site.btaВажно е семейството и училището да си партнират в процеса на тестване на децата за коронавирус, смятат психолози

EZ 07:15:01 11-11-2021
PP0703EZ.031 07:15
деца - училище - тестване - психолози

Важно е семейството и училището да си партнират
в процеса на тестване на децата за коронавирус,
смятат психолози


София, 11 ноември /Анелия Цветкова, БТА/
Мястото на децата е в училище, а условието да бъдат тествани, за да бъдат в клас, е добро решение на фона на социалната изолация и онлайн обучението, каза за БТА психологът Калин Гайтанджиев. По думите му, училището, освен образователната си функция, помага на децата да градят социални умения, учи ги да бъдат самостоятелни. На учителите вероятно ще им бъде трудно в процеса на тестване за коронавирус, защото ще правят нещо, което не им е специфично, но трябва да се дава превес на това, кое е по-добро за детето, а категорично за детето е по-добре да бъде в училище, посочи Гайтанджиев.
В процеса на тестване е важно семействата и училището да си партнират. Ако партнирането е изградено, и семейството и училището са намерили подходящ начин за това, въобще няма да бъде поставен въпросът дали тестването ще бъде стресиращо за децата, коментира психологът и фамилен психотерапевт Иван Павлов.
Според Калин Гайтанджиев трябва да се зададе базисният въпрос кое е най-добро за детето и как да се постигне това. Според него крачка напред е решението децата от 1-ви до 4-ти клас да присъстват в училище. За малките деца училището е най-необходимо, там трябва да седи някой, да им държи ръката, докато се учат да изписват буквите, а също за тях това е началото, в което се отделят от семейството и започват да стават самостоятелни, посочи психологът. Той допуска, че ще бъде трудно на учителите, на които ще им се налага да тестват децата, но, по думите му, по-добро към момента от това не може да се измисли, за да бъдат децата в клас. За да бъдат децата по-малко тревожни и стресирани, е добре родителите да се включат в подкрепа на учителите в процеса на тестването, отбеляза още психологът.
На училището разчитаме предимно в неговата образователна форма, но това, което е не по-малко важно и остава на заден план, е, че децата, бидейки извън семейството, градят социални умения, стават част от нещо общо и голямо, каквито са класът, училището, училищната общност, посочи Калин Гайтанджиев. Той допълни, че този преход започва донякъде в детската градина, но училището е отделянето на детето от семейството, и в тази среда детето освен да се учи да пише и чете, се учи да става самостоятелно и да става част от нещо общо. По думите му, ако онлайн обучението, което е форма на изолация, може по някакъв начин все пак да ограмоти донякъде детето, категорично останалото, което осигурява училището, е отнето. И това вече започва да оказва своето влияние върху децата, те губят умението да бъдат част от общото, да функционират в общност, посочи психологът. В училище детето се учи да комуникира, да споделя емоции и да различава емоционалните състояния на другите - това става през играта, през конфликтите, които имат децата, и всичко това е социален опит. Това е по-голямата загуба за децата, защото, да, много трудно се учи онлайн, но може да се компенсира, другото обаче - не може, то няма как да се случи пред монитора, посочи Гайтанджиев.
Като следствие от социалната изолация и от онлайн обучението, у децата започва да преобладава чувството на униние, на тъга, което води до липсата на мотивация за учене, отбеляза още психологът. Той допълни, че при някои деца това води до агресивни изблици, защото те нямат възможност да изразходват натрупаното у тях като енергия и емоция. Човек, ако няма възможност да разходи натрупаната тъга, може да стигне до депресивни епизоди, които да прераснат в депресивно състояние, и това при по-големите, при децата в тийнейджърска възраст започва да се усеща. Неспособността да изразходваме това, което сме натрупали в нас, през група, която не е семейството, а през приятели, което става в учебната среда, пък води до бум на паническите атаки, отбеляза Калин Гайтанджиев. Той допълни, че възрастовата граница е паднала и децата започват да правят панически атаки в шести-седми клас.
Според Иван Павлов децата не правят изключение от това как възрастните преживяват в отрицателен план всяка една социална изолация. Ние, като човешки същества, сме обречени, в добрия смисъл на думата, да бъдем свързани помежду си. Изградили сме всичко това, което притежаваме, благодарение на възможността непрекъснато да поддържаме интензивни емоционални контакти помежду си, да живеем в общност, така че имаме тази необходимост, за да можем да бъдем емоционално, физически и социално здрави, посочи психологът.
По думите на Павлов, начинът, по който децата преодоляват определен тип кризи, а случващото се днес е здравна и социална криза, е много свързан с начина, по който възрастните преминават през този труден и непознат етап от нашия живот. Това, което се случва с възрастните, с тяхното емоционално, социално и физическо здраве, е в пряка връзка с развитието на децата и с начина, по който те преминават през този критичен етап. Затова грижата за психичното здраве на възрастните е ключова стъпка, за да може те да се погрижат за емоционалното състояние на децата, отбеляза Иван Павлов. Той изтъкна, че грижата за децата ще бъде едно добро следствие на начина, по който възрастните се грижат за себе си. Най-добрият съвет според него, който условно би могъл да бъде даден, е възрастните да се погрижат за това, което преживяват, за своята тревога, за страховете си, за неяснотата от това по какъв начин пандемията би се отразила на здравето, на икономическото им състояние, на бъдещето им.
Според Иван Павлов, след като осмислим и преживеем кризата, в която се намираме, тя вероятно би могла да се трансформира и във възможност да обогатим себе си, отношенията си, да имаме едно по-дълбоко разбиране за човешката природа, за човешките връзки, за смисъла на човешките взаимоотношения, и това да се превърне в една житейска мъдрост, която да ни даде по-добра перспектива напред във времето около грижата, която имаме към себе си, за близките си, за света около нас.



/ПП/