site.bta Стефан Данаилов за колегата си Димитър Манчев: Няма малки и големи роли, а малки и големи актьори

Димитър Манчев внасяше в живота ни повече смях и оживяваше делника. С уникалното си присъствие на сцената, на телевизионния екран и в киното той доказа, че няма малки и големи роли, а малки и големи актьори. Ще го запомня с невероятното му дарование и човешка доброта. Думите са от съболезнователен адрес на Стефан Данаилов по повод кончината на колегата му през януари 2009 г. в София. По това време Данаилов е министър на културата.

На въпрос при толкова дарби, кое е лошото в него, Димитър Манчев отговаря: „Сприхав съм. Осъзнавам се, но едва след като съм избухнал и белята е станала. Неизбежно идва и смирението ми, но трудно казвам „извинявай“. А, бе, труден съм си“. Днес се навършват 90 години от рождението на големия български актьор.

Той е роден на 17 юли 1934 г. в София. Като дете играе в театрално студио, а от 1946 до 1947 г. участва в детски радиотеатър. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. и е разпределен да играе в Народния театър, във Видин, за период от три години.

ПОЛОВИН ВЕК СЪС САТИРАТА

От 1962 г. той става част от трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, част от която са именитите актьори – Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова.

Дебютът на Манчев в Сатирата е с ролята на Коваджик в пиесата „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл, с режисьор Методи Андонов. В творческата му биография в театъра следват ролите на Щатала в постановката „Смъртта на Тарелкин“ от Ал. Сухово-Кобилин, г-н Фратю в „Чичовци“ от Иван Вазов, Гечев в „Римска баня“ от Станислав Стратиев, Гаврил в „Януари“ от Йордан Радичков и много други.

Димитър Манчев остава в състава на Сатиричния театър до 2008 г. Последната му роля е на Поцо във „В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, по постановка на Лилия Абаджиева. „Цялата творческа работа върху тази изключително трудна пиеса бе наистина като празник. Задължен съм на режисьорката, че ми се довери“, казва актьорът.

НИЕ СМЕ АРТИСТИ И НАШЕТО МЯСТО Е В БЮФЕТА

Любимо място на Димитър Манчев преди и след представление е клубът на Сатиричния театър, създаден през 1965 г., за който той отговаря за известен период от време.

„Беше наистина едно място, в което, освен да си кажеш наздраве, можеш да поговориш и за работа. Това беше заведение на цяла театрална София. Разкошно е, разкошно! Това е необходимост! Има го и в „Без вина виновни“ на Островски – Шмайлов го казва – „Ние сме артисти и нашето място е в бюфета“. Тя не е случайна тази реплика, не е случайна!“, разказва Димитър Манчев в книгата „Сатириците“ (2007), чийто автор е Румен Белчев.

НЕЗАБРАВИМИ РОЛИ В КИНОТО

Димитър Манчев се снима за първи път в киното през 1965 г. Той има 12 роли в популярни български филми – „Понеделник сутрин“, „Най-добрият човек, който познавам“, „Горещо пладне“, „Топло“.

Светослав Стратиев, сценарист на филма „Оркестър без имe“ , рисува образите на героите по имената на участващите актьори и така Димитър Манчев става кръчмарят Миташки. Сред колегите си Димитър Манчев е познат като отличен кулинар, сприхав характер и страстен любител на футбола. Сцените в кръчмата на Миташки са снимани в Созопол, любим град на актьора. „Морето е мястото, където човек трябва да става по-добър. Водата успокоява, гали те, кара те да се отдадеш на чувствата си. Дори бурното море, може да те направи по-добър, ако се замислиш колко преходно е всичко пред стихията“, казва той.

Над 150 роли има Димитър Манчев в театъра, киното и телевизията.

За особени заслуги към Сатиричния театър „Алеко Константинов“ той е награден със „Златен кукер“ (2007). Носител е на наградата на Молиеровите тържества през 1973 г. във Видин. Отличен е и със златна и сребърна значка на Съюза на артистите в България.

/ДД

ТЖ/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 14.1.2009 г.; в. „Дневен Труд“, 4.8.1998 г.; Енциклопедия българско кино, София, 2000 г.; в. „168 часа“, 24-30.8.2007 г.„ в. „Класа“, 9.2.2008 г.„ https://vidin-almanac.bg/artist/%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2/; https://uba.bg/%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%85%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B0/; https://e-vestnik.bg/5431/%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%82%D0/; https://artday.bg/2018-01-11-08-15-23/; https://m.slava.bg/profiles/748.html.