site.btaПопуляризиране на културно-историческото наследство на България и Румъния в трансграничната зона е в основата на проекта "Дунав – река с много обща история"

Популяризиране на културно-историческото наследство на България и Румъния в трансграничната зона е в основата на проекта "Дунав – река с много обща история". Той е реализиран от Фондация „Отворена длан“ и  е втори за организацията по Програма Интеррег V-A Румъния- България“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. 

След като изпълнихме първия си проект "Дунав – река с много история" се очертаха проблеми като младежка безработица, ниската активност, миграцията, пряко свързани с ниския капацитет на управление, неустойчивото развитие, непознаване, използване и популяризиране на общата ни история с Румъния. Така започнахме работа по втория ни проект, чиято цел е опазване, съхранение, развитие и популяризиране на културно-историческото наследство на България и Румъния в трансграничната зона, каза за БТА Ралица Таслакова, координатор във фондацията "Отворена длан".

"За постигането на поставените цели използвахме иновативни методи. Първо проучихме културно-исторически обекти в Румъния и България, които са с обща история. За целта с нас работиха историци от двете държави. Те проучиха сгради от двете страни на Дунав и избраха 18, които да станат част от проекта – пропорционално разпределени по девет за България и за Румъния. След проучването им ги заснехме и направихме 3D умалени реалистични макети. Тук използвахме иновативен метод, като публикувахме тези модели в онлайн платформа и днес те могат да бъдат цифрово разгледани в 360-градусова среда. Това е т.нар. нов дигитален (цифров) туризъм, който дава доста по-голяма достъпност до културно-историческото наследство. Тези сгради могат да бъдат видени от всяка точка на света и по всяко време. По този начин засилваме и интереса у младежите, които не посещават често музеи и не познават културно-историческото наследство на региона", обясни Таслакова. 

Вторият съвместен интегриран продукт, създаден по проекта, е Стратегия за защита, развитие, опазване и съхранение на културното наследство в трансграничния регион. "Това е необходима основа не само за приноса на местното икономическо развитие чрез културен туризъм, но също и за насърчаване на общата история и ценности в трансграничния регион", каза Ралица Таслакова. 

След създаването на 3D моделите, те са представени в 18 изложби в Румъния и в България. Така на място е запозната обществеността и от двете страни на Дунав с общото културно-историческо наследство.

Изпълнението на проекта "Дунав – река с много обща история" носи множество ползи за обществото, най-вече в контекста на опазването на културното наследство и насърчаването на културния обмен и разбирателство, смята Таслакова. 

На първо място тя посочи опазването на културното наследство, тъй като проектът допринася за съхраняване и възстановяването на исторически и културни обекти като наследство за бъдещи поколения. В същото време той има образователна стойност чрез реализираните изложби на макетите.

"Част от ползите са и насърчаване на икономическото развитие в трансграничния регион. Културният туризъм, стимулиран от подобни проекти, увеличава притока на туристи, което води до ръст за местната икономика. Включването на такива маршрути и атракции води до създаването на нови работни места и бизнес възможности в региона", коментира Таслакова.

Тя отбеляза още като ползи от реализирането на проекта насърчаването на местната общност да опазва и популяризира културното наследство, което укрепва социалните връзки и чувството на принадлежност. Чрез този проект представените културни обекти се превръщат в символи на историческото и културно богатство на региона. 

Таслакова подчерта, че проектът е допринесъл за обмяна на добри практики между различните култури чрез създадената платформа за международно сътрудничество. Въведените нови технологии и методологии за опазване на културното наследство могат да бъдат приложени и в други региони.

Проектът се стреми да теоретизира и визуализира отношенията между двете страни – от юг и север от Дунав, разглеждайки реката като елемент на синтез, на обединител, а не на разделителна линия, и търсейки точно тези моменти, които са доказателство за това общо не само историческо, а комплексно развитие на Долния Дунав. Това каза директорът на Регионалния исторически музей в Плевен д-р Володя Попов, който е участвал в разработката на Стратегия за защита, развитие, опазване и съхранение на културното наследство в трансграничния регион. 

"Изнасянето на архитектурата в по-преден план на същността на проекта е обяснима. Тази архитектура от периода на Средновековието и ранната нова история дава невероятни шедьоври в почти всички дунавски градове на България и на Румъния. Причината за това силно присъствие на архитектура от 18-19-и и началото на 20-и век в този район е, че тогава река Дунав играе своята позитивна роля за развитието на тези региони. Тя е плавателна река, а корабоплаването е водещият транспорт, и дава възможност Европа да проникне в късния период на Османската империя и ранните години на освободилите се вече държави. Затова ние наблегнахме върху архитектурата от този период, а тя несъмнено има шедьоври от българска и румънска страна", коментира д-р Попов. 

По думите му, Стратегията проследява в няколко аспекта тези сгради, които показват политическия контакт между България в рамките на Османската империя и Румъния в автономното си битие, което тя вече има във втората половина на 19-и век. Тогава се изграждат емблематични сгради във Видин, Калафат, Свищов, Оряхово, Русе, Тутракан, Силистра, Гюргево, Кълъраш. Навсякъде връзката е от персонална до комплексно-обществена. 

"Стремежът на Стратегията е да покаже едно общо отношение на населението в трансграничния регион към прогреса, което не е било свързано с политиката от този период", каза още Попов. 

Според него трудът, положен от експерти в България и Румъния, е изключително полезен, защото "имаме и теоретичната и визуалната доказателствена материя за състоянието, в което се намира Долният Дунав от двете страни в този период". Освен това тази информация може да бъде ниво и етап при следващи разработки. 

"Опазването на културното наследство води до подобряване на качеството на живот в общността, насърчава се икономическото развитие, укрепва културната идентичност и международното и трансгранично сътрудничество между регионите, в случая между България и Румъния", обобщи Ралица Таслакова.