделя, че неговите будители са мъртвите писатели.
"И когато проповядвам в час идеите им, старая се да дрънча на свой ред с патинясалия възрожденски училищен звънец", казва университетският преподавател, изучил много студенти.
На въпрос дали усеща благодарността им, проф. Станков отговаря, че от бившите си студенти има доста приятели.
"Все пишещи хора - изследователи, поети, белетристи, журналисти. Но почти всичките са от по-предишни времена. От последните години се броят на пръсти. Може би и аз остарях, а студентите, както и учениците, обичат младите преподаватели. Благодарност не съм търсил. А и няма как да съм сигурен, че я заслужавам. Но съм щастлив с приятелствата, които ми останаха през годините. Пък и пандемията ограничи контактите. Има студенти, които сега започнаха втори и дори трети курс, а още не са виждали жив преподавател. Като в някаква антиутопия", казва проф. Станков.
Българската литература е в много силен възход
По думите на писателя на фона на всичките кризи, сполетели страната през последните години, българската литературата е в много силен възход.
"Не искам да споменавам имена, защото имам доста приятели между писателите и не бих искал да пропусна някого, а това би погълнало обема на цялото интервю. Но обърнете се само към финалните номинации, шорт-листите на националните литературни награди през последните няколко години - на Портал "Култура", на "Перото" и Националния център на книгата, на конкурса "Йордан Радичков", на "Елиас Канети", на "Хр. Г. Данов", на "Йордан Йовков". Какви книги стигаха до финалите! Всичките по някакъв начин тревожни и много човешки. При това - дотук става дума само за съвременната проза. А поезията, а драматургията, а детските книги", пита проф. Станков.
Според него в прозата като че ли нещата са най-видими, макар че обикновено тенденциите се усещат най-добре в поезията - тя е най-чувствителна, нейната реакция е най-нервна.
"Но аз следя повече прозата. И там нещата много ми харесват. Радват ме и младите. Обръщането назад към миналото е само една от тенденциите. Голямата тема на повечето книги е съвременният човек, видян в цялата му екзистенциална несигурност и битийна тревога, несъвместимостта му с тъмните страни на живота, вътрешният бунт срещу ерозиите на света, който всеки един от нас носи в себе си. С угриженост за човека, с милост към неговите слабости и с кураж зарежда днешната българската литература своите читатели, които, подобно на самата нея, ми се струват все по-живи", споделя проф. Иван Станков.
Да си писател отдавна не означава да си Говорещият гражданин
По думите му да си писател отдавна не означава да си Говорещият гражданин.
"Днес, в епохата на правите текстове, писателите и читателите на художествени текстове оформят заедно един особен кръг в националното културно тяло, където правото мерене е забранено. Това е кръгът на метафорите, на трансформация и репресия върху реалността, за да може да се извлече от нея художествената екстракция. Иначе има много други профилирани читатели - на техническа, психологическа, политическа, мемоарна и прочее литератури. Струва ми се също, че художественият сектор на писателите и читателите, се освободи от филологизма, с който бе оцветена литературата от 90-те и от първото десетилетие на новия век. Сега тя е по-отворена, по-широк е хоризонтът й и повече читатели се включват в процеса. А те, читателите, са най-важният елемент на всеки национален литературен процес", казва проф. Станков.
Той е автор на трилогията с разкази "Спомени за вода. Dm" (2014), "Улици и кораби. Gm" (2017) и "Имена под снега. А7" (2019). "Вечерна сватба" е четвъртата му белетристична книга.
Идеята за "Вечерна сватба"
Според писателя преди реално да се появи от небитието идеята за "Вечерна сватба", имал вече оформено твърдо решение следващата му книга да бъде преместена в други времена.
"В първите три книги бях поместил собственото си време. Всичко в тях или го бях видял, или го бях измислил, стъпил върху твърдата земя на моя личен житейски и литературен опит. Чувствах се изписан, разказан, някак разсъблечен, почти изчерпан. Исках следващата ми книга да бъде "по-писателска", извънземна спрямо моята индивидуална литературна планета. Да бъде опит в някакъв по-показен, по-видим артистизъм.
Бягството в "другите" времена означаваше някъде в миналото, понеже бъдещето не е моя територия. От професионалните ми занимания с литература в университета за мен бе най-удобно да се преместя във времето между войните. От всички далечни времена този период е най-близката далечина. А и се чувствах добре там, оттам бяха повечето от писателите, които съм изследвал и които преподавам.
Трябваше ми още да си избера и град. И изборът на Русе, градът на моето детство и юношество, се оказа предрешен. Трябваше ми още тъканта на самото тогавашно време, видяна през хората му. За това пък помогнаха старите русенски вестници, от които си взех някои от прототипите, сюжетите и детайлите", разказва авторът.
Проф. Иван Станков е автор и на монографични изследвания върху творчеството на Асен Разцветников, Йордан Йовков, Димитър Талев, Васил Попов, Борис Христов. Превежда от румънски книгите на Мирча Картареску, Дан Лунгу.
/РЗ/
news.modal.header
news.modal.text